20-30 лв. ще е масовото доплащане от частните фондове, казва икономическият съветник на КТ "Подкрепа"

Още акценти от интервюто:

Държавата да поеме 100% от заплатите до 800 лв. на заплашените от съкращение, за да не броим гражданите като “сухи съчки”

300 часа извънреден труд е безумно предложение - легализира порочни практики

Пенсионните дружества няма да могат да допълнят дори сумата до минималната пенсия

Справедливо е детските да са за всички, защото това е демографска политика и благодарност към родителите

Обезщетението за безработица трябва да е поне 60% от минималната заплата

Пенсиите трябва да се преизчислят, за да има справедливост. Да, струва пари, но така ще се нормализира системата

- Г-жо Григорова, правителството предлага 300 лв. минимална пенсия от 1 януари, а останалите да се вдигнат с 5%. Остава и бонусът за пенсиите от 50 лв. до края на март. Редица социални плащания обаче остават замразени. Чуха се критики, че въпреки големите разходи бюджетът на държавното обществено осигуряване няма да е справедлив. Вие какви пробойни виждате в бюджета?

- В този бюджет има много социални плащания, но реално няма как с него да се компенсира десетилетното им изоставане. Винаги ще има хора, които ще са недоволни поради факта, че същото това правителство години наред не актуализира социалноосигурителните плащания - майчинството, обезщетението за безработица. Сега се правят някакви стъпки, но те не могат да бъдат достатъчни.

- Какво трябва да се направи?

- Имаме редица предложения, които сме внесли както в Народното събрание, така и в тристранката. Сред тях е минималното обезщетение за безработица да бъде поне 60% от минималната работна заплата, което сега изостава от това правило. Втората година от майчинството също трябва да се вдигне, защото от години е 380 лв. По отношение на минималната пенсия подкрепяме увеличението на 300 лв., но таванът на пенсията расте до 1440 лв. абсолютно нерегламентирано, без да се вдига максималният осигурителен доход. Има проблем и с компенсирането на недостатъците на частните пенсионни фондове. Нужда е генерална промяна в начина, по който се прави политиката в осигурителната сфера, защото има безкрайно много дефекти и изкривявания. Ясно е, че това няма да бъде направено сега.

- Увеличението на минималната пенсия с 20% на 300 лв., а на останалите с 5% обаче не е справедливо според много пенсионери. “24 часа” проведе дебат с 9 социални минстри как пенсиите да станат достойни. Как вие виждате решението те да станат справедливи?

- Справедливи пенсии означава преизчисляване на старите пенсии. Разбира се, ние подкрепяме увеличението на минималната пенсия, защото, ако се движеше по правилата, тя щеше да е около 160-200 лв. Ясно е, че никой не може да оживее с тези средства. Това не компенсира липсата на преизчисляване на старите пенсии, а за него се говори от години. В стратегията за справянето с бедността до 2030 г., която е публикувана за обществено обсъждане, няма текст за преизчисляването на пенсиите. Аз бях в работната група, която обсъждаше този документ, там беше поставен въпросът, но той бе отхвърлен с аргумента, че това е въпрос на политика. Безумен аргумент, когато всичко е въпрос на политика. Да, всичко струва пари, но ако искаме наистина да нормализираме пенсионната система, трябва, първо, да се направи преизчисление на пенсиите с актуален осигурителен доход, за да няма такава разлика между старите и новите. Второто, което трябва да се направи, е да се отрежат възможностите на едни частни структури като частните задължителни пенсионни фондове, които задължително изземат средства от работещите български граждани. Сега на хората не се дава възможност да изберат дали да се осигуряват там. Искам да напомня, че когато човек започва трудовия си път, е задължително част от осигуровките му да отиват в частен пенсионен фонд и това е заложено в Кодекса за социално осигуряване.

- Държавата най-накрая предложи текстове за изплащането на вторите пенсии. Предвижда се те да са пожизнени, разсрочени или еднократни. Паралелно с тях има и други промени, като намаляване на коефициента на редукция и нов прозорец за прехвърлянето на вторите пенсии в НОИ. Ще елиминират ли те възможността две пенсии да са по-малко от една?

- Това, което се предлага, бе заложено и в текстовете на бившия социален министър Бисер Петков. Няма генерални разлики, а тогава тези текстове не бяха приети. Сега в хаоса отново ги пробутваме. Стъпките на правителството всъщност компенсират липсата на широка национална кампания, която да каже на хората какво могат да очакват от частните пенсионни фондове. Това обаче се прави на гърба на всички данъкоплатци. Защото за пореден път се дава възможност на хората да си прехвърлят партидите в НОИ. Трябва да си зададем въпроса - защо се налага да го правят. Защото пенсионните дружества не могат дори да допълнят минималната пенсия, което е огромният дял от случаите. Трябва ясно да се каже, че това не е втора пенсия, а доплащане към пенсията. Знае се, че в масовия случай тези плащания ще са между 20 и 30 лв. При един осигурителен доход от 1000 лв. с над 100 лв. ще бъде орязана пенсията от Националния осигурителен институт, защото това е делът на вноската към частните пенсионни фондове спрямо тази към общественото осигуряване. Т.е. напълно справедлива е в момента заложената редукция на пенсията в НОИ. За да покрием загубите на частните пенсионни фондове, правителството предлага от нашите данъци да доплащаме това, което те не могат да доплатят.

- Какво ще посъветвате хората - да се прехвърлят в НОИ или да останат в частните пенсионни фондове?

- Позицията на КТ “Подкрепа” не се е променила. Числата го показват - дори през 2018 г., година на икономически разцвет, частните пенсионни фондове в България губят осигурителните вноски на работещите български граждани. С над 600 млн. са по-малко средствата, отколкото биха били само благодарение на натрупването на нови вноски. Личната ми препоръка към хората е тези, които са под максимален осигурителен доход, категорично да се прехвърлят към НОИ. Тези, които са над максимален осигурителен доход, да видят какви вноски са натрупали към частните пенсионни фондове, да проверят каква би била пенсията им от НОИ и да направят сметка колко ще получат.

- Дели ли ни един кворум от 9-часовия работен ден и защо, когато в Европа се говори за въвеждане на четири часова работна седмица и дистанционна работа, ние предлагаме текстове за 300 часа извънреден труд?

- Защото трябва да компенсираме ниските заплати в страната, това е истината. Защото, когато си прогонил българския работник от страната с унизителни условия на труд и с най-ниското заплащане в Европейския съюз, тогава няма как да има достатъчно работници, които да могат да извършват необходимата работа. Данните не доказват, че има тежка липса на работна ръка. Очевидно е, че в сектори като здравеопазването няма достатъчно медицински специалисти, но вместо да се подобрят условията и да се увеличи заплащането, управляващите предлагат просто да се увеличи броят на извънредните часове. А в Кодекса за социално осигуряване е написано черно на бяло, че извънредният труд е забранен. В момента се легализират незаконни практики. През последните две години от КТ “Подкрепа” категорично се противопоставяме на този натиск, защото той започна още по време на управлението на Бисер Петков. Сега в тристранката, за съжаление, останахме сами в категоричната позиция против увеличението на извънредния труд и сумираното изчисляване на работното време, което е един механизъм за извънреден труд. Направихме протест, обсъждаме дали да се присъединим към протеста на полицаите, за да кажем за пореден път на депутатите, че това, което искат да направят, е недопустимо за българския работник. Когато Орбан увеличи извънредния труд в Унгария от 200 на 400 часа годишно, столицата бе блокирана с десетки хиляди хора, които го нарекоха робски закон. У нас се правят се всякакви опити за машинации и апаратни сметки как да мине този безумен закон. Благодарности на депутатите, които се опитват да спрат това безумие. Надяваме се и управляващото мнозинство в лицето на ГЕРБ да преосмисли предложенията.

- Има ли други текстове в промените в Кодекса за социално осигуряване, които могат да се окажат цъкаща бомба за българския работник?

- Има, но ние се надяваме да се преборим поне за извънредния труд и сумираното изчисляване на работното време. Вредна промяна, която беше приета миналата седмица, е разширяването на обхвата на еднодневните трудови договори. Те вече ще се простират и върху тютюнопроизводителите, макар да няма анализ от ефекта на еднодневните трудови договори, които бяха въведени преди 5 години.

- Кои са най-спешните мерки, които трябва държавата да вземе, за да се оздрави бизнесът, защото експерти вещаят още по-тежки месеци?

- Липсата на работещи социално-икономически мерки в първата фаза на кризата доведе до огромната съпротива на хората срещу ограничителните мерки. Нещо, което не трябваше да допускаме, защото така компрометирахме здравето на нацията. В момента - въпреки огромния ръст на заболеваемост и на смъртност, българските граждани все още са разделени. Ако те бяха подсигурени тогава, сега нямаше да се съпротивляват толкова върло на ограничителните мерки, които сме длъжни да приемем мигновено, ако не искаме да броим огромна част от българските граждани като “сухи съчки” по репликата на един спорен професионалист. Това, което трябва да се направи, е хората, които остават без доходи, да получат възможност да се прехранват, за да не е нужно да избират между това дали се заразяват и да умират, или да нахранят семейството си. Със сигурност трябва да се увеличи срокът за получаване на обезщетението за безработица. Да се увеличи минималното обезщетение за безработица. Трябва да се помисли за хората, които са в неплатен отпуск, тук имаме крачка напред с предложението за 24 лв. на ден за работник от затворен бизнес. То има недостатъци, но е стъпка в правилната посока. От самото начало на кризата предлагаме държавата да компенсира загубения доход от труд на работниците по следния начин – 100% от заплатите до 800 лв., 80% от заплатите до 1500 лв. и 60% от заплатите до 3000 лв. По този начин хората ще могат да си позволят да останат вкъщи, без да се тревожат за сметките, кредитите, наемите и за изхранването на децата си.

- Държавата даде заден в последния момент от предложението всички семейства да получават и детски. Какъв е справедливият модел?

- До 2002 г. детски добавки получаваха всички. Това не е социална помощ, това е демографска мярка, това е благодарност към родителите, че отглеждат следващото поколение. За бедните семейства тази помощ трябва да се допълни със социално плащане, но добавките трябва да са за всички.

Интервю на Цветелина Стефанова