Тогава пиех. Но алкохол се сервираше след 18.00 ч. Освен в случаите, когато сервитьорите сипваха в чаша за кафе ракия... В случай, че се проверяват от съответните органи. В 18.00 часа най-нетърпеливите заемаха местата си, а сарвитьорите подреждаха количките с гроздова на три етажа. Чаша до чаша на три етажа. Аз поръчвах по три чаши за себе си (пиех на екс). Докато ми слагаше чашите няколко нетърпеливи ръце от съседните маси вече разтоварваха количката. Търпеливо, ден след ден, година след година безропотно се редяхме първо на опашки пред кръчмите, после нахлувахме вътре, заемахме местата... Година след година... Година след година кръчмите се затваряха точно в 22.30 часа. Безропотно спазвахме държавната политика за борба против алкохолизма, алкохолизирайки се. Кротко и безропотно. Четири часа и половина от двадесет и четиричасовия ден ние се отдавахме на страстта си. Която придобивахме и като своего рода бунт срещу държавната политика за борба с алкохолизма. Защо си спомням това. Защото същата тази безропотна нация сега се бунтува срещу вечерния час по време на пандемия... Влиза тази нация в дискотеките, в кръчмите, в баровете... С придобилите по онова време цироза черни дробове, с придобитите хипертонии от чакане на опашката пристигането на онези натоварени колички... Само че вместо гроздова чакаме своя КОВИД-19... Ами, наздраве...