Когато ме видяха на кадъра с Иззат Дури, моите нелюбезни компаньони замръзнаха. Извиниха се и ме пуснаха

Тази снимка ме спаси от зловещи неприятности в Ирак през 1997 г. Мотаех се сам с фотоапарат из багдадския квартал "Мансур" и реших да снимам един площад, където предната година бяха стреляли по големия син на Саддам - Удай.

Въобще не предполагах, че отсреща е квартирата на иракския Мухабарат - вездесъщите тайни служби на Саддам Хюсеин.

Натиснах спусъка на фотоапарата само веднъж. После свалих, за да презаредя, и изневиделица се появиха двама цивилни, които ме грабнаха под мишниците и ме понесоха нанякъде. Докато се осъзная, бях хвърлен в един сутерен, обграден от

физиономии,

излъчващи враждебност

В ония години Ирак беше под ембарго, а официалната пропаганда тръбеше без отдих за шпионските заговори на Запада срещу героичния иракски народ и неговия велик предводител. Нямаше как да си призная, че съм искал да снимам мястото, на което едва не убиха малкия Саддам. А моите душмани бяха убедени, че съм там заради тайната квартира на Мухабарат.

Започна се неприятен разпит - кой съм,

какво правя в Ирак,

къде живея, по чия покана съм дошъл, ходил ли съм в Израел (ходил бях, но те нямаше как да знаят)... Извадиха лентата на фотоапарата и я осветиха (тогава още нямаше цифровизация и снимахме на филм), опразниха ми джобовете и изтърбушиха чантата на фотоапарата в опит да намерят нещо издайническо за "шпионската" ми дейност.

И така намериха журналистическия ми бележник, в който си бях водил записки по разни въпроси, включително и неприятни

слухове за живота на президентския син

Всъщност на този площад по Удай бяха стреляли роднини на поредната обезчестена девойка, която той видял на улицата, принудил я да се качи на ферарито му и я захвърлил някъде, след като й се наситил. За Удай и разпищоления му начин на живот по онова време вече бяха започнали да се шушукат всевъзможни страхотии. А аз чинно си бях записал в тефтера всичко чуто и ако някой в мазето, където ме разпитваха, се беше заел да преведе, нямаше да изляза повече на светло.

Но тогава те откриха в подвързията на бележника ми снимката.

Аз и Иззат Ибрахим Дури, хванати в кадър от Румяна Тонева през 1995 г. по време на първото ми пътуване в Ирак. Дури тогава беше могъща фигура - втори след Саддам в Революционния команден съвет и негов сват - дъщеря му бе омъжена за Удай известно време.

Двамата с Руми бяхме отишли в Ирак да правим репортаж за първия в историята на страната президентски референдум, на който Саддам Хюсеин спечели 98% от гласовете. (Вторият бе през 2002 г. и тогава резултатът бе 100% от вота на избирателите.) Иззат Ибрахим Дури дойде, за да съобщи официално резултатите в края на изборния ден и аз отидох да го интервюирам.

Според някои

Иззат Дури бе истинският идеолог на злото

в Ирак, докато Саддам бил само бонвиван с грамаданско его. Дури бе човекът за мръсни поръчки на режима. В първите години от управлението на Саддам бе министър на вътрешните работи, после бе поел целия апарат за сигурност. Затова през годините рижавата сянка на Дури бе зад всяка грандиозна касапница, която се приписваше на Саддам - от избиването на кюрдите в Халабджа с газ през 1988 г. до нахлуването в Кувейт и изстъпленията срещу мирните жители на емирството през 1990 г. до погромите над шиитите в Южен Ирак през 1991 г. Затова и по-късно в Кербала му бяха организирали атентат, от който той се измъкна невредим.

Наричаха го Ледения човек,

защото като малък се бе препитавал, продавайки ледени блокове по улиците на Багдад, но и защото с мразовито спокойствие би могъл да изтреби цяла иракска провинция заедно с бебетата и кърмачките.

Когато ме видяха на снимка с него, моите нелюбезни компаньони замръзнаха. Сякаш тръпки от хладината на Ледения човек ги бяха полазили. Събраха ми нещата, извиниха се за станалата грешка и с една кола плюс ескортиращ моторист, който при нужда отбиваше движението, бързо ме откараха до хотела ми на другия бряг на река Тигър.

След тази случка, освен че внимавах какво снимам, носех снимката с Дури всеки път, когато ходех в Ирак. Затова е толкова оръфана и омачкана.

След свалянето на Саддам през 2003 г. също я носех, но вече много внимавах американците да не намерят същата тази фотография у мен. Това би ми създало далеч по-грозни неприятности в някоя килия на фамозния затвор "Абу Гариб", където обичаха да играят на "човешки тетрис" с колаборационисти.

Иззат Ибрахим Дури бе изобразен като поп спатия в онази прословута колода карти, с която американската армия издирваше важните клечки от режима на Саддам.

От цялата клика на Саддам той единствен оцеля, превръщайки се в неуловим джин, митичен герой. В първите години след свалянето на режима на няколко пъти го обявяваха ту за заловен, ту за убит, след което той пускаше запис с гласа си, призоваващ към бой с американските окупатори. В следващите години продължаваха да го обявяват за мъртъв, включително и като няколко пъти разпространяваха снимки на трупа му. И след всеки път се оказваше, че пак не е той.

Различни разузнавателни данни сочеха, че той организира и

въоръжава съпротивата

на верните федаини и сунитските вождове от Фалуджа до Мосул. Част от тези информации се появиха в документите от "Уикилийкс", други бяха разсекретени по-късно. По едно време ЦРУ смяташе, че Иззат Дури е архитектът на "Ислямска държава", защото всички важни иракски членове на организацията - от Абу Бакр ал Багдади до Абу Муслим ал Туркмани и Абу Али ал Анбари, бяха наричани негови бивши питомци.

Наградата за главата му стигна 10 милиона долара.

Наричаха го и Червения дявол заради цвета на къносаните му в алено коса и мустаци. Но остана необяснимо как този съсухрен и странно изглеждащ човек, когото всички чакаха да умре от левкемия още преди 20 г., е все така жив и неуловим.

През 2012 г., след като се появи на видео в ютюб, издокаран в униформа от времето на Революционния команден съвет на Саддам, критикувайки шиитското правителство в Багдад,

нямаше никакво съмнение, че е жив

Говорител на премиера Малики заяви, че Дури няма как да е в Ирак, защото му е нужна висококвалифицирана животоподдържаща медицинска грижа заради многото му болести. Едни твърдяха, че получил убежище в Сирия, а други се кълняха, че се укрива в Йемен. Но мнозина си останаха убедени, че през цялото време Иззат Дури въобще не е напускал Ирак, но предвожданият от него мистичен суфитски орден Накшабандия му осигурява мрежа от тайни пътища и квартири из цялата страна.

В понеделник, на 26 октомври, БААС - Иракската социалистическа партия, която управляваше по времето на Саддам, разпространи комюнике, в което се казва, че "другарят Иззат, гордият ездач, верен предводител и спътник, е паднал от коня в свещената иракска земя". След това Рагад - най-голямата дъщеря на Саддам, която

живее в изгнание,

поднесе в туитър съболезнования за смъртта на 78-годишния Иззат Дури.

Не зная, може и да е поредният му хитър номер, защото преди седмици се появи информация, че Дури и хората му подготвят военен преврат в Ирак. Ако наистина е мъртъв, нека Аллах да му прости греховете. Във всеки случай съобщението за неговата смърт ме накара да се поразровя из старите си фотоалбуми и младежките си спомени.