Завещание на седмицата: От коч до COVID в дружбата с Естония
По какво станалото в Талин прилича на скандала с Лихтенщайн от 1991 г. и защо все така нехаем за имиджа на България?
Прекратеното посещение на президента Румен Радев в Естония остави отпечатък в новинарския поток тази седмица, но със сигурност ще влезе и в историята на българо-естонските дипломатически отношения. А тъй като тази история не е толкова дълга, там ще се открояват главно две неща - коч и COVID.
София и Талин са в официална дипломатическа връзка по-малко от 50 години. С прекъсване от още 50 години между 1940 и 1990 г., когато Естония е част от СССР. Затова и кой знае какво между нашите две страни не се е случвало. Българо-естонската връзка е заздравена в началото на март 2004 г., когато за първи път в историята външната министърка на Естония Кристина Оюланд пристига в София.
По време на разговорите с българския си колега Соломон Паси тя споделя, че има ферма за овце край Талин, но за съжаление, в нея няма мъжкар. В неподражаемия си стил тогавашният шеф на българската дипломация задейства държавната машина и от село Големанци директно на правителствения VIP на летище София е докаран 80-килограмов коч на име Чакмак.
Източнородопският мъжкар е нагърбен с мисията на нетрадиционен посланик на България в балтийската република. Още следващата година госпожа Оюланд се хвали, че нашият Чакмак е станал баща на много естонски агънца в нейната ферма. Един възхитителен триумф не само за българо-естонските отношения, но и за биоразнообразието на планетата.
Но когато говорим за дипломатически куриози, се сещам за един още по-стар случай. През 1991 г. тогавашният премиер на България Димитър Попов отива на първо в историята посещение в Лихтенщайн, където в столицата Вадуц трябва да се срещне с Великия херцог Ханс Адам II. Пред портите на двореца разбира, че след официалната среща с монарха ще има обяд, на който е поканен да присъства и Симеон Сакскобургготски, който по онова време живее в Мадрид.
Премиерът Попов разговаря по телефона със София, след което взема решение да прекрати посещението. Той подозира, че това е комплот, някакъв заговор за сваляне на правителството (защото факсът, изпратен по-рано от протокола на Великото херцогство с гостите за обяда, е бил укрит от някого в София). И така първата в историята среща на български премиер и лихтенщайнски владетел не се осъществява.
Какво е общото между този случай и проваленото посещение на президента Радев в Талин? По всичко личи, че и тогава, и сега българи са организирали нещо срещу други българи на чужда територия, без да им пука за това с какъв имидж ще излезе България от постановката. Защото е пределно ясно - имиджът ще е отрицателен.
Къде обаче е парадоксът в цялата тая работа? Как е възможно в страна като България, която е по-голяма на територия от Естония и Лихтенщайн, взети заедно, с много по-древна история, с по-богата култура и много повече традиции, да имаме толкова мимолетно чувство за държавност? И абсолютно никаква лоялност към имиджа на собствената ни държава. Абсолютно никаква лоялност!
Това е просто необяснимо.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха