Според последните преценки на Световната Банка, икономиката на света ще загуби вследствие на Ковид вируса 28 трилиона долара до днешния момент. Счита се, че от него вече са загинали около 1 милион души в целия свят. Това означава, че всеки починал е коствал на света непреки загуби от 28 милиона долара, поне досега. Един българин с много висока заплата по нашите стандарти от 5000 лв на месец, ще получи номинално възнаграждение през целият си трудов живот, от младеж до пенсия след 40 години работа, равняващо се приблизително на 1.4 милиона долара. Тоест 20 български работещи хора ще трябва да компенсират с целият си трудов живот и с всичко, което са изработили, икономическите загуби от един смъртен случай, считан за причинен от вируса. Приемаме, че българският човек се намира някъде в средата на човечеството по отношение на доходите си от труд. Хубаво, ще каже някой, но човешкият живот е безценен. Хубаво, ще каже пък някой друг, а целият живот на двайсетима, прекаран в усилен труд и похарчен без полза, без значение ли е? Има ли някой да помисли трябва ли да бъде прахосан в безмислени действия на политическо ниво? Нима причинената бедност и трагедии, които изобщо дори не се включват в горните сметки, също не са важни? Дали само случаите от вирус се броят за смърт от ужасени и докарани до паника от медиите множества от населението? А колатералните загуби от непотърсена и пренебрегната медицинска грижа? Тя не се включва в горното уравнение.
Но...градове и държави предстои да се затварят и това ще се представя като животоспасяващи действия. Политиците ще говорят от медийните амвони, гротескно маскирани с различни десени на маски с политически послания и ще размахват ръце. А народите ще гледат към екрана като хипнотизирани, не много различаващи се от свинете обвинени, че са обречени да се разболеят от африканска чума. Обречени като тях на преждевременно заколение, макар и да не са заразени, нито болни. Обречени по презумпция.