Ненадейно във вторник премиерът Бойко Борисов заведе министри и синдикати на площадката, избрана за VII блок на АЕЦ "Козлодуй" и обяви, че ще се строи с американски реактори. Днес пък Министерският съвет реши да възложи, чрез министъра на енергетиката Теменужка Петкова, Българският енергиен холдинг да проведе преговори с компании от САЩ, които работят за развитието на ядрените технологии, включително на малки реактори.

Това става във време, когато тече процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене", а реакторите са завити с найлон под навеси на площадката.

Дали Борисов извади коз от ръкава, за да успокои американските си партньори, че и те ще  имат дял в ядрената енергетика у нас? На 1 октомври помощник държавният секретар по енергийните въпроси Франсис Фанън заяви у нас, че “Балкански поток” е продължение на “Турски поток”, а "Белене" е търговски и технически лош, базиран на остарели технологии, които Русия отказва да използва дори на своя територия.

Енергийни експерти смятат, че ходът на Борисов със VII блок е в отговор на тези твърдения.

Ядрените драми в енергетиката не са от вчера, у нас тече от години неистов сблъсък между лобитата на различните енергийни източници. Въглища срещу ядрена енергетика, ВЕИ срещу всички. В самата ядрена енергетика се води гласна и негласна война между привържениците на VII блок и на АЕЦ "Белене".

Сега, във време на протести и месеци преди редовните избори, Борисов отвори темата на нов блок в "Козлодуй". Всъщност затова сигнал даде и самата Теменужка Петкова при обсъждането на енергийната стратегия, където са записани 2000 мегавата ядрена мощност, но без да се посочва къде. При новата конфигурация на ядреното строителство, това означава над 3000 мегавата нови мощности за атомен ток.

Обикновено през годините козът за VII блок се вадеше в противовес на "Белене". През 2010 г. Трайчо Трайков, в качеството си на министър на икономиката и енергетиката анонсира, още преди да е ясна съдбата на АЕЦ "Белене",  строителство на блок в "Козлодуй" и обяви предпроектно проучване, което да даде яснота дали площадката може да побере още един блок.

През 2012 г. е създадена компанията "АЕЦ "Козлодуй" - нови мощности", а през август след търг е избрана "Уестингхаус" да направи предпроектно проучване за VII блок. "Риск инженеринг" пък изготвя  геоложко проичване и сеизмика на три площадки на територията на атомната централа.

През 2013 г. идеята бе продължена от министъра на икономиката и енергетиката в кабинета на Пламен Орешарски Драгомир Стойнев. В края на 2013 г., след завръщането си от САЩ, където беше на посещение в "Уестингхаус", той заяви, че ще предложи на правителството да се строи седми блок на АЕЦ Козлодуй по американска технология на компанията "Уестингхаус".
През 2014 г. вече има решение на правителствотона Орешарски за акционарно споразумение с американската компания. През май и юли  преговорите с американската компания продължаваха на ниво правителство, обсъждаше се цена от 5 млрд. долара.

На 6 август обаче кабинетът на Орешарски подаде оставка. Преди това обаче премиерът реши да остави подписването на акционарно споразумение с американската компания за новия блок в "Козлодуй" на следващия кабинет. Второто правителство на Борисов продължи преговорите с "Уестингхаус", а на 1 април 2015 г. Борисов обяви, че българската страна няма да подпише акционерно споразумение. Мотивът е, че от "Уестингхаус" не са потвърдили изискването за финансиране на 49% от проекта. Сега депутати коментират, че това означавало, да се заложи работещата АЕЦ "Козлодуй".

Година по-късно,  в края на март 2017 г. бе обявено, че "Тошиба", която е собственик на американската компания, е поискала фалита на "Уестингхаус". През януари 2018 г. ядрената компания бе купена от канадския конгломерат "Брукфийлд бизнес партнърс" (Brookfield Business Partners LP) за 4,6 млрд. долара. Така приключи първия опит за изграждане на VII блок.
Паралелно винаги е стоял въпросът какво ще се прави с поръчаните реактори за "Белене".

През 2016 г. излезе решението по арбитражното дело, заведено от "Атомстройекспорт", според което НЕК трябва да плати поръчаното оборудване, оценено на 600 млн. евро. Със заем от държавата националната компания се издължи, като й бяха опростени лихвите, а оборудването от ядрената част е  на площадката.

Вложените до този момент над 3 млрд. лв. в проекта "Белене" беше мотивът да се размрази проекта, който бе спрян с решение на Народното събрание. През юни 2018 г. пак парламентът размрази проекта и възложи на министъра на енергетиката да обяви процедура за стратегически инвеститори. 12 компании обявиха интерес, в късата листа останаха пет. През април те получиха онлайн информационния меморандум, остава техни представители да се запознаят с документацията за проекта в информационната зала, което трябва да е с физическо присъствие. Пандемията блокира процеса, последно срокът за подаване на окончателни оферти започва да тече от момента, в който бъда осигурен достъп до залата.

От днешния ден и от изявленията на министъра на енергетиката Теменужка Петкова става ясно, че държавата не се отказва от проекта "Белене", но ще се проучва и възможността за VII блок в "Козлодуй". 

Срокът БЕХ да предостави доклад е края на януари 2021 г.