Готвен за дипломат, той внезапно е принуден да оглави резидентурата ни в САЩ

Бяхме американисти, визията ни доста се разминаваше с генералната линия, казва пред “168 часа” ген. Тодор Бояджиев

За мнозина той бе сред най-мрачните фигури на прехода - кукловодът, който чрез тайни машинации и мрежа от хора манипулира политическия живот в България след 1989 г.

В медиите периодично бе свързван с генезиса на групировките в началото на прехода и опасните им връзки с Държавна сигурност. Дали това се подхранваше от приятелството му с Младен Михалев - Маджо, който бе сред създателите на СИК, но впоследствие напусна тази група и България, за да се отдаде на банковото управление в чужбина? Самият Михалев въпреки че избягва публичността, се появи на погребението на ген. Гоцев с маска на лицето и самото му присъствие се превърна в сензация.

На погребението бяха бившият вътрешен министър Румен Петков, при чието управление се роди шегата, че МВР всъщност означава "Маджо вика Румен", ексшефът на НСС Иван Драшков, заместникът му Веселин Марков и много други представители на сегашните и

бившите служби

за сигурност.

В медиите за имиджа на Любен Гоцев на кукловод вероятно допринасяха и дългите обеди в ресторант "Монтерей", създаването през 1998 г. на т. нар. Генералско движение в БСП около което гравитираха различни политици и добре известни в обществото фигури. За други това са само градски легенди, които са много далеч от истината.

Какъв всъщност е бил генерал Гоцев за приятелите си разузнавачи?

“168 часа” помоли ген. Тодор Бояджиев, който се познава с Гоцев още от 60-те години на миналия век, да разкаже спомените си с него. Двамата се срещат някъде в периода 1968-1969 г. Тогава започва

първият мандат

на Бояджиев като търговски представител на България в САЩ, а Гоцев е представител на страната в ООН.

В един момент е решено резидентът или ръководителят на разузнаването в Америка Жулев да бъде издигнат на по-висок дипломатически пост и неговото

място е поверено

на Гоцев

Самият Гоцев е възпитаник на МГИМО - Московския държавен институт по международни отношения, и е дипломат.

"Макар че е трябвало да бъде дипломат, в един момент разузнаването го привлича в редиците си - разказва ген. Бояджиев. - Самият Гоцев нямаше подготовката да поеме резидентурата, но трябваше да приеме този пост, докато изпратят друг колега. Така се случи, че за около година той бе и мой ръководител.

Но истината е, че Гоцев никога не се е изявявал като мой началник, всъщност ние бяхме равнопоставени като колеги в резидентурата - аз работех по линия на научно-техническото разузнаване, а той по линия на политическото. Той трябваше да запълни интервала до идването на новия резидент. От тази гледна точка като изпълняващ временно длъжността той ни ръководеше методически, но не и в детайли."

Отношенията между двамата са не само колегиални.

"Бяхме приятели - спомня си ген. Бояджиев. - Децата ни отраснаха заедно. Аз се познавах със съпругата му още от София, докато бях в Института по съобщенията. Там тя бе утвърден и много успешен български инженер."

Според Бояджиев Гоцев не само като резидент, а и като началник на отдела за Америка, а по-късно и като зам.-шеф на Първо главно управление на Държавна сигурност винаги е пазел хората си и е поемал отговорността лично.

"Той имаше отношение към почти всичко по линия на разузнававането - казва генералът. - За него нямаше тайни в тази област. При критични операции, които могат да не се получат така както са планирани, когато някой трябва да "обере калая",

Гоцев никога не

си е позволявал да се измъкне

и да отклони отговорността към някой друг. Винаги поемаше отговорността лично. Особено когато даде санкция за конкретна операция. Той още преди да стане резидент, вече имаше много операции зад гърба си, в които бе основен изпълнител. Поемаше отговорността и риска и постигаше съвсем конкретни резултати. Но за тях не мога да говоря, а много неща дори не ги знам."

На въпрос какъв е генезисът на прякора Кукловод, Бояджиев се замисля и казва, че за него истината е далеч по-прозаична: "С него по много неща си приличахме. И той, и аз минавахме за черни овци в своя професионален кръг. Всъщност Любо Гоцев и аз бяхме едни от водещите американисти. Познавахме Америка не само от позицията на разузнавачи, а имахме дълбок интерес към тази държава, към историята й, към културата й.

Твърде често споделяхме мнения, които не съвпадаха с генералната линия на междудържавно ниво и това бе една от причините да минаваме много или мало за черни овци. Да кажем, че

бяхме реалисти,

които не споделяха 100% официалната линия.

Виждахме нюансите и бяхме достатъчно искрени, за да изразим личните си мнения дори когато не съвпадаха с тези на висшестоящите. Второ, Любо бе изключителен интелект. В интелектуално отношение

той винаги

се е откроявал

и бе нива над ръководството на ПГУ. Безспорно бе човек с разчупен поглед към международните отношения и същевременно реалистичен. Позициите му невинаги съвпадаха 100% с генералната линия, но той защитаваше своето мнение. Не че се е стигало до конфликтни ситуации, но под повърхността имаше известна съпротива.

Може би именно затова той с лекота бе отстъпен като зам.-началник на ПГУ на Външно министерство, където от началник на отдел израсна до зам.-министър и впоследствие министър."

Тогавашният външен министър Петър Младенов познава добре Гоцев, защото заедно са били в МГИМО.

"Младенов много го уважаваше, защото

Гоцев мислеше самостоятелно

и изразяваше собствено мнение - смята Бояджиев. - Всъщност именно затова Младенов го поиска и в интерес на истината ръководството на ПГУ му го отстъпи с лекота. Все едно - ние ти правим услуга, пращаме те да растеш в дипломацията само и само да не ни конкурираш."

Самият Гоцев е изненадан от това решение и от самата рокада. "Бях свидетел, когато трябваше да си върне картата на служител на ДС - спомня си Бояджиев. - Цялото ръководство се бяхме събрали, когато шефът Васил Коцев каза на Гоцев, че Петър Младенов много настоява той да отиде на работа във Външно. "Много те иска - бяха горе-долу думите му. - На нас колкото и да ни е трудно, трябва да

го приемем

Давай документите." Гоцев мълчаливо извади картата си от ДС и очите му се напълниха със сълзи. Този силен мъж се разплака - не с глас, не с хленчене, просто в очите му бликнаха сълзи. Той бе отдаден на нашата професия."

Според Бояджиев колегите безкрайно уважават Гоцев, защото той като шеф никога не си е "затрайвал и не се е нагаждал‘‘, ако има различно мнение. Напротив, ставал и заявявал позицията си официално,

доказвайки с аргументи, че е прав

Очевидно Младенов добре е преценил качествата на Гоцев, защото във Външно той прави шеметна кариера.

"По негова инициатива се проведе един ситуационен анализ, развит като идея от Евгений Примаков, който преди да стане шеф на разузнаването, бе известен учен и академик", обясни Бояджиев. В анализа участвали представители на СССР, а от българска страна Гоцев и Бояджиев.

Бил ли е Гоцев американист и опозиция на Живков, какви са били отношенията им, четете в следващия брой.