Винаги съм се чудел какъв ли щеше да бъде рейтингът на онези луди глави, които организираха тайните революционни комитети за българска независимост през 19-ти век.

Защото, ако съдим по т.нар. днес обществена подкрепа, то те са били крайно непопулярни сред своите съвременници.

Сега, обаче, нека си представим как във вече освободената България са изглеждали тези няколко души, които организират и на практика осъществяват Съединението, бивайки през цялото време сами срещу всички.

Предисторията

може да се разкаже и накратко: мирният договор от Сан Стефано дори за минута не влиза ефективно в сила (все пак е предварителен), а Берлинският договор не само не покрива санстефанския идеал, ами и създава в рамките на Османската империя автономната област Източна Румелия. Тя си има генерал-губернатор и собствен парламент (Областно събрание), където от общо 50-те души, се избират 36.

Така една до друга на практика съществуват две български държави: Княжество България (формално васално на Османската империя) и Източна Румелия (формално част от османската държава).

Случката от 6-ти септември 1885 г.

е организирана от няколко души, нарекли себе си Български таен централен революционен комитет (Коста Паница, Иван Стоянович, Захарий Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов). Те ясно са си давали сметка, че България има нужда, а и има възможност самостоятелно, без чужда подкрепа да събере по-голямата част от бъгарския народ в една държава. Организацията е планирала акция за датите 15-20-ти септември, когато по идея трябва да избухне въоръжено въстание.

Трима ученици от Панагюрище, обаче, на 2-ри септември 1885 г. развяват знамето на Княжеството и започват да скандират "Да живее България!". Разбира се, веднага са арестувани от официалните власти, но арестът им всъщност предизвиква остра обществена реакция и около полицейското управление се събират близо 2000 души, които настояват учениците да бъдат освбодени. Тези събития предизвикват БТЦРК да действа според обостоятелствата и да изпреварят уговорената вече дата.И така на 6-ти септември в Пловдив е обявено Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

Хубаво е да помним, че при съединителната акция в Пловдив, както и изобщо по време на цялата акция умира само един човек.

Липсата на подкрепа

... е напълно очаквана в международен план. Поради редица външнополитически причини Великите сили, но и Русия са против Съединението.

Русофилите, които са почти през цялото време мнозинство в местния източнорумелийски парламент, са наречени предната година "лъжесъединисти", защото когато през 1884 г. Русия променя своето мнение по въпроса, те правят същото и се отказват от съединистката идея.

За да не се чудят нашите читатели, е необходимо да се направи едно важно уточнение: народът (и съответно държавата), на който Русия помага наистина безкористно на Балканския полуостров, са сърбите. За Русия именно сърбите са онзи "братски, православен, славянски народ", на който се помага без никакви условия. Именно поради тая причина Русия за пореден път застава напряко на волята на българския народ, след като преди това в периода 1881-1883 г. България е ефективно управлявана от руски офицери при замразена конституция.

Именно русофилите в момента на Съединението притежават 36 от общо 36-те избираеми места в Областното събрание (румелийския парламент).

Изненадваща е обаче липсата на подкрепа сред съвсем не малка част от обществото в Княжество България. Княз Александър Батенберг се колебае цели два дни, преди официално да признае обединението на Княжеството с Източна Румелия.

А изтъкнатият русофил Драган Цанков организира на 8-ми септември многолюден митинг... против Съединението. Този митиниг е нещо като праотец на "контрапротестите" от близкото минало. Подобни контрадемонстрации са организирани от Цанков и в редица други градове.

Рейтингите и реалната значимост на делата

Съединението на България е от онези събития, които доказват, че справедливата кауза винаги печели, дори и да не е популярна. В конкретния случай на България се налага да плаща справедливостта с кръвта на капитаните, които обръщат в бяг сръбските генерали само два месеца по-късно през ноември 1885 г.

Без излишно вълнение трябва да се отбележи, че в критични за българския народ моменти винаги се появява малка група от хора-идеалисти, противници на статуквото, най-често масово неодобрявана от властта и обществото, която да покаже на българите посока на развитие.

И нека не забравяме, че българските апостоли на свободата, както и Христовите ученици, са били с много нисък рейтинг сред своите съвременници.

Ако разчитаха на рейтинг, тази шепа хора никога нямаше да извърши подвига на Съединението.

Ако разчитаха на рейтинг, тази шепа хора от снимката никога нямаше да извърши подвига на Съединението.

Честит празник на Съединението, българи!

*От фейсбук