Кои са суперразпространители на коронавирус
За ръста на почти всяка голяма епидемия допринасят т.нар. суперразпространители. Това са инфектирани индивиди, които заразяват необичайно голям брой хора в своето обкръжение, без да знаят. Въпреки че не го правят преднамерено, те допринасят значително за разрастването на епидемията.
Това важи с пълна сила и за масовото разпространение на инфекцията с COVID-19. Суперразпространителите привличат вниманието на епидемиолозите. Стана известно, че британецът Стив Уолш, след като посетил Сингапур, заразил с коронавируса петима сънародници, още толкова французи и един жител на испанския остров Майорка.
Според американското издание The New York Times един от пациентите, приет в болницата в Ухан, е заразил поне 10-има лекари и още четирима други пациенти с коронавируса. Той е постъпил в хирургическото отделение заради симптоми, свързани със стомаха и червата, и не са предполагали, че е заразен с коронавируса.
Този случай от доклад, който обхваща случаите на общо 138 пациенти в Ухан, е изключително шокиращ, но помага да се разбере как болестта прогресира, и доказва, че заразяването е изключително лесно. Документът на научното медицинско издание JAMA е на базата на случаи на заболели, приемани в болница в Уханския университет от 1 до 28 януари т.г. За 41% от тях се смята, че са били заразени в болницата, включително 17 души, които са били приети с други заболявания, и още 40 работещи в нея.
Това е типичен пример за т.нар. "суперразпространители" в епидемиите с коронавируси, каквито имаше и при предишни щамове – като SARS или ТОРС (тежък остър респираторен синдром) например. Става дума за хора, които без да знаят, инфектират голям брой други, понякога десетки.
Феноменът е слабо
проучен и непредсказуем
С него се обяснява голяма част от заразените при предишните щамове на коронавируси.
Според проучването на медицинското списание при сегашната епидемия от коронавируса има множество такива случаи на "суперразпространители". Предполага се, че при доста от тях лекарите са били заблуждавани от други симптоми, нетипични за коронавируса, заради което пациентите са били настанявани в помещения с много хора, вместо да бъдат поставяни под карантина.
Около 10% от пациентите първоначално изобщо нямали симптоми на коронавируса, като кашлица, задух, болка в гърдите и треска, а са се оплаквали от стомашни проблеми. Други нетипични симптоми включват главоболие, замаяност, болка в корема, загуба на вкус и обоняние.
Суперразпространение
на инфекция
се формира под влияние на множество фактори. Сред тях са понижаване на колективния имунитет, вътреболнични инфекции, вирулентност (висока способност на вируса да предизвиква заболяване), вирусен товар (количество вируси в кръвта - б.р.), лекарски грешки, механизъм на предаване на инфекцията, потискане на имунитета и съвместна инфекция с други патогени.
Популярна е историята за ирландската готвачка Мери Малон, известна още като Тифоидната Мери (1869-1938), която едва ли не е демонизирана като суперразпространител на коремен тиф. Тя е първият човек в Съединените щати, идентифициран като асимптоматичен носител на патогена, свързан с коремния тиф.
Предполага се, че е заразила 51 души, трима от които умират по време на кариерата й като готвач. Обвинена е в масово разпространение на коремен тиф. Тя е била първият здрав преносител на болестта в САЩ и недоумявала как може един здрав човек да заразява околните. Два пъти е била насилствено изолирана от органите на общественото здравеопазване и умира след общо близо три десетилетия в изгнание и изолация.
Факт е, че някои пациенти, които изглеждат стабилни първоначално, се влошават само за няколко дни или седмица. Експертите твърдят, че всеки заразен трябва да бъде наблюдаван внимателно именно по тази причина.
За термина "суперразпространител" няма точно научно обяснение. Означава, че някои хора заразяват други много повече от обичайното. Средно според статистиката носител на инфекция с COVID-19 заразява още двама-трима. Известни са случаи, при които болен не заразява никого, както и обратното – един човек разпространява болестта върху много хора, което влияе на ръста на пандемията.
Колко хора може да зарази един суперразпространител?
През 2015 година по време на епидемията, предизвикана от коронавируса на близкоизточния респираторен синдром (МЕRS-CoV) един болен е заразил 82-ма души.
А по време на епидемията с ебола в Африка причина за повечето случаи на заразени (61%) е станала малка група заболели (3%). "След едно погребение през юни 2014 година инфекцията се е предала на над 100 души, които след това продължили да инфектират други хора", отбелязва д-р Натали Макдермот от Кралския колеж в Лондон.
Защо определени
индивиди стават суперразпространители?
Някои просто контактуват с повече хора поради естеството на работата си, а други - поради условията, при които живеят. Ето защо инфекцията плъзва главоломно, без носителите й дори да подозират това, тъй като у тях в началото не се проявяват симптоми.
Много често това са деца и затова като предпазна мярка се обявяват грипни ваканции и училищата се поставят под карантина, обяснява британският лекар д-р Джон Едмъндс от Лондонския институт по хигиена и тропическа медицина. Тези суперразпространители произвеждат и отделят вируса в необичайно голямо количество, така че при контактуващите с тях хора шансът да се разболеят е много по-голям.
По време на епидемията с атипичната пневмония SARS, известна още като ТОРС, огромна маса хора са се заразили в болниците. Причината е, че пациентите, намиращи се в най-тежко състояние, били и най-заразни, а в болниците с тях са контактували огромно количество медици.
Как влияят на разпространението
на епидемията?
"Тези хора могат значително да повлияят на ръста й, когато вирусът се опитва да обхване максимален брой "жертви" и да се получи взрив от заразени", обяснява д-р Джон Едмъндс.
Когато се заразява първият човек, той може да преболедува, без да зарази някой друг, но може да инфектира и неголямо количество хора, при което не се стига до епидемия. Но ако се зарази суперразпространител, то бумът на инфекцията получава мощен импулс. Същото се случва и когато инфекцията попадне в страни, където до този момент не се е разпространявала.
"Ако няколко суперразпространители се окажат близо един до друг, тогава няма да е лесно да се потисне бумът на епидемията", обяснява д-р Натали Макдермот.
Как да се спре епидемията,
ако вирусът се разнася от суперразпространители?
Суперразпространението на коронавирусите не е нещо необичайно, но изисква по-сериозни мерки, отличаващи се от стандартните практики за борба със заболяванията. Необходими са строга хигиена, дезинфекция и отговорност както към себе си, така и към другите.
Сега най-важно е бързо да се откриват заразените и тези, с които те са имали контакт. Ето защо се изисква особено внимание и да не се допускат грешки. Суперразпространителите не са виновни, че заразяват прекалено много хора. Те са изплашени, тъй като самите те са инфектирани. Ето защо на тях им е нужно внимание, деликатно отношение и грижа, препоръчва д-р Натали Макдермот.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха