Според Георги Марков, убит от ДС и истински гениален български писател, Стефан Дичев, автор на конюнктурни произведения, е представител на българската “псевдолитература”. И аз мисля така. А синът му Ивайло Дичев, е типичен представител на новите “псевдодесни”, но реално леви либерали, които са по същество продължение на онова, което бащите им правеха, само че с новите инструменти, предоставени им от световният левичарски троцкизъм. С вечните им мантри: “Сражение за равенство”, “Загриженост за угнетените”, “ Критика към диктатурата”, “Борба срещу мафията” “Битка срещу подтисниците”.

То и татко му бе написал роман “За свободата” през 1954 год, та да увековечи номеклатурната си лична свобода и доходите на семейството. в което интелектуалецът Ивайло Дичев да не познае що е реален социализъм. Я, тези да вземат да се поклонят на жертвите на комунизма и да се разкаят пред народа си, вместо да фъфлят по телевизиите, сякаш нямат семейно минало. Такъв е и Минеков, трибун на площадната правда, чийто баща е подсмърчал сервилно в ловната дружина на Т.Живков и е е ваял главата му, за да може сега възрастното му гневно дете да предвожда “демократичната революция”. Нямате ли срам, пък и вие дето сте ги припознали за свои учители по демокрация, нямате ли памет? А?

*От фейсбук!