Миналата есен на пътя Казанлък - Шипка загиват шестима души. Местните смятат, че това е проклятие заради затрупания храм от IV век

Това място сигурно е прокълнато". Така жителите на Крън (на 6 км от Казанлък) си обясняват непрестанната поредица от тежки автомобилни катастрофи на входа към тяхното спретнато градче. Тук, на разклона на път Е85 Казанлък – Шипка, е лобното място на много хора.

Най-кървава е катастрофата от миналата есен. Изминал е само един час от църковния празник Петковден, 14 октомври. Кадри, заснети от охранителна камера, показват автомобил, пътуващ по посока на Казанлък. Срещу него внезапно в платното за насрещно движение навлиза друга кола, която се движи с висока скорост.

Следва страшен челен сблъсък на прав участък!

На място загиват шестима души, а ударът е толкова жесток, че за да извадят труповете, служители на противопожарната служба е трябвало да използват механична ножица. По-късно се установява, че първият автомобил е ауди с габровска регистрация, а зад волана е бил известният и обичан в Габрово 42-годишен зъболекар д-р Любомир Узунов. Втората кола, причинила катастрофата, е мерцедес, управляван от 18-годишния Юлиян Арнаудов; в купето са били също млади хора - двамата братя Валентин и Илия и двама техни братовчеди Юлиян и Георги, които се прибирали по домовете си в Крън.

А последната катастрофа е от това лято - в нощта на Джулая

друг инцидент окървави асфалта

на същия злополучен път, малко по на юг. При инцидента лек автомобил мазда отне предимството на 20-годишен моторист и неговата 19-годишна спътничка и те бяха приети в Старозагорската болница с множество травми и с опасност за живота.

Оказва се, че някои от местните хора имат и друго обяснение за тази продължаваща трагедия на пътя. Още преди да се разрасне град Крън, на това злополучно място се намирала местността Клиселика, или Черковището. А през 1974 година местните легенди за намирал се тука древен манастир се потвърждават.

"От "Пътно управление" ни се обадиха в Исторически музей "Искра" с новината, че докато трасирали новия път от Казанлък за Шипка, в непосредствена близост до Крън изкопните машини попаднали на стари зидове и отломки от керамика… – спомня си д-р Косьо Зарев, дългогодишен директор на историческия музей в Града на розите. – Тогавашната директорка на музея, археоложката Гергана Табакова-Цанова, привлече за участие археолога доц. Тодор Овчаров от Великотърновския университет и като се стопли времето, бяха проведени обстойни разкопки на обекта. Оказа се, че зидовете са основи на голям раннохристиянски храм, който е бил част от важен църковен комплекс, включващ и други сгради, функционално свързани с базиликата, както и двор с кладенец в него."

Сградата представлява трикорабна

базилика

с неправилно очертан наос, стеснен в западната част. Външните й размери са: дължина - 27,60 м, широчина в западната част – 11,60 м, и 12,90 м в източната част. На изток църквата

завършва с голяма полукръгла апсида

с тухлен синтрон. В средата на апсидата, в пода, е разкрита малка крипта, изградена също с тухли. Страничните кораби са отделени от централния с колони, като от северната колонада са били запазени шест бази на колони.

На запад храмът е завършвал с едноделен нартекс, ограничен от север и юг с две помещения, завършващи към изток с малки апсиди. Помещенията са отворени само към нартекса, като северното е служело за параклис, а южното за баптистерий (кръщелня) - в него е открита писцина (малко басейнче). В центъра на западната фасада е имало дълбок портик, в който е бил вместен главният вход.

"Градежът на църквата е разнообразен, в основите е от речен камък, а в стените смесен - използвани са камъни и тухли, споени с хоросан – продължава разказа си д-р Зарев. - При разкопките намерихме и облицовъчни плочи от бигор. Имаше и останки от дървената конструкция на покрива."

Очевидно храмът е бил украсен отвътре със стенописи, защото при разкопките са открити части от тях. А архитектурните особености на базиликата подсказват, че тя е била манастирска или епископска. При всички случаи е обслужвала много богомолци и е имала представителен характер. Църквата е датирана от откривателите ? към края на IV век - от епохата на Римската империя на св. цар Константин.

Логично е да се запитаме –

кой е построил и използвал

този древен християнски храм

край днешния град Крън? Християнството има дълбоки и древни корени на Балканите, първата християнка от Европа е продавачката на багрени платове св. Лидия, жителка на античния град Филипи в областта Македония. Тя повярвала на огнените думи от проповедта на св. Павел и апостолът побързал да я кръсти във водите на малката рекичка Зигактис. После първоапостолът стигнал и до земите на Пиринска Македония, където също основава християнска община или епископия.

От друга страна, апостол Андрей Първозвани на път към Скития създал много поместни църкви по черноморското крайбрежие. Оттам

учението за богочовека Христос

бързо се разпространило и по останалите земи на днешна България. Според едно изследване на проф. Божидар Димитров през 330 г. цялото население по нашите земи вече е било християнско.

Тоест, попадайки под римско управление, тракийските племена се отказват от езическите култове и стават следовници на Божия Син. Така стигаме до отговора на нашия въпрос – епископската базилика край Крън е плод на ръцете и на новата вяра на потомците на цар Севт III и неговото одриско племе.

Нещо повече – с тракийски произход е и самият император Константин, който дава на християнството статут на официална религия в цялата Римска империя. Той е роден в град Наисус (днешен Ниш) в римската провинция Мизия – тоест на територията, обитавана от тракийското племе дардани. В своя труд "Езикът на Константин Велики" историкът Георги Сотиров доказва, че

този първи християнски император не е грък

или римлянин, а тракиец.

Бил е поклонник на бога-слънце Митра, но преди решителната битка с Лициний приема християнството и слага кръст на своите знамена. Има предание, че насън той чува глас: "С този знак ще победиш!" Действително, Константин побеждава и прави от християнството официална религия на Римската империя.

През последвалите месеци и години

Константин започнал щедро да подпомага с лични средства

двадесет и пет от вече съществуващите знакови християнски храмове, като редом с това построил и няколко нови; той разпоредил и на областните управители да направят същото в своите региони. Така в Сердика са построени първата сграда на базиликата "Св. София" и ротондата "Св. Георги". Именно в тях се провеждат част от заседанията на Сердикийския църковен събор през 343 – 344 година. Най-вероятно, в резултат на повеленията на св. Константин е построена и древната епископска базилика край Крън.

Казанлък и Долината на розите са богати на антична история

Но историята на Средните векове и въобще свидетелствата за ранната християнска история на тези земи са едно голямо бяло поле. Затова е редно да се запитаме: дали тази отсечка от пътя Крън – Казанлък не би могла да се вдигне на мостово съоръжение; или пък да се устрои кръгово движение, за да се направят достъпни за туристите останките от раннохристиянската базилика? А защо не и да се реконструира изцяло този древен храм от епохата на император Константин Велики, който ще се впише и в туристическия маршрут на Долината на розите?

Младият и енергичен кмет на Крън – Пламен Георгиев, има нужния ентусиазъм и визионерство, за да подкрепи създаването на един нов ценен туристически обект, който ще е само от полза за икономиката на управлявания от него град.

С казуса е запознат и Старозагорският митрополит Киприан, който е решен да инициира дискусия и да стане движещата сила за възкресяването на тази християнска светиня, завещана ни от самия св. цар Константин. Остава за благородната кауза да бъдат спечелени музейните специалисти от Историческия музей "Искра", експертите от Съвета за култура и туризъм на Казанлък, а също и ръководството на Града на розите, на което не може да се отрече покровителственото отношение към местния туристически бранш.