Скандален сенатор: Безправието е “необходимото зло”, за да се изгради съюзът, а после то е заличено

Статии в “Ню Йорк Таймс” задават тон: Чернокожите роби са също бащи на нацията

Както казват бащите основатели, робството е необходимото зло, въз основа на което е изграден съюзът, но според самия Линкълн той е направен така, че робството да бъде напълно заличено". Тези думи на сенатора от Арканзас Том Котън възмутиха част от медиите в САЩ през последните дни. Те обвиниха републиканеца в това, че търси извинение за стотиците години използване на робски труд в американската история.

Политици, журналисти и общественици призоваха за оставката на сенатор Котън. Неговата забележка обаче идва в отговор на друго силно разтърсило обществото твърдение във връзка с робството, което в последните месеци циркулира сред американците и си пробива път към учебниците. Става въпрос за заключението на журналистката Никол Хана-Джоунс. В своя "Проект 1619", кръстен на годината, в която на местна земя за първи път акостира кораб с чернокожи роби, тя прави следното заключение:

“1619-а е толкова важна за американската история,

колкото и 1776 г.

(това е годината на обявяване на независимостта им от Британската империя - бел. авт.). Чернокожите американци са точно толкова "бащи основатели" на нацията, колкото и тези, чиито ликове, издялани от камък, се намират във Вашингтон. Според Хана-Джоунс обаче те са действали лицемерно, като са обещали свобода и равенство за всички с изключение на черните.

Затова и националният празник - Денят на независимостта на 4 юли, е

паметен единствено за белите жители

на страната. Афроамериканците честват друга дата - някъде през 1619 г., когато на територията на днешните САЩ са стъпили първите роби. В същото време с безплатния си труд в плантациите, по релсовите пътища и на фронтовете във войните чернокожите са в основата на изграждането на икономиката и идентичността на нацията.

"Проект 1619" е публикуван като специален брой на "Ню Йорк Таймс" през 2019 г. Поводът е именно 400-годишнината от пристигането на първия "товар" чернокожи в щата Вирджиния. Водеща e разработката на идеолога на темата Хана-Джоунс със заглавие

“Америка не беше демокрация, докато афроамериканците не я направиха

такава". В нея тя прокарва някои премълчавани от традиционната историческа наука факти.

Едното е, че докато Томас Джеферсън е писал Декларацията за независимостта, чернокожият полубрат на съпругата му и негов роб Робърт Хемингс му носел вода. Как така всички са равни, ако това не важи за 1/5 от хората, пита Хана-Джоунс. В анализа си тя отива още по-далеч, като заявява скандалното за някои историци твърдение, че Войната за независимостта е започнала и в защита на правото на колониалните предприемачи да притежават роби.

Според нея през 1776 г. в Лондон се надигат гласове срещу варварството на законите, които позволяват едно човешко същество да притежава друго като вещ. Богатите американци са се стреснали, че новото движение за правата на чернокожите ще засегне доходоносните им плантации, и затова инициирали процеса на отцепването от Британската империя.

"С други думи, може би никога нямаше да се разбунтуваме срещу англичаните, ако някои от бащите основатели не бяха осъзнали, че независимостта е необходима, за да може робството да продължи. Не е случайност, че

10 от първите 12 президенти са притежавали роби,

и бихме могли да кажем, че тази нация е основана не на базата на демокрация, а на робствокрация", пише в материала си журналистката Никол Хана-Джоунс. Тя допълва, че в конституцията на САЩ и във всички официални документи от онова време не е спомената нито дума срещу експлоатирането на чернокожите.

В специалния брой на "Ню Йорк Таймс" по темата са поместени още няколко журналистически материала, които разглеждат различни аспекти на расовото неравенство в САЩ. Някои изказват доста абстрактни твърдения, като например статията на Кевин Крузе

“Как сегрегацията причини задръстванията,

в които седите".

В нея той защитава тезата, че нежеланието на белите американци да се возят в едни и същи превозни средства в градския транспорт с чернокожите е довело до спирането на редица инфраструктурни проекти. Те са щели да пренасочат хората от колите им към обществения транспорт, но това не се случва. Внимание заслужава и заглавието "Защо винаги крадат музиката на черните?" на автора Уесли Морис.

Разбира се, подобен брой на едно от най-четените американски издания предизвика огромен отзвук в обществото отвъд океана. Доста историци и политици – най-вече републиканци, сред които и президентът Тръмп, заклеймиха проекта като некоректен и едностранчив прочит на историята. По-прогресивно настроените обаче превърнаха Никол Хана-Джоунс в герой заради смелостта й да застане зад непопулярни тези, които

свалят ореола на основателите

на американската нация.

За коментарната си статия в началото на 2020 г. тя спечели най-престижната журналистическа награда "Пулицър". Това я мотивира да развие проекта си. Първо създава подкаст, в който задълбава в болезнените теми, които засяга в хартиеното издание на вестника. Следващата стъпка на журналистката е да разпише тезите си под формата на урок, който да залегне в часовете по история в местните училища.

В светлината на протестите срещу расовото неравенство доста училища откликват на призива на Хана-Джоунс да включат нейните материали в програмата си. Според доклад от края на юни тази година

"Проект 1619" е разгледан в над

3500 класни стаи

из цялата страна. Така за по-малко от година журналистически материал на практика успява да промени гледната точка за основен момент от американската история.

Това, разбира се, изобщо не се харесва на консервативните политици отвъд океана. Дясно настроените мразят риториката, която поставя под съмнение морала на основателите на нацията. Начело на движението срещу включването на тезите на Никол Хана-Джоунс в часовете в САЩ е именно сенатор Том Котън. Той предприема стъпки за отнемане на финансирането за всички училища, които включват в програмата си "Проект 1619".

По този повод е и неговото изказване, че робството е било "необходимото зло" за изграждането на нацията. "Трябва да разглеждаме историята на безправието и неговата роля за развитието ни, или в противен случай не можем сами да разберем историята си", допълва той. Според неговата теза бащите основатели за кратко са се примирили с него, докато подготвят младата държава за отмяната му.

"Това не се потвърждава от нито един документ", пише в отговор на сенатора в туитър авторката на проекта Хана-Джоунс. "Ако базираното на раса робство, при което е

позволено да изнасилваш, измъчваш и продаваш

човешки същества срещу печалба, може да се нарече "необходимо зло", както казва сенатор Котън, трудно можем да си представим кое деяние не може да бъде оправдано с лозунга, че целта оправдава средствата", пише още в профила си Хана-Джоунс.

Скандалът между двете позиции е поредният епизод от последните месеци, който показва колко разделено е американското общество по повод проблемите с расизма и интеграцията. Това е едно малко допълнение към месеците бунтове срещу полицейското насилие под мотото "Животът на черните има значение". Те от своя страна пък бяха предхождани от протести срещу мерките за ограничаване на коронавируса.

В последно време в САЩ се водят ожесточени дебати дори и за наглед обикновени проблеми – например

дали е редно задължително

да се носят маски

на закрито

Разделението се простира на всички нива на обществения живот – от протестите по улиците до споровете между сенаторите в Капитолия. Американците, изглежда, доста отдавна са изгубили баланса в обществения и политическия си живот. Това, което може да тревожи и нас, е фактът, че последните проблемите на водещата световна сила всъщност се оказват проблем на целия свят.