Смисълът е, ако блок на централата излезе от експлоатация, да има мощности в резерв, които да го заместят

56 млн. лв., които плащаме за студения резерв в енергетиката, отиват за държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”, а не в тецовете на Доган (ТЕЦ - Варна) и на Христо Ковачки (ТЕЦ “Бобов дол”, ТЕЦ “Марица 3” и “Топлофикация Русе”). Борисов го разпореди, парламентът го гласува през закона за местното самоуправление с промени в енергийния закон. Че решението е политическо, призна председателят на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов.

Няма да има вече търгове за студен резерв, той ще се възлага със заповед на енергийния министър на най-голямата кондензационна топлоелектрическа централа с най-голяма мощност в страната - държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”.

Какво означава резерв в енергетиката и защо е важно да бъде поддържан?

На езика на енергетиците има първичен, вторичен и третичен резерв, който се нарича студен.

Първичният

резерв е за

обезпечаване на

европейската

електроенергийна

система

За 36 държави, които са в ENTSO-E (Европейската мрежа на операторите на преносни системи) този резерв е 3000 мегавата и се осигурява от държавите от Португалия до Турция. Делът на България е 45 мегавата. Ако например блок на атомна централа във Франция от 1500 мегавата излезе от режим на работа и това се отрази на честотата и на нашата система, която постоянно трябва да е 50 херца, то тези 45 мегавата автоматично се активират (чрез турбинните регулатори на големите синхронни генератори). Този резерв се включва за 5 секунди.

Вторичният

резерв е на

разположение на

диспечерите на

системата

Работещи блокове са натоварени с 20-30 мегавата по-малко, и те са в резерв. На разположение са и вецовете, които се активират най-бързо. Ако например се вдигне потреблението, то работещите блокове с вторичния резерв вдигат мощността. Времето за активиране е в диапазона от 30 секунди до 15 минути.

Третичният -

студеният, е

бавен

Той се активира за 8 часа до пълна мощност. По еврорегламент трябва да е колкото най-голямата единична мощност, в България това е блок на АЕЦ “Козлодуй”, или 1000 мегавата. Смисълът е, ако блок на централата излезе от експлоатация, да има мощности в резерв, които да го заместят. Така при средно потребление от около 3000 мегавата, ако отпаднат 1000, да има какво да се включи.

Той е регламентиран от 2003 г. и до 2013 г. е от 1000 мегавата нагоре. През 2013 г. служебният министър Асен Василев го намалява на 550 мегавата като една от антикризисните мерки за цената на тока. Младият министър на икономиката и енергетиката пое ведомството след оставката на първия кабинет на Борисов, подадена заради протестите за цената на тока.

Студеният резерв

се плаща от

всички, които

ползват

електроенергия чрез цената за достъп до електропреносната мрежа. Максималната цена, която КЕВР е определила за текущия регулаторен период, е 10 лв.

През 2017 г. министър Теменужка Петкова го увеличава на 650 мегавата. През зимата са резервирани 750 мегавата, а през пролетта и лятото 450-500 мегавата.

За тази зима – от 1 ноември 2019 до 29 февруари 2020 г., студен резерв от 750 мегавата са осигурявали след търговете на Електроенергийния системен оператор “Биовет”, ТЕЦ “Бобов дол”, ТЕЦ “Марица-3”, Димитровград, “Топлофикация-Русе”, ТЕЦ “Варна” и ТЕЦ “Марица-изток 2”.

В момента - до 24 часа на 31 юли, студеният резерв от 575 мегавата е от същите централи, без “Марица-изток 2”. Ако при разпореждане от Електроенергийния системен оператор по някаква причина централа не може да включи блок, а той трябва да е в готовност, то ѝ се налагат санкции. (Кога е активиран този резерв и в кои централи, както и какви санкции са налагани - виж таблицата).

От този студен резерв трета година - от ноември 2018 г. насам, се заделят 50 мегавата за тъй наречените потребители, тоест за големи индустриални консуматори. Те, пак след търгове, в пикови моменти, когато е натоварена системата, намаляват ползването на електроенергия, за което им се плаща. Това са до момента “Стомана” - Перник, и Мини “Марица-изток”. Те поемат ангажимент за намаляване на мощностите си за 8 часа в пиковото потребление.

Какво се случва при отпадане на мощност и изведнъж товарът в системата пада?

При авария в блок или отпадане на голяма мощност в първите 15 минути обикновено помагат съседите, за 7-8 минути се включват вецовете и се възстановява балансът на всички граници. Диспечерите преценяват дали да се активира студеният резерв. Например миналата година при две изключвания на блок в “Козлодуй” за 7-8 часа резервът не е активиран, припомнят експерти, управлявали системата.

В някои обществени среди се твърди, че тези 56 млн. лв., които плащаме за тази енергийна сигурност, са лесни пари, защото на едни централи им се плаща да не работят блокове.

Енергетици обаче припомнят зимата на 2017 г., когато системата беше толкова натоварена, че министър Теменужка Петкова спря износа на ток, за да остане в държавата енергия за домакинства и бизнес. На 9 януари в пиковите часове товарът надхвърли 7600 мегавата. В тези дни, когато температурите падаха до минус 12 градуса, ЕСО поиска аварийна помощ от румънската “Транселектрика”, но тя бе отказана. Отказаха и останалите съседни държави. В тези ледени дни ситуацията спасиха централите в Маришкия басейн - американските и държавната “ТЕЦ „Марица-изток 2”, както и АЕЦ “Козлодуй”, разбира се. Тогава блокове в централи, на които се плащаше за студен резерв, не можаха да заработят. Оправданията бяха, че са замръзнали въглищата им. Отмяната на забраната за износа на ток дойде чак през февруари при вече служебния министър на енергетиката Николай Павлов.

Затова енергетиците са категорични - твърде пресни са спомените за критична ситуация в електроенергийната система, за да махне държавата с ръка и да неглижира резерва.

Експерти припомнят трудни периоди и за Европа като периода 2015-2016 г. Тогава системата на Европа се е разделила на три части и само Унгария и Хърватия са ни отделили от електрическия трус и системата ни е останала балансирана.

Ако завъртим машината на времето, ще се върнем и до черна страница в родната енергетика - 13 януари 1978 г. 13,13 часа, когато угасва държавата. Тогава бедата идва от авария в слабата по онова време национална мрежа. Тази обеца на ухото води до изграждане на сегашната ни мрежа през 1981-1986 г., припомнят енергетици пред “24 часа”. Да се разпадне системата заради слаба мрежа, в днешни дни е невъзможно, тъй като тя е оразмерена за 9000 мегавата.

По-късно са построени и двата хилядника в АЕЦ “Козлодуй”, както и ПАВЕЦ “Чаира”, чиито помпи от по 200 мегавата качват през нощта водата от долния изравнител в горния язовир, за да се ползва нощният ток на атомната централа. Сега “Чаира” се ползва и за балансиране на възобновяемите източници.

Има ли риск за

сигурността на

системата от

решението на

парламента

да се даде студеният резерв на държавната ТЕЦ със заповед на министъра? За самата “Марица-изток 2” то е добре дошло - ще влязат още 56 млн. лв., за да бъдат в резерв блокове, които и без това работят рядко, защото цената на електроенергията им е висока.

Първата опасност е каква ще е реакцията на Европейската комисия от административното възлагане на бавния резерв и отмяната на търгове дори за 1 година.

По-сериозното

притеснение на

експертите обаче

е, че при студена

зима ще се

разчита на ТЕЦ

“Марица-изток 2” да доставя ток за домакинствата и бизнеса. При резервирането на 650 мегавата за студен резерв това може да е проблем. Защото този резерв ще е постоянно активиран, тоест ще работи заедно с другите си блокове. И така на практика няма да има резерв. Ако се наложи да бъдат включвани други централи, то ТЕЦ “Варна” например може да няма газ, а другите централи - въглища. (Кой е осигурявал студен резерв от 2007 до 2020 г. - виж таблицата.)

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова тези дни обясни, че ТЕЦ “Марица-изток 2” никога не се е отказвала от студения резерв, за да бъде заместена от ТЕЦ “Варна”, каквито приказки се чуха, а през март 2018 г. се наложило да произвежда ток за домакинствата за регулиран пазар заради проблеми в системата.

Така че наесен вероятно ще има още законодателни промени. Още отсега се говори за осигуряване на услуги на Електроенергийния системен оператор. Дали и как ще бъде формулирано ангажирането на централи, ще стане ясно след ваканцията на парламента.