Тия ридания, че "Света София" в Истанбул е станала джамия, ми се струват прекалено закъснял и малко смешен плач. Закъснял с около 567 години. Защото "Света София" не е църква, откакто е паднал Константинопол.

Джамия е от 1453 г. и по всичко личи, че ще си бъде джамия още дълго време. Така както Черната джамия в София, построена през 1564 г. по волята на Сюлейман Великолепни, ще си остане великолепен християнски храм. Даже един от най-великолепните - църквата "Свети Седмочисленици".

Джамията е построена от Конджа мимар Синан - главен архитект на Османската империя, чийто стил е силно повлиян точно от архитектурата на константинополската "Света София". Това негово софийско творение е имало удивително минаре от черен витошки гранит и затова хората са я наричали Черната джамия.

През 1897 г. Министерския съвет се разпорежда тая джамия да се преустрои в църква. Самият Петко Каравелов става кръстник на храма, изричайки сакралните слова: "Ние предлагаме тази църква да се казва "Свети Седмочисленици", или както ги зоват още Светите светлозарни учители, на които толкова много дължи славянството".

После храмът става и вечен дом на Каравелов, неговият гроб е още там - при олтарната стена. Така в "Света София" в Истанбул лежат костите на не един османски султан. Сигурно там щеше да почива и клетото тяло на Балдуин Фландърски, преобърнал "Света София" в католическа катедрала и коронясан в нея за пръв латински император, но уви. Съдбата му отрежда друго - да загине в Търново, ослепен и унизен от българите в оная трагична кула, която и до днес носи неговото име.

Затова днешният ни плач за византийската слава на "Света София" ми се струва леко смешен.

От фейсбук