На тоя ден преди пет години Оги Радев си тръгна от този свят.
Отиде си изключителен учител и скъп приятел.

Толкова много истории имаме с Оги Радев, че дори не знам откъде да започна...

Някъде септември 2005-та, когато станах даскал в НГДЕК, ме заведе в "Коня" - миризлива и гадна кръчма, в която след работа се пиеше по питие, и ме започна:

"Слушай сега, дори направо пиши.

Урок 1: Добрият учител е добър заради това, което прави в час. Никога не разчитай на екскурзии, изпращания и купони. Те ще се забравят. Ти си учител, когато даваш в часа си, когато работиш.

Урок 2: Ще станеш добър учител, когато няма да има значение дали си по материала или не. За целта трябва да си винаги изряден в преподаването на материала, защото иначе губиш фокус.

Урок 3: Винаги помни, че началото е най-трудно. Ще се опитваш да приличаш на мен, на Дани (Вачков) или на Атина (Кънева), но ще ти трябва време да намериш твоя стил, твоя начин. Не спирай да го търсиш.

Айде сега наздраве, че стана много сериозно!"

После ми обясни, че съм бил единственият му ученик, който в началото на всеки час, упорито три пъти в седмицата, и то цялата учебна година на моя десети клас го е питал "Какво слушаме днес, г-н Радев?".

Казах му, че лъже, няма как да съм единственият.
- Е, много ясно, че няма как, но теб те помня заради името, бе. – потвърди ухилен Оги.

Бях на ненавършени 16 години, когато Огнян разкри за мен не просто нов свят с лекциите си за начина, по който са разсъждавали, чувствали и мислели древните гърци и римляни, а ме направи търсещ, питащ и преживяващ историята. Вероятно няма учебен предмет, от който да нося толкова устойчиви спомени.

Оги беше и верен приятел. Приятел, който рицарски беше готов да носи отговорност заради "своите", без да е виновен. На пръв поглед крайно честолюбив, а сред своите готов на най-безмиилостна самоирония. Разказваше с особен кеф историята, в която някакъв ученик беше помислил майстора Коста за Огнян Радев и го поздравявал всеки ден с изключително страхопочитание, а в същото време подминавал зам-директора (самия Оги) по коридорите. Шегуваше се с всички по-високи от него, т. е. с всички. :)

Оги готвеше настина превъзходно. Бяхме веднъж една малка компания на вила в планината, за да от празнуваме на 17-ти юли св. Марина Огнена – неговият имен ден, откъдето е и снимката. И той започна да готви таратор:
- Стамена, нарежи краставиците, но на ситно! Емо, ти нарежи на ситно копъра и смачкай орехите! Атина, нарежи чесъна! Орлине, разбъркай хубаво млякото!

- А ти, Оги, какво ще направиш? – попита почти плахо Стамена.

- Аз ли?! Аз ще объркам всичко това и ще го сготвя. Да не мислиш, че е лесно, М?! – с огромно учудване попита Огнян.

Друг път пък купувахме продукти за пълнени чушки.

- Колко кайма да вземем, бай? – попита го Орлин.

- 300 гр. – отсече Оги.

- Е що пък точно 300 грама, бе? Как ги изчисли? – попитах озадачен на свой ред.

- БДС, бай, така е по български държавен стандарт. Ясно?! – не се забави и за миг Оги.

- А магданозът и той ли 45 грама? – подкаччи го Орлин.

- Не! Той трябва да е около 50 гр. По БДС! – ухилен до ушите приключи Оги.

А пък, когато Оги Радев те е водил в Гърция, разбираш на място всичко. Просто всичко. Най-вече разбираш, че срещу себе си имаш един нисък слабичък мъж, който носи с непонятна сила непоносимият товар на знанието за битието. И който може да изпрати два автобуса ученици да берат портокали... на първи април.

Приятелю, липсваш. Знам, че продължаваш играта на стъклени перли с Аполон, но вече гледаш от високо.

Липсваш, бай, липсваш.
Бог да прости Оги Радев!

#Помним

*От фейсбук.