Червенков разработва игра, в която братята Чалеви и Тодор Антов ще избягат от затвора, ще се окажат отново в Гърция. Веднаж станали свои хора в тайните служби, за тях няма да е кой знае каква трудност да взривят радиостанцията "ГОРЯНИН". Тя предава от околностите на Атина, определила се като "Гласът на българската съпротива". От нея постоянно се разказва за действителни и мними подвизи на горяни, от нея агенти на ЦРУ и други тайни служби получават инструкции и задачи за подривна дейност срещу комунистическия режим в България.

ДЕКЕМВРИ 1953 година. Георги Чалев работи в правителствения гараж. Неочаквано при него пристига брат му Ангел. Само преди месец той е избягал в Гърция. Никой още не знае за това. Ангел носи малък пакет. Казва на брат си, че това е свръхмодерна адска машина. Дали са му я американци от гръцкия сектор на ЦРУ. Георги трябва да я постави в ЗИС-а на Вожда и учителя Вълко Червенков. Часовниковият механизъм ще я взриви няколко минути след потеглянето на лимузината. С отнетия живот на Вълко Червенков двамата ще си купят светло бъдеще в чужбина. Странно, но на братята не им минава през ума, че всичко е прекалено лесно. Така е, защото

всяка крачка на Ангел Чалев

още от гръцка територия

се следи от българското контраразузнаване

Там беглецът, заедно с приятеля си Тодор Антов са разкрити от българи, агенти на Първо главно управление - външното ни разузнаване. Отдел Втори, разузнаване в Гърция, винаги е смятан за един от най-добрите в системата. Създаден на 1 януари 1951 г. и през различните години в него ще работят около 80 българи, а завербуваните гърци наброяват стотина. За задачата на Ангел Чалев и Тодор Антов е съобщено на четвърти отдел - външни контраразузнавателни органи. Двамата са под постоянно наблюдение. Преминали границата край Кулата, близо до река Струма, те носят пистолети и бомби. Тодор Антов трябва да ликвидира Червенков, в случай че мисията на братята Чалеви е неуспешна.

Престарал се милиционер едва не проваля агентите на ДС. Внимателното следене на двамата трябвало да доведе до нови разкрития. Милиционерът е открил нередности в документите на Антов и го сваля от влака.

В правителствения гараж

адската машина е поставена

в колата на Червенков

Генералният секретар се появява, но не сяда в ЗИС-а, а наблюдава как агентите на контраразузнаването слагат белезниците на Георги Чалев. В същото време на улицата закопчават и брат му Ангел. Сапьорите обезвреждат мината и Червенков запрашва за "Врана". Пътьом се среща със съдията, който ще председателства съдебната процедура. Ребром му поставя условието тримата подсъдими да не получават смъртни присъди. Случаят е безпрецедентен - преди години само защото е намерена бомба в някакъв гражданин, той е обвинен, че бил изпратен от Тито да я взриви по време на първомайската манифестация и да убие Георги Димитров. Осъден е по бързата процедура и веднага разстрелян. Червенков не спира до тук. Среща се с терористите и надълго и нашироко си приказва с тях. Това не е популярният в наше време Стокхолмски синдром - симпатия на жертвата към похитителя си.

Червенков открай време има неприкрити симпатии към индивидуалните терористи. Целият му политически живот минава под знака на тази симпатия.

Още с поемането и на Партията, и на държавата пред Червенков има два проблема: съветският генерал Филатов, който му е главен съветник, и вторият - горяните.

Червеният генерал Филатов се държи в София като малък Сталин. Когато Георги Цанков поема Министерството на вътрешните работи от предшественика си Руси Христозов, получава две папки. На едната пише: " Докладва на Червенков", на другата - " Докладва на Филатов". Христозов многозначително почуква с пръст по папката с руското име. Цанков, наперен в униформата на генерал-лейтенант, веднага казва всичко на Червенков. 195- сантиметровият гигант кипва и веднага заявява на съветския посланик Бодров, че Филатов може да му се налага само в Москва, не и в София. Бодров знае, че Червенков е единственият лидер на социалистическа държава, към който Сталин изпитва респект и обещава да посъветва генерала. Съобщава му за особения статут на Червенков пред Москва и настоявал Кремъл да не си налага методите на НКВД на наша територия. Сталин се съгласил, че трябва да се внимава с арестите, но защитил строгия режим. Веднъж арестуван, подследственият трябва да знае, че не се намира в курорт. Червенков се връща в София и заявява в ДС: "Спрете този режим!" И забранява членове на ЦК да бъдат разпитвани в службите. На Филатов също дръпва едно конско. След което генералът тутакси съобщава на Берия: "В София врагът с партиен билет е овладял властта. Червенков е съмнителен, Чанков е враг, Югов е предател, Живков - полицейски и английски агент."

Червенков не чака да го викат в Москва, сам иска среща със Сталин. Според мемоарите на Петър Дергачов, който е виден функционер на съветската власт, Червенков се държи като богатир и защитава българската компартия. Когато на другия ден се връща в София, от Филатов вече няма и следа. Скоро ще го последва и Бодров.

С втория проблем всичко е по-сложно.

За горяните се носят легенди

Сред тях има и комунисти. Целият ЦК на БКП е на мнение, че срещу б а н д и т и т е според приетата терминология трябва да се хвърли цялата мощ на държавата. Напразно Червенков се опитва да вразуми мнозинството, че така се създава митология за горяните. Настоява за мълчалив двубой като срещу горяните се изпращат групи от храбреци - трима или петима агенти, които да се представят за горяни, подходящо брадясали и с дълги коси, както и с респектиращи немски автомати. Те ще залавят тихомълком главатарите. Може да се прибягва и до групирането на малки контрачети. Налага се мнението на мнозинството. Срещу горяните в Сливенския Балкан например са изпратени елитна дивизия от Вътрешни войски от 7000 души с танкове, катюши, самолети и артилерия. Други 7000 милиционери крачат заедно с тях. Още 8000 войници блокират планината. Само малцина работници от Държавна сигурност споделят симпатиите на Червенков към индивидуални храбреци. Особена активност проявяват бъдещите генерали Стоян Илиев и Веселин Райков. Заловени са отделни водачи, но легендите, създадени от шумотевицата, се носят из страната. Особено легендарен е горянинът Герасим Тодоров, ръководител на Пирински отряд, който с последната си бомба се взривява, играейки хоро пред обкръжилите го. Легенда е и горянинът Георги Тъпранов, действал в Сливенско чак до 1955 година.

С ареста на братята Чалеви и Тодор Антов в ума на Червенков се ражда идеята

За взривяване на радиостанция "горянин"

Тя предава от околностите на Атина, определила се като "Гласът на българската съпротива". От нея постоянно се разказва за действителни и мними подвизи на горяни, от нея агенти на ЦРУ и други тайни служби получават инструкции и задачи за подривна дейност срещу комунистическия режим в България. С особена злост се разпространяват слухове за оргии във Военния клуб, в които участвуват всички големци и "звезди" като Нели Карова, Ирина Чмихова, Мария Косева, Юлия Винер, Мати Пинкас, Лалка Павлова, циганският ансамбъл "Рома".

По това време началник на Първо главно на ДС е генерал Господин Гочев. Той има подчертана склонност към ефектни шпионски игри. Надарен е с богата фантазия. След пенсионирането си ще напише сполучливи шпионски романи и ще бъде сценарист на култови филми. Заедно с Червенков разработват игра, в която братята Чалеви и Тодор Антов ще избягат от затвора, ще се окажат отново в Гърция. Веднаж станали свои хора в тайните служби, за тях няма да е кой знае каква трудност да взривят радиостанцията. Генерал Гочев е специалист в много области на разузнаването, но особено добър се смятал във вербовъчните работи. Мераклиите да убият Червенков се оказват костеливи орехи. Господин Гочев заподозрял дори, че тримата могат да приемат привидно предложението за вербовка и да им изиграят номер. Сам Червенков стига до убеждението, че взривяването на радиостанцията на свой ред ще създаде легенда за "гласа на българската съпротива". Американците набърза ръка могат да построят и нова, и по-мощна. Нарежда прекратяване на операцията. Решава, че по-добра работа би свършила една по-модерна техника за заглушаване.

Вълко започва политическата си кариера с терорПРЕЗ 1924 година Вълко

Червенков организира терористични групи, които да изпълняват смъртни присъди. Формално Извънредната комисия, наричана по съветски маниер Чека, е била от трима члена, но фактически едноличният ръководител бил само той. Първият, определен за ликвидиране, бил софийският прокурор Йоаким Димчев, привърженик на жестоки мерки срещу комунистите. Застрелян е близо до дома си на улица "Дунав". Две седмици по-късно, на 31 декември , на същото място е подмамен и ликвидиран един от най-способните политически полицаи в онова време Николай Кузинчев. По искане на Червенков терористичната тройка извършва демонстративен обир на Софийската митница. Ескпроприирани са за нуждите на БКП два милиона лева.

Не искал партизани, а терористи

ОЩЕ в началото на въоръжената съпротива Вълко Червенков е върл противник на партизанската борба. Смятал я за неефективна, поне докато не се създадат условия за мощно разгръщане на въстаническа армия, която да завземе и държи свободна територия в Балкана с официално правителство. Като начало непрекъснато препоръчвал по радиостанция "Христо Ботев" създаване на терористични групи. Само за месец време - от 25 юли 1942 до 28 август, той посвещава пет от предаванията за " Създаване на народни бойни дружини", както назовава терористичните групи.