Навършват се 120 години от рождението му

За хората с нормална душевност Екзюпери е топъл, човечен, умен и обичан. Хуманист със своя нестандартна философия. Може да бъде четен и препрочитан като вечната книга - Библията. Но е много по-интересен от нея. Има писатели, озарили със собствена светлина времето си… и останали в него. Как Екзюпери прави магията не знам - но той винаги съумява да бъде връстник на всяко следващо поколение“, подчертава писателят и литературовед Владимир Колев в научния си труд „Тръпка, наречена Сецесион“.

А френският автор и изкуствовед Леон Верт е категоричен, че при Екзюпери „действителността надхвърля най-изумителната легенда“. И е напълно прав. Екзюпери е не просто един от най-големите писатели на Франция, класик на XX век, но освен това е военен летец, изобретател, математик, инженер.

Тази година се навършват точно 120 от рождението му. Антоан се появява с началото на XX век – през 1900 г. в Лион. Произхожда от благородническо семейство, притежава титлата граф и живее в замъка Сен Морис дьо Реманс. Още от съвсем малък започва да пише стихове и да рисува. Години по-късно признава, че

най-яркият му спомен от детството

е, когато лети за първи път със самолет. Едва седемгодишен е, но още тогава решава, че този полет няма да му е последният.

Омагьосан е от небето и наистина спазва обещанието, което си дава. На 22 години вече е с диплома за граждански летец. Но ще мине време, преди реално да се отдаде на тази си страст. Дотогава се посвещава на другата – писането. Животът в Париж обаче е прекалено скъп и труден, за да може един млад писател да се издържа. Екзюпери работи какво ли не – в завод за тухли, а след това в завод за камиони. Преуморен от тежкия труд обаче, не спира да пише и да мечтае – за небето.

Само две години по-късно щастието му се усмихва и той не само вече работи към компанията, пренасяща пощата между Франция и Мавритания, но и написва първата си книга – „Южна поща“. Именно там – в Западна Сахара - Екзюпери прекарва 18 месеца като началник на малкото френско летище Кап Жуби и безусловно се влюбва в пустинята.

Късметът му сякаш лети по-бързо от него, защото е изпратен да изпълнява полети от Буенос Айрес до Пунта Аренас и вдъхновен от Южна Америка, написва „Нощен полет“, който е високо оценен от критиката.

В Южна Америка среща и голямата си любов – Консуело. Когато се запознават тя е само на 29 години, а вече е вдовица. Срещат се на коктейл в Буенос Айрес и биографи твърдят, че писателят е толкова е

омагьосан от латиноамериканката,

че веднага я кани да я повози със самолета си и още преди да кацнат обратно, й предлага брак.

Екзюпери лети на крилата на късмета си, но в един момент пропада. Преживява тежка катастрофа, след която е на прага на смъртта. Лекарите не знаят дали ще оживее и месеци наред той е в нестабилно състояние. Някои се съмняват, че ще може да лети отново, дори да ходи. Дори на легло обаче той има сили да пише и създава „Земя на хората“, която му носи множество награди.

Успява да опровергае всички медици, предрекли, че няма да може да лети отново, и не само че се възстановява, но през Втората световна война е мобилизиран като пилот на далечни разузнавания. В тези тежки години той създава

великите си произведения

“Боен пилот” и “Писмо до един заложник”.

Висините, които достига в литературата, обаче не са му достатъчни и той все мечтае за реалните висини. Отдавна е надхвърлил пределната възраст за военен летец и използва връзките си не да си издейства по-висока пенсия, а да измоли още полети. Не може да се откаже. Сякаш единствено в небето се чувства жив. Лети още и още. До един злощастен 31 юли, когато самолетът му изчезва безследно.

“Екзюпери отлита с мисия за разузнаване над областта на Гренобъл и Анеси, близо до местата, дето е минало детинството му – подчертава

големият български писател

и преводач Константин Константинов в предговора на “Избрани творби” на френския автор, издание на български от 1943 г. - Той толкова много настоявал за този полет… Тръгнал напълно спокоен, със самолет в изправност, при великолепно време. Тъй като никакво съобщение от него не е било прието, смята се, че падането му е било бързо и предизвикано от атака на германски изтребител.

Изглежда невероятно, че този странен човек, който на 29 години организира първата в света въздушна линия Буенос Айрес - Пунта Аренас, който освобождава пленени другари от маврите в Сахара, който “при всяко слизане от самолета носи в джоба на авиаторския си комбинезон една нова книга“, който забавлява приятелите си с фокуси на карти за игра и пуска книжни хеликоптери на децата в Неапол, че същият тоя човек пише осем години философския том “Цитадела” и загива подобно митологичните герои като един от най-чистите патриоти на Франция.“

Това е една от най-големите трагедии във френската литература и една от най-големите мистерии в историята на френската авиация.

„Екзюпери буквално се разтваря в небето. И става легенда – категоричен е литературоведът Владимир Колев. - Версиите се появяват в момента на изчезването му. Първата логична, че просто е свален. Втората - за някакъв технически отказ. Но най-пълен е “жълтият”, често фантасмагоричен диапазон.

Още на следващия ден се тиражира под сурдинка, че не се е върнал на летището в Борго, понеже се е приземил във… Виши. Глупаво и кално, но арията на клеветата има милиони разновидности. При последния си полет Екзюпери се е приземил благополучно в Швейцария в планината Юра, където е останал да живее инкогнито до дълбоки старини. (Как ли се приземява изтребител на горска полянка?)

Екзюпери се е самоубил,

защото се е сринал психически. Въвеждат се даже аргументи, че причина за този срив е “лудата” му жена Консуело. (Сигурно му е въздействала “дистанционно” от САЩ?…) Екзюпери е почетен гост на извънземни, които… Когато се съчетаят в едно невежеството на търсещия евтина сензация с прорицателството на лудия, се пръкват варианти, които предизвикват смях. Но смях, от който не ти става весело.“

Някои биографи на великия писател дори тълкуват „Малкият принц“ не като приказка, а като прощално писмо на човек, решил да умре. Други изследователи подчертават, че всички интерпретации и странни теории са свързани единствено с факта, че когато си отиде човек от такова значение, е нормално смъртта му да бъде

обект на спекулации,

дори да е поставена под въпрос, защото хората трудно приемат идеализираните образи да си отиват и е по-лесно да отричат фактите.

За Екзюпери генерал Лионел Шасен споделя: “Той беше едновременно голям писател, голям философ, изобретател (той има десет патента за изобретения), математик, без да смятаме - боен летец, инженер, конструктор, аеродинамик, военен герой и най-сетне приятел. В него всичко бе свързано: математика, биология, поезията на пространствата, някоя картина от борда на самолета, нещо любопитно в някоя кръчма, обичта към Паскал, фокусите с карти за игра. И аз не смятам, че са различни хора Сент-Екзюпери, който играе с някое дете, и Сент-Екзюпери, който чете Платон в някое нощно кабаре на Дакар.”

Екзюпери е един от най-обичаните френски автори и загубата му остава непрежалима и днес.

“В това име всичко е изключително: и писателят, и мислителят, и ученият, и човекът - пише Константин Константинов. - Екзюпери е необикновен човешки феномен, обичан по всички меридиани на света, в чиято сложна личност мъчно може да се отдели поетът от учения, художникът от изследователя, мъдрецът от детето. Многообразието понякога крие в себе си известни несъответствия, дори риск от вътрешна нестабилност. Ала тук такава опасност не съществува: Антоан дьо Сент-Екзюпери обгръща безбройните нюанси на своята богата същност в изумително единство и пълнота.

Необикновен писател, той донесе непредвидимите перспективи на

една съвсем нова литература,

в която идеята не може да се отдели от поезията и дето духовната същност на човека е единствената проблема.

Неговото литературно наследство не е богато по обем: седем книги, една от които недовършена. Но в световната литература то има вече своя собствена тежест, която расте с всеки нов ден. Антоан дьо Сент-Екзюпери създава у читателя нови сетива: ново зрение, нови отношения към света и нещата. Неговото творчество сближи човека с първичните елементи: земята, пустинята, водата, звездите. Това фамилиаризиране с вселената, която израства зад редовете, създава един нов космос, не толкова страшен, с който човекът се бори, за да го опитоми. От тая действителност се роди една нова нравственост - по-дълбока и по-чиста от предишната.”