В миналото е сравнявана с параноя

Обявена за неврологично заболяване в миналото, след това смятана за форма на депресия, едва днес носталгията се възприема като имаща положителен ефект върху хората, като повишава самооценката и усещането за обич и съответно намалява негативните усещания като самотата и чувството за безсилие. Кои са тайните на носталгията, разкрива изпълнителният директор на Института за изследване на щастието в Копенхаген Майк Викинг в книгата си „Изкуството да създаваме спомени“.

„Думата „носталгия“ е съставена от гръцките думи nostos (завръщане или прибиране у дома) и algos (болка). Терминът е вдъхновен от най-ранните

исторически сведения и епоси за копнежа към дома“, обяснява изследователят, придобил световна популярност още с първата си книга „Малък наръчник по хюга“.

Викинг обяснява, че терминът носталгия е използван за първи път през 1688 г. от швейцарския лекар Йоханес Хофер в медицинска дисертация. Според лекаря това е неврологично заболяване. Той определя симптомите й като непрекъснато мислене за дома, плач, тревожност, безсъние и неравномерен сърдечен ритъм. Интересното е, че подобно описание дава и на параноята, с тази разлика, че сред признаците на носталгията добавя маниакален копнеж и меланхолия към конкретно място.

Швейцарският лекар открива, че болестта засяга предимно войници, особено сред швейцарските наемници от

планините,

които се бият

в равнините в Европа, но тъгуват за Алпите.

„Като възможни провокиращи фактори Хофер посочва чувствителните разлики в атмосферното налягане между планините и равнините, което според него води до проблеми с мозъка - обяснява Викинг. – Както и постоянното дрънчене на звънците на говедата в Швейцарските Алпи, което увреждало тъпанчетата на ушите и мозъка. През XVIII и XIX век някои лекари дори изследват „патологичната кост на носталгията“. В началото на XIX век носталгията престава да се възприема като неврологично разстройство, но започва да се счита за форма на депресия – и тази гледна точка продължава да се поддържа и през XX век.“

Авторът пояснява, че в наши дни носталгията продължава да е обект на научни изследвания и са разработени няколко различни скали за измерване на човешката гледна точка към миналото спрямо настоящето, както и доколко хората са склонни към носталгия.

Една от скалите е тази на Холбрук. Оценяваните по нея са приканвани да се съгласяват или да отричат твърдения като „Стоките стават все по-некачествени“ и „Нещата бяха по-хубави едно време“.

„Съществуват сериозни основания за изучаване на носталгията. На първо място, тя е нещо, което всички хора изпитваме, и то доста често – пише Викинг. – При проучване сред британски ученици, над 80% от запитаните посочват, че изпитват носталгия поне веднъж седмично. Освен това тя е общочовешко чувство.

Всички хора по света мислят за любимите си и за

специални за тях моменти…

В резултат на проучванията се събират все повече данни, че носталгията предизвиква положителни емоции, повишава самооценката ни и усещането, че сме обичани, като същевременно намалява негативните усещания като самотата и чувството за безсилие.“

Майк Викинг разкрива, че тайната дали ще възприемаме носталгията като депресия или като положително изживяване се крие именно в изкуството да си създаваме спомени: „Удовлетворението от живота и щастието ни зависят отчасти от това дали имаме (или дали си създаваме) позитивна нагласа към живота. Дали, когато погледнем назад, виждаме трудни моменти и падения, или забелязваме мигове на радост и щастие.“

Изследователят е категоричен, че затова и носталгията е станала неизменна част от

метод за влияние върху хората,

най-вече чрез рекламите. Авторът споменава проучване, публикувано в сп. „Форбс“, според което носталгията се използва в маркетинга, защото „съживяването на положителните спомени и любими знакови образи от миналото води до приятни усещания“. Цитира и статията „Ефектът на носталгията в рекламата“, публикувана в „Журнал на рекламният мениджмънт“ от 2012 г., в която изследователите Мюлинг и Паскал стигат до извода, че

елементът на носталгията

в рекламата

влияе на това какво внимание отделят хората на самата реклама и доколко положително гледат на марката или на рекламирания продукт. Затова Майк Викинг стига до извода, че днес носталгията се свързва повече с положителни емоции и е естествена част от рекламата, телевизионните предавания, музейните експозиции, модните ревюта, музиката, интериорния дизайн и дори политиката.