COVID-19: Ако не разбереш за 60 секунди кой е глупакът, значи си ти
Доналд Тръмп се усети пръв, но трудно ще попречи на борсовата формула 1
Когато в една игра на покер не разбереш кой е глупакът в рамките на 60 секунди, значи си ти. С тази констатация, изглежда, челно се сблъска президентът Доналд Тръмп и неотдавна поиска пълно разследване на СЗО за неадекватните й действия в коронакризата, като предупреди, че до изясняване на фактите
спира финансирането
й от 400-500 млн. долара годишно.
Защо американският държавен глава ще прави това по време на пандемия?
Първият, който се противопостави и защити организацията, бе милиардерът Бил Гейтс. Той предупреди, че времето е опасно.
"Спирането на финансирането на Световната здравна организация по време на световна здравна криза е толкова опасно, колкото звучи - написа Гейтс в Туитър. - Тяхната работа забавя разпространението на COVID-19 и ако тази работа бъде спряна, никоя друга организация не може да ги замести. Светът се нуждае от СЗО сега повече от всякога."
Защо един милиардер ще защитава организацията и шефа й Теодорос Гебрейесус? Двамата се познават от далечната 2005 г., когато етиопецът е министър на здравеопазването. Той е африканският лидер, който пръв обявява война на маларията и затова е поканен да стане председател на Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария, финансиран от фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. Заедно с това те го привличат за член и на подкрепяния от тях Глобален алианс за ваксинr и имунизации (GAVI).
Резултатът от това сътрудничество е впечатляващ - благодарение на министър Гебрейесус и организациите, подпомагани от Гейтс, детската смъртност в Етиопия намалява с 30% в периода 2005-2011 г. Разпространението на СПИН от двуцифрени стойности пада на 4,2 на сто,
смъртността от малария е снижена
с 50% само за две години между 2005 и 2007 г.
Дали заради тези успехи или заради участието си в глобални институции, подкрепяни от Гейтс, но Гебрейесус е избран през 2017 г. за шеф на СЗО.
Самият Гейтс от 2005 г. работи в тази сфера и в резултат на собствените си проучвания е стигнал до извода, че няма по-революционен начин да се спаси човечеството от тежките заболявания от ваксините. Между впрочем това е убеждението и на повечето имунолози. Паралелно с това Гейтс е и най-големият пропагандатор на опасността от нови вируси. Ако не бе предупредил през 2015 г., че ще дойде епидемия, в която хората ще се заразяват без дори да разбират, може би никога нямаше да стане толкова мразен от някои и възхваляван от други.
Дали страховете на Гейтс за бъдещи зарази по планетата имат нещо общо със сегашната криза и неговия бивш сътрудник Гебрейесус,
никога няма
да разберем
Дали милиардерът наистина е загрижен за хората или преследва поредния си бизнесинтерес?
Той направи феноменален продукт с "Майкрософт", който влезе в почти всеки дом и офис, дали сега не е на път да направи същото и с ваксините?
Разбира се, всичко може да е чиста филантропия, както Бил и Мелинда Гейтс твърдят на сайта на своята фондация.
Какви са фактите?
От 2002 г. милиардерът започна да продава свои малки пакети акции в "Майкрософт" и да инвестира парите в акции на 9 глобални фармацевтични компании, сред които "Пфайзер", "Джонсън и Джонсън", "Мерк", GSK, "Ели Лили" и др.
Някои от тях създадоха ваксина за малария, други за полиомиелит, предназначени за Африка и американската армия - най-големия потребител на ваксини в света.
Тоест, Гейтс дарява на първоначалния етап, но дали след това дарението не се отплаща и не се превръща в
стабилен пазар,
който расте с всяка година?
Благодарение на присъствието си в най-големите фармацевтични гиганти, през март Гейтс се превърна в нещо като глобален мениджър в здравеопазването - той предложи гигантите да се обединят, да споделят базите си данни с молекулни съединения и заедно с фондацията му да дадат адекватен отговор на коронавируса. Всички те приеха, а фондацията на милиардера стана
тинк-танк,
който събираше идеите и разпределяше задачите.
Именно заради това Гейтс бе заподозрян, че не преследва само филантропски интереси, а и чисто търговски, и неотдавна бе принуден да подари пакетите си акции във фармацевтични компании на най-добрия си приятел -
милиардера Уорън Бъфет
Двамата играят бридж почти всяка вечер от двайсетина години, а бизнесинтересите им са тясно преплетени - Бъфет е най-големият дарител във фондацията на Гейтс и съпругата му, а Гейтс участва в управлението на инвестиционната империя на Бъфет.
Любопитното е, че въпреки дарението на фармацевтичните акции
Гейтс продължи
да е член на борда
на директорите на "Бъркшиър Хатауей" - най-богатия инвестиционен фонд в света, управляван от Бъфет.
Тъй като натискът срещу Гейтс продължи, преди три седмици той бе принуден да напусне директорския пост, за да няма повече съмнения, че той има някакъв нездрав бизнесинтерес от филантропските си прояви, битката за ваксините и борбата срещу коронавирусите.
Дали е така обаче, само времето ще покаже.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха