Стимулира секрецията на кортизол и води до здравословни проблеми

Да включваш телевизора още със събуждането, да следиш непрекъснато новини на телефона си, да бързаш да си първият, който ще сподели последните данни. Всичко това може да е признак на болест, подчертават специалисти. Става дума за инфоманията.

Френски психолози разкриват, че манията за гледане на новини може да се превърне в проблем. Учените обясняват, че

такава зависимост

от години се наблюдава

при различни пациенти, но случаите зачестяват все повече с развитието на технологиите и прекарването на все повече време в социалните мрежи. Според специалистите пандемията от коронавирус е оказала огромно влияние върху психичното здраве на мнозина и е отключила при голяма част от хората именно инфомания.

Дори тези, които преди това не са гледали изобщо новини, сега са като пристрастени и първото нещо, което правят сутрин, е да проверяват броя на заразените, да следят черните статистики и да гледат карти за разпространението на вируса в реално време. Според учени днес все по-голям брой хора прекарват по няколко часа на ден в гледане, четене и споделяне на информация, свързана с COVID-19. Специалистите алармират, че това означава, че те прекарват по няколко часа на ден със завишени нива на стрес.

А в такава ситуация, дори без наличие на реална опасност, организмът реагира чрез стимулиране на секрецията на кортизол. И в крайна сметка може да се стигне дори до повишено кръвно налягане, сърцебиене, затруднено дишане, треперене, виене на свят. Този стероиден хормон е от изключително значение за жизнените функции, тъй като влияе върху сърдечносъдовата система и поддържа кръвното налягане в норма. При свръхсекреция обаче става вреден. Когато е над нормата, той влияе негативно върху имунните клетки и те са като притъпени, обясняват учени от университета в Питсбърг. При продължително излагане на високи нива на кортизол клетките постепенно губят чувствителността си към него и стават резистентни. Следователно не изпълняват ефективно функциите си и имунната система е компрометирана. Затова и при продължителни периоди на психично натоварване, страх или стрес се благоприятства развитието на възпаления в тялото и отключване на здравословни проблеми.

"При прекалено съсредоточаване върху негативни събития или преповтаряне на едни и същи притеснителни новини мозъкът не работи ефективно – обяснява френският психиатър Кристоф Андре. - Тогава човек става жертва на кризи на непрекъсната тревожност дори да не е подложен на реална и директна опасност."

Специалистът по зависимости д-р Дан Велеа обяснява, че

манията за информация

е опасна

не само в периоди на пандемии и кризи, защото е вид бягство от реалността, от собствените проблеми: "Вманиачаването в новини за природни бедствия, убийства, жестокост и смърт е извор на енергия за някои хора, които благодарение на тях осъзнават колко маловажни са техните собствени проблеми. Но този тип "лечение" има негативни страни, защото ако не се изправи срещу проблемите си и не ги превъзмогне, на пациента ще са му нужни все по-големи дози информация за чуждото нещастие, за да поддържа измамния параван пред собствените тревоги. Така той не само че няма да живее реално собствения си живот, но и ще се затормозява единствено с негативна информация, която още повече ще го стресира."

Учените са категорични, че дори изкуствено създаденият стрес е предпоставка за отключване на сърдечносъдови заболявания, диабет и депресии. Той се генерира именно чрез съсредоточаване върху негативни събития, с непрекъснато следене на новинарски емисии, с гледане единствено на тежки и депримиращи филми. По данни на Световната здрава организация от диабет в света страдат над 300 милиона души, като според някои учени отключващ фактор за заболяването в детска възраст са именно стресовите ситуации по време на критичните периоди - започване на детска градина, начално училище, гимназия. Непрекъснатият страх от новата среда, предизвикателствата на новата обстановка и притесненията дали ще се справиш с всички ангажименти отключват проблема при децата, категорични са учените.

"Рисково е, когато

хората виждат опасност навсякъде,

когато непрекъснато мислят апокалиптични сценарии, когато непрекъснато гледат негативни новини. Тогава влизат в опасен капан", обяснява Франк Якоби от Берлинския институт по психология.

А френската психиатърка Мартин Тейяк изтъква и друга страна на този тип зависимост. Специалистката е категорична, че манията за събиране на последните новини може да е израз на подсъзнателна потребност да блеснем сред околните. Според Тейяк желанието човек винаги да е първият, който ще съобщи новината на другите, независимо дали става дума за световен катаклизъм, позитивно събитие или клюка, е знак, че използва информацията, за да си придаде значение в очите на околните: "Това може да е признак за прикрита неувереност и страх, че вашите собствени занимания не са достатъчно интересни."

Британски специалисти уточняват, че инфоманията може да доведе и до

проблеми с концентрацията

Изследване на Лондонския психиатричен институт доказва, че в мозъка на хора, които непрекъснато се разсейват, за да четат ново съобщение, да следят последната новина или да търсят най-актуалните снимки, се наблюдава сходен ефект като при продължително лишаване от сън.