Днес е моят ден за благодарност!
На тази дата преди точно 20 години, някъде около 10 - 10 и нещо станах студент, след като защитих с отлична оценка (6) дипломната си работа "Царство и халифат - опит за типологично сравнение (Средновековни аспекти на монархическата власт в контекста на готвения съюз на цар Симеон и Фатимидския халифат)", съзнавайки още тогава, че тъкмо тази представа за властта в исляма ще бъде доминираща в последващите десетилетия, както се и случи.
Научен ръководител в това изследване ми беше проф. Йордан Пеев, а рецензент и академичен наставник оттам насетне, та до днес - професор Симеон Евстатиев.
Тъй като отличната оценка (и само тя) пред университетската комисия (професорите Георги Бакалов, /Бог да прости!/, Йордан Николов и Христо Матанов) се зачиташе за изпитна, бях вече на практика студент месец преди изпитите да започнат.
За този успех, обаче, положих такива усилия година и половина преди това, че дори неведнъж поспивах за 10-15 минути в Народна библиотека, където само и единствено се намираха всички книги, научни статии и документи, които ми бяха нужни за изследването.
Преди точно 20 години взех окончателното решение да се занимавам с история, когато след защитата проф. Евстатиев, тогава още асистент, ми каза:
- Емил, запишете класическа хуманитарна наука, която ще развие академизма Ви - история, право, философия или филология. И най-важно е да учите нещо, което Ви е интересно и ще Ви носи удоволствие в слеващите поне 4 години.
Не само го послушах, но и съм благодарен, а и сам давам този съвет на учениците ми.
Разбира се, благодарен съм и на Vesselina Vachkova, която не само ме насърчаваше през всичките години като ученик в НГДЕК, но и ми даде път в учителската професия там (където НЕ преподавам от 2008 г, нали).
Изобщо... Днес е моят ден за благодарност към всички споменати, които ми помогнаха преди точно 20 години да избера онези неща, които и до сега ме правят щастлив професионално!
Благодаря! <3
#НашитеУчители
P.S. Нямам никакви снимки от тогава, защото нямах фотоапарат... Никакви.
P. P. S. Да, някой ден, дано да сколасам по-скоро, ще издам тези 107 страници.
*От фейсбук!
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Не харесвах Живков, подслушваше ме, но вярваше на информацията от нашата служба
Предлагаме на читателите си интервюто, взето от ген.-полк. Васил Зикулов през 2013 г. - 2 г. преди смъртта му. Той е най-дълго служилият началник на военното разузнаване в България
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега