Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

На тази дата преди точно 20 години, някъде около 10 - 10 и нещо станах студент, след като защитих с отлична оценка (6) дипломната си работа "Царство и халифат - опит за типологично сравнение (Средновековни аспекти на монархическата власт в контекста на готвения съюз на цар Симеон и Фатимидския халифат)", съзнавайки още тогава, че тъкмо тази представа за властта в исляма ще бъде доминираща в последващите десетилетия, както се и случи.

Научен ръководител в това изследване ми беше проф. Йордан Пеев, а рецензент и академичен наставник оттам насетне, та до днес - професор Симеон Евстатиев.

Тъй като отличната оценка (и само тя) пред университетската комисия (професорите Георги Бакалов, /Бог да прости!/, Йордан Николов и Христо Матанов) се зачиташе за изпитна, бях вече на практика студент месец преди изпитите да започнат.

За този успех, обаче, положих такива усилия година и половина преди това, че дори неведнъж поспивах за 10-15 минути в Народна библиотека, където само и единствено се намираха всички книги, научни статии и документи, които ми бяха нужни за изследването.

Преди точно 20 години взех окончателното решение да се занимавам с история, когато след защитата проф. Евстатиев, тогава още асистент, ми каза:
- Емил, запишете класическа хуманитарна наука, която ще развие академизма Ви - история, право, философия или филология. И най-важно е да учите нещо, което Ви е интересно и ще Ви носи удоволствие в слеващите поне 4 години.

Не само го послушах, но и съм благодарен, а и сам давам този съвет на учениците ми.
Разбира се, благодарен съм и на Vesselina Vachkova, която не само ме насърчаваше през всичките години като ученик в НГДЕК, но и ми даде път в учителската професия там (където НЕ преподавам от 2008 г, нали).

Изобщо... Днес е моят ден за благодарност към всички споменати, които ми помогнаха преди точно 20 години да избера онези неща, които и до сега ме правят щастлив професионално!
Благодаря! <3

#НашитеУчители

P.S. Нямам никакви снимки от тогава, защото нямах фотоапарат... Никакви.

P. P. S. Да, някой ден, дано да сколасам по-скоро, ще издам тези 107 страници.

*От фейсбук!