Навършиха се три години откакто не съм снимал филм. Три години за един динамичен живот са цяла вечност. Вечност, която за някои е загубена, но за мен е безценна!

Три години на самоанализ и подготовка! Изгледах почти всички световни и наши филми, които бях пропуснал и направих някои наблюдения за филмовата индустрия като цяло. Има две ярки явления - филми, които следват сюжета и филми, които следват монтажа. Сюжетните филми са предимно американските, където преобладава екшъна, с бегли, шеговити реплики и щастлив финал. Тези филми са еднакви и лесно заличими. Другият тип филми оставят дълга памет в съзнанието, тъй като успяват да подскажат “невидимият кадър”, тоест, дават възможност на въображението ни да мисли и фантазира. Още мисля върху тежкия въпрос защо смисленото световно кино се учи от до военните филмови гении - Айзенщайн, Пудовкин и Александров, дори Копола признава, че монтажно е копирал едно към едно “Броненосецът Потьомкин” на финала на “Апикалипсис”, а за нашите учители по кино тези имена са ерес!!!!

Апропо! На български фестивал презрително бях наречен от конюктурен кинокритик “българския Александров” за филма ми “На педя от земята” и колко радост ми достави това признание:)

Имам какво да кажа не само на практика, но и на теория по кино и който има въпроси в тази посока, моля, никого няма да върна!

Започнах филма БОТЕВ! Ново начало!!!

Имам нужда от вас за вечното “знаещият не може да бъде роб”!!!

*От фейсбук!