Гениалната математичка Катрин Джонсън изчислява траекториите на полетите, с които НАСА изпраща първите си астронавти в орбита и на Луната

Департамент по навигация на НАСА, западният блок. Още от коридора се чуват тракащи пишещи машини, а звукът се носи от малка стая с надпис Colored Computers. Вътре над 40 афроамериканки от космическата програма на агенцията по цял ден от сутрин до вечер анализират полета на ракетите носители, които изстрелват спътници в орбита. Пресмятат траекторията им на база на атмосферните условия и гравитацията. Една от тях изпъква над всички – Катрин Джонсън била единствената, която можела да изчисли всичко. Те се намирали в отделно крило от белите, защото тогава все още имало разделение на расите. През 60-те години главната задача на Америка била да изпрати първа човек в Космоса. Преди СССР.

Програмата „Мъркюри“ стартира още през 1958 г. и поставя началото на изследването на космическото пространство, като целта е да се разбере дали човек може да оцелее там.

Въпреки че Щатите са на крачка от успеха, имали сериозен проблем – безпилотната ракета „Редстоун“ винаги се взривявала във въздуха и не стигала до орбита.

Междувременно обаче на 12 април 1961 г. СССР ги изпреварва, като изпраща Юрий Гагарин успешно в Космоса. Той прави пълна обиколка около Земята. Постижението на Съветския съюз истински разгневява САЩ и те са готови на всичко, за да отвърнат на удара.

По тази причина ръководителят на космическата програма тогава Ал Харисън спешно търсел математик от НАСА, специалист по аналитична геометрия, който да изчисли точната траектория на ракетата носител. Никой от инженерите в агенцията не бил толкова добър, затова започнали да оглеждат в отделите на калкулантките, или т.нар. жени компютри. В бялата група също липсвал такъв човек, но цветнокожата Катрин Джонсън правела истински чудеса с числата. Тя работела там от 1953 г.

Вкарали я в най-добрия екип, но с големи резерви, защото все още никой не подозирал, че тя е математически гений. Работата й била да проверява изчисленията на инженерите в НАСА, които, обяснимо, се отнасяли към нея с ненавист. Главният инженер криел от Катрин съществени данни и не й позволявал да изпълнява задълженията си съвестно.

Когато й дали да провери най-важните изчисления, основната информация била зачертана с черен маркер. Въпреки това тя вдигнала листа към светлината и прочела, че това са данни за засекретената ракета „Атлас“, с която астронавтът Джон Глен трябвало да излети в Космоса, но и тя като „Редстоун“ се взривявала във въздуха.

Въоръжена само с молив и ум като бръснач, Джонсън си набавя скритите сведения и успява да даде търсения от 3 години отговор. Изчисленията й показвали, че ракетата става само за суборбитален полет, защото теглото на капсулата е прекалено голямо и затова не може да излезе в Космоса. Теорията й била безпогрешна, но се приела с недоверие. Помислили я за руска шпионка. След като доказала обратното, Катрин получила докладите без редакторска намеса и успяла да изчисли точната траектория на успешния полет в Космоса.

Благодарение на нея на 5 май 1961 г. ракетата носител „Редстоун 3“ извежда космическия кораб „Мъркюри 3“ (мисия „Фрийдъм 7“) с астронавта Алън Шепърд на борда, който става първият американец, пътувал в Космоса чрез суборбитален полет. Капсулата достига височина приблизително 186,5 км и накрая каца във водите на Атлантическия океан на 486 км от точката на старта. За разлика от Гагарин, чийто полет е напълно автоматичен, Шепърд има известен контрол над „Фрийдъм 7“ – може да определя ъгъла на спускане на апарата например. Изстрелването на ракетата се наблюдава на живо по телевизията от милиони зрители и това се превръща в исторически ден за космическите постижения на САЩ.

Как благодарение на Катрин астронавтът Джон Глен прави няколко обиколки около Земята, Нийл Армстронг стъпва на Луната и изобщо за гениалния й ум, четете в новия "Космос".