Пандемията с COVID-19 породи вълна от слухове, конспирации и манипулации. Всички, най-често в социалните мрежи, срещат мнения, че вирусът е създаден от фармацевти, разпространява се чрез 5G мрежи или е организиран от Бил Гейтс, който иска да постави електронни чипове на всички. Защо хората са склонни да вярват в теории на конспирацията? Ето как обяснява това кандидатът на психологическите науки Александър Кимбърг пред журналиста от руския информационен сайт „Аргументи и факти Юг“ Фьодор Пономарьов.

Конспирация или глупост?

Какво е теория на конспирацията? Това е обяснение на събитията, случващи се в тайните планове на мощни групи или организации. Според най-безобидните теории на конспирацията Земята всъщност е плоска, а кацането на американците на Луната е продукция, създадена в Холивуд, планетата се управлява от световно правителство, чиято мисия е да поддържа живия „златен милиард“, Хитлер е избягал през 1945 г. и живее в Аржентина/Канада.

Сегашната пандемия вече е отнела живота на стотици хиляди хора на планетата, но мнозина все още вярват, че коронавирусът не е по-зъл от грипния вирус и това, което се случва, е предприето от неизвестни сили, за да унищожат икономиката ни.

Доналд Тръмп, напротив, признава опасността от вируса, но твърди, че виновни са китайците. Няма реални причини за това, но вярата в тази конспирация се разпространи широко. Защо?

„Срещнахме се със събитие с непреодолима сила, не можем да контролираме последствията от него за живота ни“, обяснява Александър Кимберг. - Това причинява стрес, от който всеки иска да се отърве.

Хората са склонни да отричат неприятно събитие, което не могат да приемат. Тогава те са по-спокойни. Например, отивате на разходка в карантината и сте притеснени. Как да облекчите безпокойството? Просто като решите сами, че заплахата да се заразите с коронавируса е фиктивна. Но пък да отречем хилядите жертвите на тази пандемия, не върви. Тогава се опитваме да контролираме събитията, като намираме техния „виновник“. Ако го познаваме, тогава, поне теоретично, можем да направим нещо с него: да се договорим, да купим, да плашим, да наказваме.

От тук възникват и множество теории на конспирацията. Човек познава света, когато открие причините за дадено събитие. За примитивното мислене на нашите предци такава причина беше нечия воля - човек, дух, бог или дяволът. Оставаме впрочем недалеч от тях. Полезното опровержение на теорията на конспирацията впрочем отдавна е формулирано в "Бръснача на Хенлън" (ментален модел за вземане на адекватни решения - б.р.): "Не търсете конспирация в това, което може да се обясни с глупостта". Вероятно трябва да си дадете сметка, че последствията от решенията, които поразяват по-често въображението ни, са резултат от слаб ум, а не от злонамереност. Може да ви е по-лесно", казва психорлогът.

Повече информация, тревожността ни унищожава

Защо хората са толкова готови за самозаблуда? Човекът безспорно се развива - през последните 50-100 години се появяват технологии, за които по-рано можеше да се прочете само в научно-фантастични романи. Днес обаче почти всички получават образование, учат математика, физика, география, биология. Но в същото време дори завършилите висше образование хора вярват в най-странни теории, чудеса,„вирусни блокери“, прогнози на астролози и ясновидци. Защо тогава универсалното образование и развитието на науката не разсейват невежеството? В крайна сметка обективната информация вече е достъпна за всички, пита журналистът.

"Защо си въобразяваме, че хората по своята същност са се развили", отговаря му психологът. Наука - да, приложна технология - също, но основните проблеми на човека - животът и смъртта, любовта и самотата - са еднакви за нас и за нашите предци, така че ние реагираме на тях по същия начин, както и те. Това са екзистенциални проблеми и науката тук не помага, твърди той. Правим това, което ни позволява да се справим със стреса и да живеем.

Човешката психика като цяло е насочена да не се тревожи повече от необходимото. В крайна сметка тревожността ни унищожава. Дори и отричането възниква, когато се сблъскаме с неприятен факт лице в лице. Едва тогава казваме: „Не искам да виждам това, не вярвам“. И ако проблемът е далеч във времето или на разстояние, ние дори не мислим за това, обяснява Кимбърг и дава пример. "Ерих Мария Ремарк в романа „На Западния фронт без промени“ (Първата световна война) пише за това - героят пътува от фронта, където има ужас, мръсотия и смърт. А в Берлин животът е в разгара си, хората се разхождат спокойно. Той е изумен от това. Също така е по-лесно за нас да не виждаме нищо по-далеч от собствения си нос и следователно да не се притесняваме.", обяснява психологът.

Кой се притеснява, че скоро човечеството няма да има достатъчно питейна вода или ще се зарине с боклука си? Нито един! Ако не можете да видите повече от две стъпки пред себе си, тогава откъде идва паниката? Повечето хора живеят в това състояние, казва Кимбърг. "Европа например половин век се развива без войни, дори без граници и почти е достигнала състояние на пълно блаженство - никой не е гледал напред. Но се появиха мигранти, след това коронавирусът...", разсъждава той.

Впрочем, ако сте параноик, това не означава, че не сте наблюдавани, убеден е ученият. През последните години от живота си писателят Ърнест Хемингуей се разболява и се озовава в клиника, където се разпада от параноя - струва му се, че телефонът му е подслушван и че други четат писмата до него. Агенти на ФБР му се привиждат и сред минувачите. Но когато в началото на 80-те години на миналия век ФБР разсекрети архива на писателя, се оказа, че Хемингуей наистина е следен, казва Кимбърг.

Колкото до достъпната информация - ние възприемаме себе си като рационални хора, затова трябва да обясним отричането на реалността. Най-доброто обяснение е, че се манипулираме сами, твърди психологът.

По думите му за това, че хората престават да се доверяват на правителството и медиите често има причина. "Защитниците без съзнание работят, за да създадат измислен свят, в който хората трябва да се чувстват и да правят това, което се смята за необходимо за страната. И ето го резултатът!", възкликва психологът.

Лев Толстой например имал детска история за овчар и вълци. (В България - приказката за лъжливото овчарче) Овчарят извиква няколко пъти на шега: „Вълци! Вълци!” и всички се затичват с колове. Но когато вълците наистина се появяват, никой не вярва.

Така че всички участват в този нежелан резултат - както главните, така и отговорните, смята Кимбърг. Сегашната ситуация според него показва, че такова отношение един към друг и липсата на откровена комуникация отслабват обществото в ситуация на внезапна криза.

Информацията не е равна на знанието

На въпрос на интервюиращия как да се справим с потока от информация, ако не знаем на кого можем да се доверим, психорлогът отговаря:„Имаме нужда от знания и критично мислене.“ По думите му има значителна разлика между знанието и информацията. "Знанието е на първо място познаване на принципите на организиране на света около нас. Ако го притежавате, тогава можете да разберете смисъла на случващото се, да отделите истината от грешката.

А това, което обикновено наричаме информация, е поток от съобщения, който увеличава хаоса. Винаги ще се изисква критично мислене - в противен случай няма да можем да различим реалните процеси от дезинформация и информационен шум. Това ще ви спаси от страстно търсене на конспирации", обяснява Кимберг.

Защо тогава хората се намират хора, които се възползват от всичко, което се случва? Ни не е ли това силен аргумент в полза на теорията на конспирацията, пита журналистът.

„И политиката, и бизнесът са се научили да реагират бързо на всяко събитие“, обяснява психологът. Според него основният принцип е да го обърнете в своя полза. "Политиците могат да се възползват от невъзможността за масови събития по време на карантина, но те не са причина за карантината. Производителят на ефективна ваксина, който първи ще хване пазара, ще забогатее, но той не е причината за пандемията, а нейният „потребител“. Куриерските услуги спечелиха от карантината, но е глупаво да мислим, че са си го организирали сами. Въпреки че принципът „вижте кой има полза“ би ни довел преди всичко до тях. Следователно това не е конспирация, а нещо като „на един му е скъпа войната, на друг - майката“.

Има ли хора, които са по-склонни да вярват на конспиративни теории от другите? Нека да го разберем, като предположим, че имате нещо нередно в живота си. Не сте получили това, което сте искали, и почти всеки може да каже това за себе си. Нашият мозък, работещ в случай на неприятности според древния еволюционен модел, казва: има причина за това - някой е виновен. Например човек остава без работа. Един ще си помисли - аз съм си виновен, ще му падне самочувствието, ще изпадне в депресия. Друг ще обвинява властите, работодателя, недоброжелателите в екипа, обществото като цяло, което показва безразличие и жестокост към него. Трети ще предположи, че това най-вероятно е системен проблем, икономическа и социална криза. Но за да се разбере къде са корените на тази криза, е необходима сериозна работа. Всички тези опции са психологически скъпи. А теорията на конспирацията е най-лесната: не е необходимо да уреждате нещата със съседите си, ако коварният недоброжелател е толкова далеч или толкова скрит, че може да бъде заплашен само с юмрук. Така че това е лесен и затова популярен начин да оправдаете трудностите си, без да рискувате нищо. Всеки го използва в една или друга степен.

И, извинете, забравих да посоча най-неусложнения фактор в разпространението на вярата във враждебните сили: телевизия и средства за масова информация на "популярното" ниво. Всеки там получава това, което иска да чуе", заключава психологът.