СЗО: Приемайте твърденията, че щамът заразява от повърхности, със скептицизъм 

На няколко европейски уебинара учени търсят причините за трагедиите в Италия и Испания

Опасен ли е COVID-19? Това е въпрос най-малко за Нобелова награда и поне за 1 млрд. долара. Науката никога не е била толкова разделена, да не говорим за медиците и хората. Бегъл преглед на световния новинарски обмен оставя усещането за живот в две паралелни реалности.

Ужасяващите трагедии в Италия, Испания, САЩ и останалия свят, в който социологическите проучвания регистрират нарастващи подозрения за глобална измама.

Когато епидемията избухна, първоначално в Китай, западните учени доста прибързано определиха вирусния щам SARS-CoV-2 за грип. Това бе и аргументът да не се обяви и епидемия

Впоследствие водещи учени по света получиха 3D модел с атомна резолюция как вирусът прониква в клетката.

Британски вирусолози от "Импириъл колидж" обявиха, че не са виждали по-страшен патоген.

Той първоначално е привлечен от клетките, които имат по повърхостта си Angiotensin- conver- ing enzyme 2 (ACE2), а те са в цялата кръвоносна и съдова система, червата, черния дроб, белия дроб и бъбреците. Между 4 и 5 дни вирусът се репликира и размножава безпрепяствено в клетките, защото

имунната система

не го усеща

Когато достигнат критична маса, при някои пациенти имунната система сякаш се събужда и разбира, че цялото тяло е инфектирано. Тя отговаря с мощна атака и сравнително бързо изчиства репликациите на вируса, но острото възпаление остава. Тогава имунната система изпраща цитокините и те маркират заразените или умиращи клетки. По тези "белези" токсичните левкоцити унищожават всичко - и болните, и здравите тъкани.

Заради това при някои пациенти белият дроб буквално е унищожен, кръвоносните съдове са запушени, а отпадъците от мъртви клетки задръстват черния дроб. Човек умира, но не от вируса, а от последствията от него.

Най-уязвими са хората със съпътстващи заболявания. Примерно, ако човек има диабет, който вече е започнал да запушва кртвоносните съдове, вследствие на вируса те ще бъдат напълно задръстени. Ако пациент е бил с хроничен бронхит, може да развие двустранна бактериална бронхопневмония.

Със сигурност най-уязвими са хората с много съпътстващи заболявания. В същото време изчисленията сочат, че над 70% от населението по света прекарват инфекцията почти без симптоми.

Именно затова все по-често възниква въпросът какво точно се случи в Италия и Испания?

Първата версия на учените бе, че там върлува смъртоносен щам, който не е идентифициран в останалите страни. Дори бе кръстен "италиански SARS-Cov-2". Прибързано бе обявено, че е върлувал и в Китай. Там обаче смъртността бе в пъти по-малка, да не говорим за разликите в броя на населението.

Версията за специфичния щам в Италия не издържа най-малкото по още една причина. У нас по време на карантината се върнаха хиляди българи, работещи в Италия. Едва ли може да се каже, че са спазвали стриктна изолация. По-скоро органите на реда не можеха да ги открият. Затова възниква въпросът - след като смъртоносният италиански щам се е разнесъл не само у нас, а и в цяла Европа заради многобройните туристи, защото никъде

нямаше такъв ужасяващ ефект

За учените големият брой хора над 80-годишна възраст не е достатъчно обяснение.

На няколко европейски уебинара учени упорито поставиха този въпрос и най-често изказваното подозрение бе, че през есента на възрастните в Италия е била поставена задължителната сезонна противогрипна ваксина, а през януари - нова, но срещу свински грип.

Затова епидемиолози и патолози питат дали тази масова ваксинация в домовете за възрастни не е истинската причина за трагедията в Италия и Испания.

Големият въпрос е дали всъщност това не е

трагично съвпадение на събития

У нас подобни ваксини си поставят между 0,1 и 2% от населението, въпреки че държавата купува за пенсионерите тези ваксини.

Затова е необходимо цялостно изследване какво точно различава Италия и Испания от останалите страни в Европа? И дали високата смъртност не е свързана с външен фактор, който отсъства в държавите от Източна Европа примерно.

Другият въпрос, по който учените и медиците са на диаметрално противоположни позиции, е дали човек може да се зарази с вируса, ако пипне нещо в магазина или на улицата? Или ако седне на пейка в парка?

Доскоро няколко изследвания предоставиха тревожни резултати, че заразяването е възможно. Включително, че щамът

оцелява

в протеионава храна до 20-ина дни, а на предпазната маска за лице - до 7.

Едва през последните дни в Германия

всички опити

бяха повторени

и учените излязоха с категорично становище, че от повърхности не могат да изолират нито един жив вирус.

Затова на 17 май СЗО реши да прекрати този спор и постанови, че все още не е доказано, че хората могат да се заразят по този начин. Както и че всички досегашни подобни предположения трябва да се приемат с известна доза скептицизъм.

Причината е, че

откриването на

РНК от вируса

все още не означава, че той е потентен и може да заразява.

Аргументите на СЗО, разбира се, са много, но забележките й са най-вече по начина, по който досега са се провеждали експериментите. Според тях, когато опитите са правени със стандартен PCR тест, те не са надеждни. Същото е и когато се изолира щамът от дадена повърхност и се постави в живи клетки. Причината е, че условията винаги са различни и

едно независимо изследване

трябва да се проведе едновременно в три независими лаборатории с ниво С-3 на биосигурност, като изискването е те да покажат еднакви резултати.

Третият голям въпрос е дали вирусът предизвиква тромб в стомашно-чревния тракт. Патолозите имат подобни подозрения, но заради малкия брой аутопсии те не могат да бъдат сигурни какви са причините.

Това обаче не пречи на руски учени да търсят варианти чрез пробиотици да създадат имунитет срещу вируса. Дали ще успеят, зависи от клиничните изпитания.