Защо трябва да казваме църковнобългарски, а не църковнославянски език

В предишен брой ви разказахме как Климент от уважение към Кирил кръстил азбуката на негово име. Всъщност той е бил един от моторите на този интелектуален подвиг. Ето и останалата част от историята на нашите букви преди най-светлия празник 24 май.

Поредно опростяване на изписването на Климентовата писменост прави първият руски император Петър I. При престоя си в Нидерландия този владетел се запознава с латинската писменост и там е обмислил тази реформа, виждайки по-лесното изписване и отпечатване на нейните букви. През 1708 г. той провежда писмена реформа с цел допълнително да се опрости изписването на вече използваните в Русия български букви на св. Климент, т.е. на българската азбука.

Премахнати са останалите ударения и други знаци, които все още са се използвали. Освен това при тази промяна

някои букви механично са заменени с подобни

или огледални от латинската азбука. Например буквата за малка носовка е заменена с Я, която е огледален образ на латинската R. Една от двете букви за днешното "и" в Новия завет на хърватски и в "Абагар", както и във всички средновековни български ръкописи е заменена с обърнатото латинско N и без промяна се използва и в нашето съвремие. А Н остава със сегашното си значение. Друга смяна е въвеждането на знака "ш", който е взет от обърнатата латинска буква m, и т.н.

Всъщност

тази замяна е

доста закъсняла

Вероятно в Русия не са знаели за хърватския опит за графична реформа, както и за някои подобрения на графиката на Климентовите букви, направени в "Абагар". Буквата "ш" е използвана и от Филип Станиславов. Сравнението в изписването на тези букви в текстовете показва, че хърватите около 150 години по-рано, а след тях и българинът Станиславов вече са модернизирали графиката на повечето от Климентовите букви.

Не е вярно и това, че буквите Д и Л били с ново изписване. Та и те са изобразени. Буквите "п", "т" и "щ" също присъстват в хърватския текст, както и в "Абагар". Също така не е вярно, че при тази реформа се въвеждат малките букви. Да, някои по-особени букви и заимстваните от гръцката азбука са премахнати.

Отстранени са и използваните в средновековните текстове многобройни ударения и други знаци над буквите, както и съкращаването на някои букви, представящи гласни звуци. Но и това не е новост, защото и те са махнати при хърватската писмена реформа. Новото изписване на българските букви под името "граждански шрифт" става задължително за използване в Русия извън употребата им в църквата. Тази нова графика е използвана за пръв път в издание от 1708 г. В българската книжнина този шрифт започва да се използва под руско влияние от първата третина на ХIХ век. Но това е само шрифт и нищо повече.

Проведената от Петър I реформа е в основата на твърденията на някои съветски, руски, а и други учени, че

в България и в други страни се ползва "руска писменост"

или "азбука". Както беше посочено, този въведен първоначално само в Русия шрифт НЕ Е НОВА АЗБУКА.

Въвеждането на печатен шрифт не е създаване на нова писменост. Това е българската азбука, създадена от св. Климент през IХ век, но тази по-опростена графика на буквите става известна като "кирилица", а и

тя не носи нищо ново

Поради много по-голямото влияние на Руската империя, и на Съветския съюз по-късно, а и липсата на българска държавност през онази епоха, а също и за да не се признае, че тази писменост е българска, вече широко се използва понятието "кирилица".

Българска е азбуката, както и езикът, на които са били създадени богослужебните книги в България, Сърбия, Влашко, Молдова, Русия и други страни през Средновековието. Църковнославянски език НЯМА. Това е български или още по-точно средновековен български език, използван в православните църкви на споменатите страни. И като държавен във Влашко и Молдова още векове наред.

А това, че писмената система, създадена от св. Климент, първоначално е била предназначена за църковна употреба, и то не само в България, не я прави друга освен българска. Действително литургичният речник, използван за църковни нужди, е по-консервативен и почти не се е променял през вековете за разлика от употребявания за държавни, ежедневни и други обществени нужди. Обаче

в историята

няма случай

да се създава специална, различна от държавния или националния език писменост и език само за използване за богослужебни и църковни цели.

Както в Армения, така и в България писмеността е създадена действително първоначално за нуждите на църквата, но тя тогава не се е различавала от използването й за нуждите на държавната власт. А и в онези времето не е имало отделяне на църквата от държавата. Както няма църковноарменски, така няма и църковнославянски език. Освен това няма общославянски език освен в някакво далечно недокументирано минало.

Каквито и общи неща да са имали езиците на отделните славянски народи, те са се различавали още в Ранното средновековие поради относителната затвореност на териториите им, а и заради големите разстояния между някои от тях.

Ако трябва да се дава име на езика, използван в православните църкви през Средновековието, а и по-късно, и то не само в България, би могъл, и то доста условно, да се нарече църковнобългарски.

Първата част на този израз просто само показва, че в него са използвани многобройни чисто църковни термини и нищо повече. Така че

езикът и в двата случая е бил старобългарски

Това, макар и трудно, се признава и от руски архиереи. Ето мнението на епископ Иларион Алфеев, според което църковнославянският език възниква на основата на древнобългарския начин на превод от гръцки на Библията и на други религиозни книги на него, направен от славянските просветители Кирил и Методий през IХ в., но като цяло това фактически е "древнобългарски език".

В българските храмове се е служело на говорения и разбираем от народа, от богомолците език. Та нали това е била целта на заместването на гръцкия език, писменост и клир в България с българска писменост, съответстваща на обикновения народен говор. Да, тази писменост и език са различни по графика и произношение от съвременните, но това не е довод, за да се твърди, че са нещо отделно едно от друго. Всеки език се развива във времето, а и писмеността също, но много по-бавно.

И така, става ясно, че "реформата" на Петър I е много закъсняла в сравнение с хърватската, а може да се каже - и с тази на Филип Станиславов. В този смисъл направеното в Русия в началото на ХVIII век практически не може да се приеме за нововъведение, а още по-малко за реформа въпреки посочените промени в графиката на някои букви. Независимо от това, че първата азбука за нуждите за славянски език е глаголицата, писмената система, разработена специално за българския език, е създадената от св. Климент и е редно, както са предлагали доста учени като П. Шафарик, Г. Баласчев и други, да се нарича КЛИМЕНТИЦА, а още по-добре и по-правилно БЪЛГАРСКА АЗБУКА. А с името КИРИЛИЦА е най-точно и исторически вярно да се нарича създадената от двамата братя писмена система ГЛАГОЛИЦА.

Тук трябва отново да се повтори и това, че писмото на този ученик на двамата братя е вероятно

най-съвършената азбука,

защото на всеки звук отговаря определен съответен знак, нещо, което е доста рядко явление за разлика например от френската, чешката, полската и други писмени системи, в които много от буквите са обрасли" с многобройни ударения и други допълнителни знаци. А и един звук се представя често пъти от повече от един знак, което означава, че латиницата принудително е нагласявана към звуковите системи както на тези, така и на други езици, в които се използва.

В заключение може да се обобщи, че азбуката, която се използва в България, Русия, Сърбия, Украйна, Беларус и други страни,

не би трябвало

да носи името “кирилица”,

а да се нарича БЪЛГАРСКА АЗБУКА, което е и по-справедливо и исторически по-вярно, защото е създадена на територията на България по поръчение на нейното държавно ръководство, така че е редно българските учени, доколкото могат, да налагат това разбиране.

Българските букви на св. Климент с различни допълнително прибавени графеми, пригодени за представяне на някои специфични за езиците, в които се използват звуци, са в употреба в редица съвременни държави в Европа и Азия. Така те започват едно дълго историческо "пътешествие".

В средновековна Европа освен в България те са използвани в Сърбия, Хърватия, Босна, Киевска Рус, по-късно в Русия, а също и в княжествата Влашко и Молдова. Тези княжества са били обединени в средата на ХIХ век в новата държава Румъния и след 1862 г. княз Куза въвежда латинската азбука. На по-късен етап, приблизително след ХVI век, тази писменост в хърватските земи е заменена с латиница.

Тук трябва да се отбележи, че доста време там е бил използван един вариант на "глаголицата", известен като хърватска или "ъглеста глаголица" поради малко по-особената графика. В нашата съвременност българските букви под името "кирилица" са в употреба в Русия, Беларус, Украйна, Северна Македония, Сърбия и федералната единица Република Сръбска, която е част от Федерация Босна и Херцеговина. До 1989 г. тя е използвана и в Република Молдова.

В Азия Климентовата (българската) писменост се разпространява след създаването на Съветския съюз, както и в Монголия. Тя, в руска редакция, е въведена в средноазиатските съветски републики Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан и Киргизстан, както и в Азербайджан, в които дотогава е ползвано арабското писмо поради мюсюлманската религия, изповядвана от населението на тези земи. Трябва да се отбележи, че в някои от тези републики, като Узбекистан, е била въведена латиницата, което приключва до 1940 г.

След разпадането на Съветския съюз, т.е. от края на 1991 г., в тези вече независими бивши съветски републики постепенно започва процес на въвеждане на латинската писменост. С указ на тогавашния казахски президент Назърбаев от 2017 г. започва процес на въвеждане на латиницата, който трябва да приключи до 2025 г. Такъв указ издава и азерският президент Алиев през 2001 г., с който също започва използването на тази азбука. В Туркменистан

латиницата започва да се въвежда

след 1991 г

В Узбекистан това става от 1992 г. Същият процес тече и в Таджикистан. От 1996 г. заедно с киргизкия език на латиница се запазва и руският език като официален.

През ХIII век въз основа на уйгурската писмена система е създадена старомонголска писменост, която от март 2020 г. отново е извикана на живот и започва постепенно да се използва успоредно с прилаганата много десетилетия руска азбука.

Като признание, че българската азбука е една от трите писмени системи в ЕС, от няколко години името на европейската валута "евро" вече се изписва на банкнотите и с нашите букви.