Със светинята  рицарите по необясним начин побеждават мюсюлманските орди и се спасяват

Съдбата на копието е доста неясна. Според една от версиите, когато царица Елена започва разкопките около Голгота, тя го открива и то се съхранява във Византия. При многобройните нашествия на турците през следващите векове изчезва, за да бъде открито по време на Първия кръстоносен поход в Антиохия, в южната част на днешна Турция.

Доказателства за тази част от историята могат да бъдат открити в няколко писма

на рицари, които са преки свидетели на откриването на светинята и чудесата й.

На 11 септември 1098 г. граф Сен Жил, Готфрид, херцог на Лотарингия и граф Нормандски, Роберт Фландърски, граф Евтафий Булонски приветстват папа Урбан II, обещават му вярна служба и се обръщат към него като към свой духовен баща. Този ръкопис е съхранен във Флорентинската, Парижката библиотека и е част от Ватикански ръкопис.

В него кръстоносците описват как са отбранявали цитаделата в Антиохия от турците.

"Те нанесоха

много обиди

на нашия Исус Христос, но бяха хванат и убити, така че ние, йерусалимците на Исус Христос, отмъстихме за несправедливостта, причинена на Бога. Ние, които обсаждахме турците, след това бяхме обсадени от турците... и по каква милост на Бога бяхме освободени.

След като завзехме Никея и разбихме огромна маса турци, в юлските календи в дорилейската долина и преследвахме великия Сюлейман и неговите хора, и опустошихме неговите земи, и заграбихме богатства... пристъпихме към обсадата на Антиохия. Там претърпяхме много бедствия от схватки с турци и езичници, които нерядко и многочислено ни нападаха.

В края на краищата оцеляхме от тези сражения и обезпечихме тържеството на християнската вяра, аз, Боемунд, се договорих с един турцин, който ми предаде града и на 3 юни го превзехме Антиохия."

Рицарите убили емира на града - Яги Сиан, известен и като Касиан, и всички негови воини, а жените, децата и златото взели за себе си.

Не успели да завладеят единствено цитаделата, защото прииждали турци отвсякъде, за да я пазят. Броят им растял с всеки ден и ставал безкраен. Те идвали да се сражават с рицарите и ги обсадили на третия ден.

Боевете продължавали ден и нощ както около града, така и в самия град.

Когато турците видели, че тактиката им не сработва, обградили рицарите така плътно, че тези отвън не могли да влязат да помагат на онези вътре.

Историческите данни сочат, че огромната армия на тюркския военачалник Кербоги пристигнала на 5 или 6 юни.

"Паднахме духом, много умираха от глад, умираха от всякакви непознати напасти, убиваха своите коне и ослета, за да ги изядат", пишат рицарите.

Затова те се укрепили в цитаделата, която представлявала и един от входовете за града.

"В този момент на помощ ни се яви височайшата милост на всемогъщия Бог, загрижен за нас:

в храма на

блажения Петър,

княза на апостолите, ние открихме копието Господне, което било хвърлено от ръката на Лонгин и пронизало нашия Спасител", отбелязват те в писмото.

Според документа апостол Андрей три пъти възвестил на един раб за това и му посочил къде се намира.

Всъщност рабът е Пиер Вартоломей, на когото ученикът на Христос му казал, че реликвата се намира

под паважа

на църквата на свети Петър в Антиохия.

Самата църква също е свещена за рицарите, тъй като в нея те съхранявали амвона, от който проповядвал свети Петър. Той бил първият епископ на Антиохия. Затова князът всяка вечер правел събирания около него и рицарите ежедневно съзерцавали катедрата, молейки светията да им даде сили.

Когато Пиер Вартоломей споменава, че там е и копието, епископът се възпротивява. Всъщност никой не вярвал на бедния поклонник освен отчаяните военачалници на рицарите.

На крачки от свещения амвон те разкопават и с огромно учудване откриват върха на реликвата - точно на посоченото място.

Именно затова Раул Кански и арабският историк Ибн ал-Асир ще отбележат, че то е заровено там от свети Петър.

Очевидно събитието е точно описано, тъй като историята се повтаря и в писмото на Реймонд Ажилски, който е граф на Тулуза и по това време охранявал цитаделата с 200 рицари.

"Ние бяхме така ободрени и се укрепихме благодарение на откриването на светото копие и много други Божествени откровения, че тези, които бяха обхванати от страх и

бяха паднали

духом,

сега бяха обхванати от готовност да се бият и да се подбуждат един друг", отбелязват рицарите в писмото до папата.

Подобна е и версията на Матей Едески.

"Франките бяха в тежко положение - пише той. - Нямаше хляб. В тази безизходица решиха да отстъпят града... Видял страшната опасност, в която попаднаха, Бог се смили над тях. През нощта на един благочестив франк се яви апостол Петър и му казал: "В лявата част на църквата се пази оръжие, с което безбожното племе на юдеите прониза Христа в реброто. То (копието) се намира пред олтара. Изкопайте го и с него влезте в бой и ще победите вашите врагове, както Христос със сатана." Видението се повторило три пъти и за него разказа Готфрид и Боемонд на всички князе.

Те започнаха да се молят, разровиха посоченото място в храма на свети Петър и откриха копието, с което е прободен Христос.

Очевидно

откриването е автентично,

защото се споменава и от арабския летописец Ибн ал Асир в свето "Пълно издание на всеобщата история". Според него когато Кавам ад Даула Карбука разбрал, че франките са завладели Антиохия, събрал войска и се отправил към Сирия. Оттам събрал всички военни части на тюрки и араби. Към него се присъединили най-влиятелните емири.

Когато научили това, франките се уплашили, защото имали много малко запаси с храна.

Карбука обаче се отнасял презрително с мюсюлманите и емирите започнали да обмислят планове как да му изменят.

Прекарали 12 дни в обсада и храните на рицарите привършили, по-заможните започнали да ядат конете си, по-бедните - мъртъвците и листата на дърветата. Дори изпратили посредници при Карбука да му кажат, че ако ги остави живи, те ще напуснат града. Той обаче не се съгласил и предал: "Ще ви избием в града с мечовете си!"

"С рицарите бил и един монах, когото те слушали - бил не човек, а беда - пише арабският летописец. - Той им казал: В името на Христа, да има мир,

има копие,

закопано в Антиохия

Ако го намерите, ще победите, а ако не - това ще е истинска гибел."

"Монахът призовал рицарите да постят и да се покаят и те го направили в продължение на три дни - пише Исир. - На четвъртия ден монахът взел със себе си обикновени хора и занаятчии. Те започнали да копаят навсякъде и открили копието, за което той говорил. Тогава монахът казал: "Радвайте се на победата!"

На петия ден рицарите излезли от вратите на града. Военните на Карбука го предупредили да започнат да ги избиват, докато излизат, но той казал: "Не, ще изчакаме, докато всички дойдат, след което ще ги избием, задето ни занимаваха толкова дълго с това." Арменците научават по свои канали, че реликвата е у кръстоносците. До момента двете групи са в обтегнати отношения, защото рицарите искат да ги подчинят на папата. Въпреки враждата арменците се самоорганизират, влизат

в директен бой със сарацините в града -

някои ги убиват, други ги прогонват. По този начин разчистват пътя на малобройните рицари към портите на крепостта.

В писмото до папата рицарите описват всичко това като истинско чудо. Кръстоносецът Боемунд вдигнал на ръце светинята и я държал високо над конния отряд и пехотата. Пред тях стояла безбройната турска армия.

Преди щурма рицарите отправят молитва към Бог

да им помогне и става нещо, което до ден днешен няма никакво обяснение.

Изненадани от вярата на противника в ценната реликва, ордите на Карбука започват да бягат панически. И въпреки че рицарите са малобройни, те успяват да ги изгонят от Антиохия. Врагът се опитва да се реорганизира и да обгради крепостта, тъй като превъзхожда кръстоносците многократно, но според рицарите Бог се намесва. Някаква сила отново прогонва мюсюлманските племена.

Кръстоносците ги гонят цял ден и избиват голяма част от тях, пишат те.

Радостни, те се върнали в града и всичките му жители, шокирани от чудесата на светинята, приели християнската вяра.

В този момент се случило нещо още по-необяснимо - починал епископът, който бил против да се разкопава храмът, за да се търси копието.