Още издирват розетския камък, с който да разчетат древните истории и архиви, пазещи най-голямата тайна

Възможно ли е Леонардо да Винчи, Парацелз, Никола Фламел, Вагнер, Нютон, Наполеон, Хитлер, Сталин да са преследвали Граала, а той изобщо да не е това, което всички си мислим, че е? Възможно ли е зад този потир древните да са закодирали нещо съвсем друго и тайната да e неразгадана и до днес?

Според едно от евангелията граалът е чашата с вино от Тайната вечеря. Исус приканва апостолите да пият от нея с думите, че това е кръвта му, която се пролива за опрощение на греховете на мнозина.

Очевидно става дума за някакъв механизъм за трансформация, променящ обикновения човек.

Кодирането на всичко, свързано с Граала, започва някъде през 1170 г. Тогава Кретиен дьо Троа попада на древни апокрифни текстове, най-вероятно с византийски произход. След което започва да пише романи, посветени на

крал Артур и рицарите му,

които цял живот търсели Граала, но това се удало единствено на Пърсифал. Основната му книга остава недовършена и с тази задача се заема Волфрам фон Ешенбах. Той продължава да пише с шифри и загадки за прераждането на птицата Феникс от пепелта, че Граалът не е чаша, а вероятно камък. Кодовете и на двамата остават неразгадани и до днес.

Очевидно самата идея, че Граалът може да трансформира, привлича като магнит алхимиците. Затова талантливи учени като Парацелз, Никола Фламел и Леонардо допускат, че това трябва да е

философският камък

Или символ - ключ към всички тези шифровани писания.

Според историята разгадаването им със сигурност се удава на Никола Фламел. Известният алхимик открива древен ръкопис, озаглавен "Свещена книга на Аврам". Интересното е, че според Стария завет Аврам също е пил чаша с вино, подадена от Учителя по справедливост Мелхиседек, след което Аврам става баща на народите.

Древният апокриф също е кодиран, но Фламел единствен открива човек, който да му го разтълкува. След което Никола внезапно забогатява, при това дотолкова, че става най-известният филантроп на своето време. Въпреки това живее изключително скромно, като през целия си живот подпомага бедните, създава много болници, приюти и църкви. След смъртта му на масата откриват

колба, покрита със злато

и стотици записки с тайни формули. Един от най-големите му почитатели е Исак Нютон, който години наред изследва архива на Фламел. Има данни, че излиза оттам с купища бележки и една преписана на ръка книга. До края на живота си той нито веднъж не споделя какво е открил.

Вероятно е споделял това с приятелите си, с които кореспондирал с кодове, неразгадани и до днес. Интересното е, че последното му желание, преди да умре, е да изгорят голяма част от архива му.

Към тази тайна се стреми и Парацелз, който междувременно поставя основите на съвременната научна медицина и доказва, че всичко в тялото се дължи на химични процеси.

Съвременникът му

Леонардо също опитва да

разгадае мистерията

Като талантлив военен инженер той е привлечен от вицекраля на Лангедок и Милано Шарл Бурбонски. Любопитното е, че в Лангедок е замъкът Монсегюр. Твърди се, че в подземията и пещерите му катарите пазели Граала поне до XIII век, когато папата изпратил рицарите си да избият еретиците.

Какво е научил Леонардо там, знае само той и близките му съратници. След това геният упорито започва да се интересува от всичко, свързано с Граала, и умело закодира знанията си в записките и картините си. Векове наред Граалът бе издирван в картината му Тайната вечеря. Едва преди няколко години учени обявиха, че са открили мистериозната чаша, след като използвали огледала. В изображението те видели потира, но той трудно се забелязвал, защото лежал на масата. Тоест това е някакъв знак на Леонардо, че тайната едва ли е в чашата. Други виждат формата на потира между Исус и седящия вляво от него апостол.

Дали заради търсенията на Леонардо в Лангедок, или заради други сведения, един от най-талантливите археолози на Хитлер - Ото Ран, също започва търсенето на граала именно от Монсегюр. Там той се среща с друг изследовател - Антонино Габал, който търсел основната светиня на катарите - апокрифното евангелие от Йоан. За разлика от Ран той добре познавал пещерите, катарските текстове и символи.

Когато Ран влязъл през подземен вход в зала, висока 80 м, видял, че стените са изписани със символи. Сред тях и копието на Лонгин, с което пробол Исус на кръста.

Дни наред нямало никакъв напредък. В един момент Ран се сетил, че трябва да започне от ръкописите на катарите и да се опита да ги разшифрова. Благодарение на това германецът разбира, че потирът все още е скрит някъде около замъка. Започва да изследва формата на петоъгълната сграда и установява, че това е перфектната симетрия. Тя се проваляла само на едно място. Загадката побърквала младия археолог, защото очевидно нарушаването на градежа било някакъв знак. Хрумнало му да нарисува формата на замъка така, както би трябвало да бъде, и тогава

открил скрити помещения с

тайни подземни входове

Заедно с Габал и няколко местни той успял да разрови входовете към подземията. Попаднали в древни пещери, обитавани от неандерталци, които оставили рисунките си по стените. След това те били преоткрити от катарите, които поставили там своите символи и знаци. Ран допускал, че именно там е бил скрит Граалът, след като крепостта Монсегюр е превзета.