Mистерията около Ким Чен Ун става все по-голяма след демонстративната му поява пред държавните медии, за да пререже лентата на завод за торове. Според Си Ен Ен, Ройтерс и някои други медии обаче автентичността на кадрите не може да бъде потвърдена.

Съобщенията за здравословното състояние на ръководителя на Северна Корея и слуховете за трайната му неработоспособност може да са силно преувеличени, но принудиха анализатори да прогнозират какво би станало в Пхенян, ако лидерът умре, без да има ясен наследник. Тъй като ядрените и балистичните ракети на Северна Корея може да попаднат в ръцете на всеки, който действа най-бързо, Азия може да бъде изправена пред

безпрецедентна

ядрена криза.

Напрежение се почувства отново още в началото на годината, когато на заседание на Централния комитет на Корейската работническа партия върховният лидер на КНДР Ким Чен Ун изрази намерение да възобнови ядрените изпитвания, тъй като САЩ продължават да укрепват Южна Корея и да доставят оръжие там. Севернокорейският лидер обеща да тества нови стратегически оръжия.

В същото време той изрази намерението си да осъществи денуклеаризация, ако САЩ отменят санкциите. Подобна реторика от страна на Пхенян показва, че дипломатическите усилия на САЩ за убеждаване на КНДР да се откаже от ядрените оръжия са претърпели провал, а действията на Пхенян ще бъдат непредсказуеми. Липсата на прогрес в преговорите за денуклеаризаци я на Севера влияе на милитаризаци ята на Юга, което предизвиква безпокойство в Пхенян.

На 20 март т.г. според южнокорейски военни КНДР е изстреляла в Японско море снаряди с малък обсег от балистични ракети. От Сеул определиха действията на северния си съсед като крайно неуместни на фона на пандемията. Бреговата охрана на Япония потвърди, че ракетите са се приземили отвъд границите на изключителната й икономическа зона. В началото на март севернокорейски военни пуснаха няколко ракети. Тогава САЩ и Китай призоваха Пхенян да се върне към преговорите за прекратяване на ядрените и ракетните си програми.

На 31 март британското Министерство на външните работи съобщи на сайта си, че

севернокорейските програми

за развитие на ракетно

и ядрено оръжие, реализирани въпреки резолюциите на ООН, са заплаха за регионалната и световната сигурност. Великобритания призова Пхенян да се откаже от по-нататъшното развитие на програмите и заплаши със санкции.

След изчезването на Ким Чен Ун от публични прояви през април

безпокойството за съдбата

на ракетния и ядрения арсенал

на Северна Корея се засили. Някои анализатори прогнозират, че Китай може да се възползва от слабостта на режима и да нахлуе с помощта на китайското лоби.

От друга страна, след изчезването на Ким ю жнокорейският ген.-лейт . от резерва Чун Ин Бум, бивш шеф на силите за специални операции, предупреди пред изданието US Military Times, че в случай на излизане на Ким от властта всякакви планове на съюзниците Южна Корея и САЩ по отношение на Северна Корея може да имат разрушителни последствия за полуострова.

От края на Корейската война през 1953 г . въоръжените сили на Южна Корея наброяват 3,5 млн. души с резервистите. Само в периода 2013-2017 г. Сеул е закупил американско оръжие за армията си за над 13 млрд. долара в допълнение на оръжието от национални производители. КНДР се опасява от разработването в Южна Корея на техни балистични ракети в противовес на ракетната програма на Северна Корея.

В момента Северна Корея е

държава балансьор в геополитически план

между Китай и съюзниците САЩ и Южна Корея. Възможно ли е след изчезването на Ким от "сцената" китайският президент Си Дзинпин да предприеме смели стъпки за промяна на регионалния баланс на силите? Успешна намеса от страна на Пекин би променила трайно геополитическата карта на Източна Азия, като се изолира Япония и се намали властта на САЩ в региона.

Според статия във "Форин полиси" на Майкъл Ослин, сътрудник в института "Хувър" на университета "Станфорд" и автор на книгата "Новата геополитика на Азия", очевидната криза около здравословното състояние на Ким дава първата реална възможност от десетилетия на Пекин да укрепи властта си над Пхенян.

Дори и след появата на Ким въпросите за неговото здраве и сплотеността на режима със сигурност ще накарат Компартията на Китай да прецени кога моментът е подходящ за действие спрямо съседната страна. Ким е имал близки отношения със Си Дзинпин, като е отклонявал множество молби да се види с него до изненадващата им среща в Североизточен Китай през март 2018 г., която бе първото посещение на севернокорейския лидер в чужбина, откакто дойде на власт в края на 2011 г.

Срещата с китайския ръководител бе няколко месеца преди неговия разговор на върха с президента на САЩ Доналд Тръмп. Възможността да се обвърже по-плътно със Северна Корея и

да я поддържа

като буферна държава,

изправена пред САЩ и Южна Корея, както и Япония, би била геополитически подарък за Си. Връщането на влиянието, което Пекин изгуби в Пхенян с екзекуцията на чичото на Ким - Чан Сон, заради опит за смяна на властта, би било още една причина да се предприеме подобен ход.

Освен това политическата левица в Южна Корея доминира след изборите за Национално събрание през април, а президентът Мун Дже Ин задълбочи връзките на Сеул с Пекин. Накратко, тенденциите са по-благоприятни за драматично разширяване на китайската власт над Корейския полуостров, пише сп. "Форин полиси".

Осъществяването на политически

контрол на Китай чрез икономическа сила

е един от вариантите за официален Пекин. Друг, по-труден път би бил физически ход в Северна Корея. В свят, чието внимание е отвлечено от пандемията с коронавирус, Пекин може да се реши на смела игра за намеса в Северна Корея в името на мира и реда, за да се предотвратят крах на правителството и хуманитарна криза. Подчиняването на севернокорейските военни лидери, базирани близо до китайската граница, би улеснило пътя към Пхенян след предварително сключване на сделки с вътрешни хора от режима.

Защитата на ядрени и ракетни обекти, за да се гарантира стабилността, ще засили контрола на Пекин над режима в Пхенян.

Геополитическите последици от контрола на Китай над Северна Корея биха били огромни. Като се има предвид вероятността за присъствие на китайските военноморски и военновъздушни части в Северна Корея,

китайските и американските

сили ще се изправят

едни срещу други в демилитаризираната зона. Това ще направи много по-труден съюза на САЩ с Южна Корея.

С натиск и стимули от Пекин Сеул дори може да реши да се съюзи с Китай - предвид силните антиамерикански настроения в Южна Корея това не е невъзможно. Пекин би могъл да неутрализира всяка опозиция от Юга, за да отслаби или да прекъсне връзките с Вашингтон, като обещае да помогне на Сеул да наложи контрола си над остров ите Лианкур ( Джеджу) . Те са контролирани от Южна Корея, но са конфликт н а територия между нея и Япония от средата на миналия век . По този начин китайският флот ще получи

достъп до стратегическия

Корейски проток,

който свързва Японско, Жълто и Източнокитайско море, а това ще помогне на Пекин да доминира над жизненоважните вътрешни води на Азия според "Форин полиси".

Това от своя страна ще остави Япония изолирана в Североизточна Азия, изправена пред доминирания от Китай Корейски полуостров, и тя няма да има голям избор, освен драстично да увеличи военния си бюджет, включително вероятно и с ядрен вариант. Токио също ще окаже огромен натиск върху Вашингтон, за да поддържа надежден военен потенциал в региона.

САЩ и Южна Корея трябва да са готови да си сътрудничат независимо дали Ким е мъртъв, болен, или ще се появи отново, смята изследователят на района Майкъл Остин. Според него наследствените диктатури рядко продължават повече от три поколения и в Пхенян може да се очаква крах. Тъй като американските и китайските военноморски и военновъздушни сили са значително близко, възможността за авария или

грешка, която да доведе

до въоръжен конфликт,

се увеличава. Вашингтон или ще трябва да приеме много по-голям риск, или да реши да намали присъствието си. В САЩ се увеличават призивите за сваляне на напрежението с Пекин, което може да се постигне най-лесно чрез приемането на така наречената офшорна стратегия за балансиране, която гарантира поддържана готовност, но оттегля американските сили в региона.

Политическият живот в Пхенян ще остане несигурен дори ако Ким се появи отново. Ако настъпи криза за приемственост във властта, възможностите за САЩ ще бъдат ограничени, но въпреки това на Вашингтон ще е необходим план за противодействие на всякакви

възможни ходове

на Китай в

Северна Корея.

Необходимо е засилено разузнаване, за да има предварителна информация за военна дейност или политически машинации на Китай в Пхенян; работата с южнокорейското разузнаване ще бъде жизненоважна. Трябват и консултации със Сеул за запазването на американско-южнокорейския алианс.

Отвъд Корейския полуостров е много важно по-задълбоченото планиране с Япония за отбрана и възпиране, за да се успокои Токио за продължаващото присъствие на САЩ. Гаранцията, че в региона няма да бъдат съкратени бойните американски сили, оборудвани с най-модерните американски оръжейни системи, е задължително условие. Дипломати от Вашингтон трябва да изяснят на своите китайски колеги преди всичко, че решимостта на САЩ да гарантират свободен и открит Индо-Тихоокеански район остава непроменена дори ако Ким трябва да управлява още половин век, казва Майкъл Ослин.