2 500 сандъка с пушки са натоварени във Виена и 32 хил. каси с патрони в Будапеща. Те са превозени по р. Дунав до Белград и след това с вагони до София. В края на октомври от софийската жп гара въоръжението е изпратено направо в различните войскови части. Перипетиите около преговорите и сключването на сделката пораждат множество въпросителни. Прокрадват се съмнения, че това е поредната афера, в която са забъркани политици и висши военни.

В ранната есен на 1912 г. България е на прага на дългоочакваната война с Османската империя. На 17 септември Министерският съвет издава два указа с историческо значение. С единия се постановява обща мобилизация на въоръжените сили, а с другия в цялото царство се обявява военно положение. За броени дни вместо предвидените в мобилизационния план 350 000 души под знамената се стичат 520 000. Не достигат оръжие, муниции, облекло и храни. Новосформираното Македоно-одринско опълчение в състав от 14 145 доброволци се обучава с дървени сопи. Ето защо на извънредна сесия на Народното събрание се гласува извънреден кредит от 50 милиона лева за

осигуряване на армията

Нуждата от пушки за българската войска се чувства още преди Балканската война. Предприет е неуспешен опит за закупуването на манлихерови карабини от Германия. С тази задача в Берлин е изпратена експертна комисия начело с полк. Стефан Белов. Немците дават много изгодна цена - по 30 лева пушката с 1000 патрона. Некоординираните действия и прекалените претенции на нашите

провалят сделката

След обявяването на мобилизацията на сцената на оръжейната търговия се появява чиновникът от държавните железници Георги Попов. Той се занимава с посредническа дейност и си предлага услугите. Попов съобщава на предприемача Наум Георгиев, че от Виена могат да се доставят необходимите пушки по 72 крони (78 лева) бройката. Веднага е информиран един от лидерите на ВМОРО - Александър Протогеров, който задейства сериозните си политически връзки. Под негово давление министърът на войната ген. Никифор Никифоров разпорежда на началника на артилерията ген. Панталей Ценов да се заеме с осъществяването на доставката. На 22 септември вечерта двамата с Попов заминават с Ориент-експреса и след два дни вече са в столицата на Австро-Унгария. Чиновникът незабавно осъществява връзка с австрийската фирма, но после е напълно изолиран и не участва в преговорите. Те се водят от Ценов в българската легация с активното съдействие на пълномощния министър Иван Салабашев. На 27 септември генералът

изпраща шифрована телеграма

до Министерството на войната в София. В нея съобщава, че е договорил 50 000 пушки система "Манлихер", образец 1895 г., но на цена 79 крони (85 лева) и 15 милиона патрони по 140 лева хилядата. Общата сума на контракта възлиза на 6 350 000 лева. Военният министър телеграфира обратно и нарежда точно и ясно: "Сключете окончателно договора за посоченото количество. Опаковката и превозът за наша сметка." Ценов отива в арсенала на австрийското военно министерство и преглежда карабините. Намира състоянието им за много добро. Ала изведнъж преговорите са прекъснати поради непредвидена причина. Австрийците настояват стойността на оръжието и боеприпасите да бъде предварително депозирана във виенската банка "Боден-Кредит-Анщалт". Преводът на парите забавя приключването на сделката с 6-7 дни. През това време неочаквано в нея се намесва Атанас Буров.
Банкерът-депутат се ползва с доверието на кабинета "Гешов". От военното министерство му дават открит лист и писмо до българската легация във Виена. На 29 септември той тръгва като частно лице за Виена. Официалният претекст е да помогне за набавянето на шинели за армията. Но по-голямата част от престоя си посвещава на подготовката на договора за пушките. Буров се среща с ген. Ценов и Салабашев, които настояват да си каже мнението като юрист и финансист. Банкерът се намесва и във воденето на преговорите. Шинели така и не купува поради високите цени и

неподходящия цвят на сукното

Министърът на финансите Теодор Теодоров нарежда на БНБ да изпрати исканата от австрийците сума на разположение на нашата легация. Това дава възможност на 10 октомври контрактът да бъде парафиран от ген. Ценов в присъствието на Салабашев и Буров. Той е одобрен от ген. Никифоров и започва изпращането на оръжието с шлепове. 2500 сандъка с пушки са натоварени във Виена и 32 000 каси с патрони в Будапеща. Те са превозени по р. Дунав до Белград и след това с вагони до София. В края на октомври от софийската жп гара въоръжението е изпратено направо в различните войскови части.
Перипетиите около преговорите и сключването на сделката пораждат множество въпросителни. Прокрадват се съмнения, че това е поредната афера, в която са забъркани политици и висши военни. Негативните настроения се раздухват от опозиционната преса и жълтите вестници. Правителството успява да тушира обвиненията и скоро те са изместени от важните събития по фронтовете на Балканската война.
През април-юни 1915 г. изпитателната комисия разпитва на свои заседания

всички замесени лица

Обяснения дават и бившите министри Гешов, Теодоров, ген. Никифоров и Александър Люцканов. Обръща се внимание на три обстоятелства, които трябва да бъдат изяснени. На първо място това е цената на пушките. Ал. Протогеров и Н. Георгиев са категорични в показанията си, че първоначално Попов е оферирал 72 крони за бройка и с такава нагласа заминава с ген. Ценов за Виена. По-късно необяснимо защо пратеникът на военното министерство се съгласява цената да бъде повишена на 79 крони. Според Протогеров това става след пристигането на Буров в австро-унгарската столица. Самият финансов министър Теодоров признава, че стойността му се видяла висока, но въпреки това дава съгласието си за покупката. От своя страна ген. Никифоров твърди, че офертата не е променяна, а останалите му колеги

нямат спомени по този въпрос

Второто нарушение, което занимава анкетьорите, е участието на Буров в подготовката и подписването на договора. Пред комисията той отрича да има отношение при пазарлъка за цената, а по-скоро се изявява в ролята на финансов съветник. Заявява, че за неговата дейност са знаели премиерът Гешов и министрите ген. Никифоров и Теодоров. Те обаче го опровергават и поддържат становището, че банкерът не е оторизиран и командирован от правителството във Виена във връзка със сделката за пушките. При това положение основателно се поставя въпросът с какви правомощия депутатът се намесва в преговорите за оръжейната доставка и на какво основание задължава държавното съкровище да заплати по 79 крони за бройка.

Гешефти и измами в правителството на Гешов

Година и половина по-късно договорът за доставката на пушките отново излиза на светло.
На 14 май 1914 г. по време на първата извънредна сесия на ХVII ОНС е взето решение да се образува Парламентарна изпитателна комисия по чл. 106 от Търновската конституция. Тя получава задачата да ревизира кабинетите на Ив. Евст. Гешов (16.III.1911 г.-1.VI.1913 г.) и на д-р Стоян Данев (1.VI.- 4.VII.1913 г.) по цялото им управление, включително и материалното обезпечаване на войската.
Най-сериозният упрек срещу правителството на Гешов е, че променя някои членове от Закона за обществените предприятия (поръчки) и от Закона за отчетността по бюджета. С тях се цели улесняването и ускоряването на доставките за армията, но заедно с това те създават условия за злоупотреби и намаляване на контрола. Забъркват се скандални гешефти и измами. В това число влиза и случаят със закупуването на пушките във Виена.

 

 Министрите се измъкват сухи от скандала

ПРИ завръщането си в София посредникът Попов се оплаква на своя приятел Н. Георгиев, че от договора за пушките няма никакъв келепир.
С неприкрито огорчение той споделя: "Получих само 2000 лева командировъчни. Дойдоха големи вълци и мене не ме питаха за нищо. Салабашев и Буров взеха всичко." Никога не става ясно дали това твърдение е вярно и какъв е бил размерът на комисионите.
Парламентарната изпитателна комисия приключва дейността си чак през април 1919 г. Тя заключава, че по доставката на 50 000 пушки са допуснати и извършени редица неправомерни действия и съществени закононарушения. С това държавната хазна е ощетена с близо 350 000 лева. Отговорността и вината са стоварени върху министрите ген. Никифоров и Теодоров. Двамата не са изправени на подсъдимата скамейка и се измъкват сухи от скандала. Остават само подозренията, че някой лично се е облагодетелствал от виенската сделка.