В края на март 1930 година в кафене "Славянска беседа" са се събрали както обикновено журналистът Христо Бръзицов, писателят Елин Пелин, карикатуристът Александър Божинов и най-колоритният професор за всички времена Александър Балабанов. Разговорът се води около това с кого да си направят майтап. Наближава 1 април и от много години на тая дата приятелите по традиция връзват тенекии на видни общественици.
Божинов предлага да изпързалят цар Борис Трети. По това време романът му с италианската принцеса Джована е публична тайна. Даже в американски вестници преди месец по информации, изтекли от Държавния департамент, изпратени там от американския шарже д'афер в София, се писало, че се чака сватба в българския царски двор. Карикатуристът бил добър приятел на царя, наричал го Саша и Божика. Балабанов в приповдигнато настроение замечтал за майтап, който да не изпързаля отделен човек, макар и държавен глава, а да изпързаля цялата държава. Спомнил си как цели десетилетия от Възраждането чак до края на деветнадесети век била актуална темата, че Наполеон Бонапарт бил българин, запрашил из италианските земи. А щом е българин в чужбина, бил е градинар. И навсякъде, където ходи, търси хубава земя. Знаел си нашия човек две италиански думи "бона" - хубава и "парт" - земя и където седне, където стане - все: Бона, парт, Бона, парт. Установил се в Корсика и заради неговото "бона" и "парт", кръстили го Бонапарт. Като се захванал с градинарството си, извикал и жена си. Е, като всеки българин като му потръгнало, ударил го да седи по цял ден в кръчмата, а жена му - на полето. И както с някогашните български жени, така и с нея раждането, както обикновено, станало на полето. Когато съобщили на нашия "Бонапарт" в кръчмата благата вест, той вдигнал чашата и викнал: "На полето се роди!", демек синът му се родил като истинско българче от онова време на полето. Корсиканците решили, че това е желаното от бащата име за детето и го кръстили Наполеон. "Ей такова нещо трябва да измислим" - рекъл колоритният професор.

"Ленин - син на български евреин!" -

как ви звучи? - пита Елин Пелин. По това време е излязла малката книжка "Масони и революции" от Николай Иванов, в която между другото пише, че през 1880 година през Симбирск минава отряд каторжници за Сибир. В числото на заточениците е и евреинът Хаим Голдман, който води със себе си малкия си син, слабичък, очевидно и болнав. Милостивата съпруга на председателя на местното дворянство Иля Улянов го съжалила, че няма да издържи тежкия път до каторгата, прибрала го в дома си. Кръстила го, дала му име Владимир и го осиновила. "Какво ни пречи - казал бащата на Андрешко - да "открием", че този Хаим Голдмън е русенски евреин, беглец от България след Кримската война. В Русе по онова време са живели 2000 евреи, хайде някой да докаже, че не е така!"
Дошъл редът на Христо Бръзицов, много популярен по това време журналист, преди всичко с интервютата му с общественици, писатели, учени и политици, главен редактор на многотиражния "Кръгосвет". Навръх първи април, предлага той, под главата на вестника с големи букви ще сложим заглавие на статия:

Махатма Ганди - българин

Давайте да му измислим биографията.И на руйно вино и кебапчета, ама всичко истинско и качествено - не като сега, четиримата, както често вече е ставало, съчиняват в основни линии сюжета.
Открили били документи, доказващи българския произход на най-известния идеолог и водач на Индийското национално-освободително движение. Роден в многолюдно семейство в Стара Загора, родителите му изклани от турците по онова време на опожаряването на Стара Загора през Освободителната война. Роднина на видния земеделски деятел Димитър Драгиев. Като деветгодишно момче, заедно с близки роднини напуснал България, скитал из Африка и Азия, така, когато бил на 13-14 години, попаднал в Индия... и т.н., ... и т.н.
Навръх Първи април обсъденото в "Славянска беседа" видяло бял свят.
Наложило се броят на "Кръгосвет" да излезе в допълнителен тираж. Редакцията била затрупана с писма и статии от най-видни общественици и учени, много познати на Христо Бръзицов - вземал бил интервюта от тях. Изтъкнати учени написали обстойни статии, в които доказвали, че Махатма Ганди по всичко си личало, че е българин, как досега никой не се бил досетил. В името Ганди известен професор лингвист разчел и личното име Махандас българското Михаил, в Карамчанд - нещо, като прякор Черният (от кара, а Ганди - Ганчо (името на индийския вожд е Махандис Карамчанд Ганди). Известен земеделски деятел изпратил статия, че отдавна виждал

удивителна прилика

между Димитър Драгиев и Махатма Ганди, а и бил чувал за изчезнало след Освобождението момче от рода му. В статия професор доказвал, че Ганди има типично български черти на лицето. Само българче, калено в недоимък, можело да издържи спартанския начин на живот, който Махатма Ганди водел, пишел друг мастит учен.
"Хванахме се за главата.Редакцията се затрупваше с писма и статии.Нищо не отпечатахме, разбира се, и това изнервяше авторите, звъняха ни, настояваха с "откритията" си. Не искахме да ги злепоставяме. Оказах се прав, после всичките тия до един ме молеха да им върна "увлеченията" и да не казвам имената им... Написал Бръзицов контрафейлетон, в който откровено разказал за шегата. Нямал никакъв ефект. Появил се момент, в който в "Ню Йорк таймс" статията била препечатана като истинска сензация. След него - в лондонския "Таймс". Последвала статия в Италия, в Гърция." И кой знае още къде из Европа - майтапел се след време Христо Бръзицов. - Нямаше как да проверявам, но вярвахме, че и в Африка, и в Азия вестниците са препечатвали нашата "Гандиада".

Излъгани в превода

ПРЕЗ 1958 година на гости на Емилиян Станев дошли английски писатели.След почерпката развързали торбата с лъжите и го ударили на хвалби какви деди имали, едва ли не приятели на Робин Худ, че като взели да изброяват и титлите на дедите си, краят не се виждал.
Нашият писател им разказал за прадядо си Мартин Разпоп, така се подписвал от разпопен поп. Бил и хайдутин, ловувал с арбалет като рицар на крал Артур. Не впечатлил англичаните. Тогава си спомнил за дядо си Станьо от Разпоповци, Еленско. Бил по едно време и кмет, но тайно ръководил хайдушка чета. Веднъж спипал съселяни, които със специален уред - тарапана, секли меджидии, турски сребърни пари, после ги обработвали да изглеждат стари, като да са минали през хиляди ръце. Толкова изкусни били, че търновски златари ги сочели като образец: "Това се казва старо сребро!", твърдели. Тоя дядо на писателя с дисаги карал меджидии в Търново, купувал оръжие и барут за въстаници в Априлското въстание. Емилиян не се впуснал в подробности, но след като не впечатлил гостите с арбалета, казал, че тоя негов дядо имал тарапана и сякъл пари (тази тарапана сега се пази в музея в Елена). Преводачката не могла да намери точна дума за тарапана и превела, че дядото на Емилиян Станев имал монетен двор.Англичаните тутакси изтрезнели, като по команда станали и в знак на почит дори целунали ръка на писателя.

Китайските хонорари на Стоян Це Даскалов

"С мене самата природа си е направила първоаприлски майтап" - шегуваше се един от големите ни сатирици Иван Коларов. Роден беше на 1 април. Можеше да кандидатствува за книгата на Гинес. За уволнение само за девет думи: афоризмът му: "Нашият петел не кукурига, докато не погледне на Изток" бе отпечатан в списание "Художествена самодейност", в което работеше като редактор. Беше уволнен веднага. Стана точно преди 40 години.
Иван Коларов бе автор на безброй майтапи. Един от тях беше свързан с мастития Стоян Це Даскалов. Не само ламтеше за хонорари, за което гледаше романите му да са повече от тухли, но и беше скръндза. На един 1 април Иван Коларов анонимно му изпраща в пакет някаква китайска идеологическа книга, доста дебела, изпълнена с неразбираеми йероглифи. И слага бележка:" Уважаеми другарю Даскалов, аз съм ваш голям почитател, вашият "Път" е винаги на нощното ми шкафче. "Път" заслужава Нобелова награда и това не го твърдя само аз, но и преводачът на вашия "Път" в предговора към романа. Изпращам ви издадения в два милиона тираж Ваш роман, защото може би Вие дори и не подозирате колко известен сте в Китайската народна република".
Стоян Це Даскалов грабва "тухлата" и - право в Китайското посолство. По онова време отношенията между нашите две държави не бяха особено ласкави. Разправят, че писателят вдигнал скандал, като казал, че "неприятелството си е неприятелство, но сиренето си е с пари" и настоявал да му се изплати хонорар като за два милиона екземпляра тираж. Доста време му трябвало докато разбрал, че станал и за смях, и за резил.