Известният педиатър инфекционист обича да плува и да стреля по мишена с пистолет. Но не обича да пътува, защото: “Щом мръдна от София, и някой ми звъни за болно дете. Как да го лекувам по телефона?!”

Шефът на катедра и началник на педиатричната клиника в Инфекциозна болница доц. Атанас Мангъров, дм, е изключително добър в две неща – да лекува деца и да си създава врагове.

Доскоро беше известен само като силен диагностик и застъпник на де каквито има ваксини. От обявяването на пандемията от коронавируса мнозина го смятат за жертва на бърнаут заради публичната му позиция, че новата зараза е преувеличавана трагедия.

Смъртността сега вероятно не е съществено по-висока от минали зими, когато грип, пневмонии и други сезонни инфекции отнасят болни и възрастни хора, казва лекарят на всеки, който е готов да го изслуша.

От първите случаи у нас призовава за масово тестуване за антитела и здравите хора да не се изолират прекалено старателно, с което пък влезе в противоречие с кризисните мерки на правителството и оперативния щаб. Логично е - пред властите в началото стоеше като приоритет подготовката на болниците и медицинския персонал за идващото. Перспективата да се извият опашки от настояващи за тестове или бърз пик на болни беше катастрофална. В същото време тестовете бяха дефицитни и продължават да са недостатъчно в целия свят въпреки призивите на СЗО и ЕС за масово изследване. Отделно заваляха рекламации за качеството.

Конфликтът ескалира до размяна на остри прогнози, че разколебаването да се следва политиката на здравните власти ще доведе до взрив от болни, които болниците не могат да поемат. Когато интензивните легла и респираторите свършат, лекарите ще трябва да избират кой да живее и кой да умре. Стигна се до личен разговор между известния лекар и премиера Бойко Борисов. Какво са си говорили час и половина, така и не стана ясно, но доц. Мангъров беше убеден, че са се разбрали. Стиснали си ръцете.

Дни след това, на Цветница, когато отвсякъде се чуваха призиви да си останем вкъщи,

Мангъров отиде

на черква. За първи

път в живота си,

сещате се защо. Иначе докторът си има специални отношения с Господ – говори си с него “по свой си начин” и мисли, че Той му помага.

Известният детски лекар е роден в Стара Загора “случайно”. Баща му е от Любимец, майка му – от Ивайловград, в Стара Загора се установяват заради работата.

Д-р Мангъров по майчина линия е внук на свещеник и второ поколение педиатър, въпреки че искал да учи физика. Разубедил го неговият баща зъболекар с думите, че Хипократ дава най-независимата професия.

Майка му д-р Елена

Костова - днес

на 98 г., е лекувала

хиляди деца за

35-те години,

в които е била началник на детското отделение в болницата в Стара Загора. Завършила е медицина в Загреб по време на войната. Разказвала, че когато пътувала затам, по гарите висели обесени партизани. Семейството е бедно, общо 5 деца, и трябвало да си помагат, за да учат. Първо тя работи, за да издържа брат си да следва медицина, после – обратното. “Обичах да ходя при вуйчо, да си говорим, да го наблюдавам как си общува с хората. Той беше фтизиатър, основател е на болницата за лечение на туберкулоза в Харманли.”

Дядото на Мангъров по бащина линия е бил богат търговец и предприемач, но на 9 септември 1944 г. нещата се обръщат и едва остава жив. Върху семейството ляга печатът за неблагонадеждност. Бащата на доцента успява да запише стоматология благодарение на това, че е бил 4 години на фронта, но чичо му няма този шанс.

Само на 2 г. от век живот, д-р Костова продължава да се интересува от медицината. “Като ѝ обяснявах, че временно ще трябва да се изолираме да не ѝ “занеса” нещо, ми каза: “Гледай си работата!” В час е със ситуацията, чете, интересува се, но не я е страх, бои се за мен”, казва доцентът.

А страхува ли се той и от какво?

“Страхувам се –

казва - всеки човек

с въображение

се страхува

В един от томовете “Тримата мускетари” Дюма казва: “Д’Артанян се страхуваше, защото имаше въображение, но той беше храбър, и вървеше напред”. Конкретно за вируса не се страхувам, лекувал съм хора с вируса, нищо особено. Лекувал съм всякакви инфекции – менингококи, хепатити. Когато правех дисертацията си, за изследванията бях “набол” няколкостотин деца, а тогава нямаше ръкавици, но не хванах хепатит В от кръв. Коронавирусът си е една остра вирусна инфекция, която и да не я лекуваш, се самоограничава. Просто трябва да държим болните живи с подаване на кислород, докато преодолеят състоянието, и в много краен случай – със слагане на апарат. Това е грипоподобно състояние, по-особено заради това, че вирусът е нов. Ще изчезне или най-малкото ще престане да се вихри интензивно, когато поне 70 процента от човечеството го изкарат. Искрено се надявам, че вирусът ще се махне – така, както навремето изчезна вирусът на тежкия остър респираторен синдром, който властва около година, след което се загуби и повече не се е мяркал.”

Младият

д-р Мангъров е

завършил със

златна значка и

можел да избира

какво да работи,

започнал в хирургия

“Даже направих няколко апандисита, но не идвайте да се оперирате при мен.”

Точно когато си дал сметка, че търси нещо друго в медицината, бил обявен конкурс за аспирантура за терапиите при остри чревни инфекции в кърмаческа и детска възраст. Сторило му се любопитно, явил се и спечелил. Казва, че и досега се увлича от специалността. “Ходя в болницата не на работа, а защото ми е интересно да лекувам истински болни.”

Резултатите от неговата дисертация за рехидратацията при чревните инфекции се използват в цялата страна. За всеки, който има представа от детски болести, острите чревни инфекции са синоним на застрашаващо живота състояние. Когато започва работа в Инфекциозна болница през 1983-а, там на година умират 25-30 деца. С годините фаталните случаи са намалели повече от над 10 пъти.

Терапията, която

педиатърът създава,

е известна като

“банката на Мангъров”

Докато прави дисертацията, консултант в болницата е светилото проф. Иван Киров. “Беше ми дал едно легло в кабинета си. Заради тежките случаи не можех да си тръгна и буквално си живеех в болницата. Имах и подкрепата на д-р Тодорка Цаловска, която ръководеше детското отделение, на което по-късно аз станах шеф. Въпреки че болницата е инфекциозна, сме сред лечебните заведения, в които се използват най-малко антибиотици”, казва лекарят.

Има две специалности – по инфекциозни болести и по детски болести. Категоричен е, че не иска да лекува възрастни.

“Обичам да си общувам с деца. Когато лекуваш дете, трябва да си играеш с него, не да му обясняваш или да му нареждаш.” 

Въпреки че е цар да си създава врагове в медицинските среди и в обществото заради прямото си говорене, докторът перфектно се разбира с децата.

С по-големите

си играе, разменят

си тайни, мерят

си мускулите…

Успява да влезе в контакт дори с още непроговорили бебета и да ги спечели за сътрудничество.

“Няма рецепта как да общуваш с децата, това също не се учи, идва ти отвътре. На родителите трябва да разясниш ясно за какво става дума и да не даваш нереални очаквания, да са запознати какво може да се очаква. Както и да им внушиш, че отговорността за спокойствието на детето е тяхна и те трябва да дават кураж, да е ясно кой е “шефът”.”

При тежки заболявания педиатърът се абстрахира от страховете си и “прави, каквото е добре да се направи”, защото “трябва да си храбър, страхът в такъв момент е лош съветник”.

Как се става храбър?

“Не се става – или

си като Храбрия

оловен войник,

или не си”

Щастлив е с избора си на професия.

“Ако бях завършил физика, вероятно щях сега да съм в Щатите.Най-разумното нещо, което са направили родителите ми, е, че са ме изритали от дома на 14 години – кандидатствах и ме приеха в Английската гимназия в Пловдив. Да започнеш да се справяш сам на тази възраст, е доста възпитателно - сблъскваш се с неща, които връстниците ти в семейните гнезда ще открият поне 5-10 години по-късно”, казва лекарят.

Мангъров е рядка птица в медицината.

“С работата си съумях да изхранвам голямото си семейство, без да се налага да правя компромиси.

Имам 4 вече

пораснали деца –

3 момчета и момиче

Големият ми син завърши икономика, дъщеря ми е фармацевт, близнаците са лекари – единият е педиатър, другият е дерматолог.”

Когато имунизира и себе си, и синовете си срещу човешкия папилома вирус с ваксината, придобила популярност за защита срещу рак на шийката на матката, решението му се коментира като сензация. Само няколко години по-късно вече се приема за доказано, че единствено ваксинирането на двата пола има смисъл, а защитата е не само за маточната шийка, а срещу още 4-5 вида рак, свързани с папиломните вируси. Една от многото здравни каузи на учения е да убеждава родителите да ваксинират поне момиченцата.

“Всяка година – казва – от рак на маточната шийка загиват по около 400 българки, все едно да паднат два пълни самолета и никой да не оцелее. Новината ще кънти дълго в обществото. Но тези жени си отиват тихо и невидимо.” Инфекционистът е член на експертната група по ваксините за Централна и Източна Европа заедно с проф. Роман Примула, който в момента е член на кризисния щаб в Чехия.

Когато не преглежда, а той преглежда почти непрекъснато, доц. Мангъров обича да плува и да стреля.

По два-три пъти

седмично си взема

“порцията” от

2 км в басейна

Редовно ходи и в стрелкови клуб за удоволствието да уцелва от 25 метра 10-ката с пистолет. Обича да е сам. Плува сам, стреля сам. Има ловен билет, но не го влече – “гадно е да убиваш”.

Доц. Мангъров е един от малкото хора, които не се блазнят да пътуват. Обяснението за това е още по-изненадващо.

“Щом мръдна от София, и някой ми звъни за болно дете. Как да го лекувам по телефона, това е, общо взето, като телефонната любов.”

Защо при изпълнени критерии и публикации доцентът още не е професор, чудят се състудентите му. Не искам да се моля, казва Мангъров. В болницата пък е обект на друг парадокс – като шеф на клиника държи да си бъде и началник на Първо детско отделение, но го порязват, че не може. Така става

първият специалист,

който се явява

на конкурс за

по-ниска длъжност

Без да се интересува как изглежда това отстрани.

По този повод известен лекар от випуск 82 казва, че Мангъров си е все същият като тогава – продължава да прави, каквото си иска, дори когато го пържат в тиган. Може би в това е част от обяснението защо един випуск негови студенти от поколението милениали в Медицинския университет в София го обяви за преподавател на годината.

Но повече го бива все пак да си печели врагове.