Седем от седемнадесетте български евродепутати са с прекъснати здравноосигурителни права.
Това показва проверка на "168 часа" в регистрите на Националната агенция по приходите (НАП).
Сред нарушителите според информацията от приходната агенция има имена от целия политически спектър. Без право на болнична помощ у нас са: Надежда Нейнски, Антония Първанова, Андрей Ковачев, Станимир Илчев, Димитър Стоянов, Илиана Иванова и Мария Неделчева. Рекордьор по неплащане е герберката Мария Неделчева, която заради невнасяне на дължимите вноски в продължение на цели 4 г. - от 2000 до 2004 г., изобщо е изключена от здравно осигуряване.

Подобна опасност

грози и колежката й от ГЕРБ Илияна Иванова заради неплащане на дължимите суми за здраве от 2003 до април 2006 г., като само за периода от 2010 г. до момента липсват седем месеца. Атакистът Димитър Стоянов няма право на болнична помощ от август 2009 г. От лятото на 2010 г. с прекъснати здравноосигурителни права са Надежда Нейнски и герберът Андрей Ковачев. Представителят на НДСВ в европарламента Станимир Илчев не се води здравноосигурен от юли 2009 г. Без данни за вноски към здравно осигуряване от януари 2010 г. е и Антония Първанова.
"Това е абсолютен парадокс. Независимо че сме само 17, народните представители спешно трябва да променят законодателството", възмущава се евродепутатът Станимир Илчев. Проблемите се коренят във факта, че седемнадесетте родни представители в Брюксел на практика са здравноосигурени. Правата им на болнична помощ се простират

във всички страни

на Европейския съюз. Освен у нас. "След като станах евродепутат, започнах да си внасям здравните осигуровки и у нас. Нямам нищо против да се осигурявам на две места. Получих писмо от НАП, че съм предплатила за шест месеца. В същото време от приходната агенция ми обясниха, че нямат механизъм, по който да ми върнат парите. Увериха ме, че един ден, когато вече не съм евродепутат, парите ще бъдат компенсирани от следващите дължими вноски. Абсурдното беше, че бях предплатила, а в системата фигурирах с прекъснати здравни права. Опитвах отново да си платя здравните вноски. Системата отхвърли тази възможност", обяснява Първанова.

Хаосът става пълен

когато є се налага да постъпи в болница в България. Периодът на лечение съвпада с този, когато тя на практика е двойно осигурена. Въпреки това системата на НАП не отчита плащанията.
"Наложи ми се да постъпя в Университетска болница за оперативна намеса. Служителите доста притеснено ми обясниха, че в системата фигурирам като лице без здравноосигурителни права. При здравословни проблеми да се притесняваш от административни неуредици е недопустимо", продължава евродепутатката. В същото време според данъчните евродепутатите не бива да имат притеснения относно здравните си права у нас.
"Ако едно лице работи в рамките на общността, без значение дали е служител на институциите на ЕС, или е на трудов договор в ресторант в Брюксел,

подлежи на една и съща

законова уредба. Осигурява се в страна - членка на ЕС и има право на здравна помощ навсякъде в общността. Координирана система между страните не съществува. По тази причина редът е лицето да представи документ за това, че се осигурява в държава - членка на съюза, в офис на НАП. Показването на този документ ще изчисти задълженията", обяснява Росен Бъчваров, говорител на НАП. Въпреки уверенията на НАП, че липсата на координация е проблем на целия ЕС, в Европарламента с усложнения относно здравния си статус са единствено родните представители.
"От всичките ни колеги българите сме

единствените

с подобни проблеми. От НАП ми предложиха вариант, който аз считам за смешен. В края на всяка календарна година да нося бележка, удостоверяваща, че работя в Брюксел. Абсурдът е, че в НАП всички евродепутати сме регистрирани като работодатели на нашите асистенти", обяснява Първанова. Колегите є се изправили дори пред по-големи трудности в борбата си срещу системата на НОИ.
"Служители на НАП даваха на всеки от нас

различни указания

някои от които открито подвеждащи. Ако мои колеги бяха послушали препоръките, щяха да извършат закононарушение. Разпоредбите на член 40а от ЗЗО, от който им препоръчваха да се възползват, засягат хора, които не пребивават в България, и безработни. Здравните права могат да се върнат, ако се заплатят вноските за последните 12 месеца на база минималния осигурителен доход.

Макар и законно

това би било безкрайно неморално", обяснява Първанова.
"След изтичане на мандата на членовете на европарламента те представят документ в НАП, че в периода, в който няма здравни осигуровки в България, имат такива в друга държава от ЕС, за да бъдат възстановени техните здравноосигурителни права в България", обясниха от кабинета на Илиана Иванова.