В секретните градчета-лаборатории има само вход. Който влезе, не излиза, учените дори в ресторанта са с въоръжена охрана

Йосиф Сталин е човекът, който пръв обявява, че следвоенният свят ще се сблъска с опасността от биотероризма. Може би защото под негово ръководство още през 30-те започва проучването на заразите,

разнасяни

от мишки,

плъхове и насекоми.

20-те години на миналия век са повратна точка. След Първата световна война и Руско-японската военните правят своята трагична равносметка - жертвите на зарази и епидемии са много повече от убитите. Затова малко след смъртта на Ленин, през 1928 г., Сталин избира един млад учен - микробиолога Великанов, за да създаде лаборатория, проучваща най-тежките инфекциозни заболявания. Работата е секретна и е на директно подчинение на Червената армия.

Лабораторията на НКВД под ръководството на лекаря Григорий Майрановски провежда експерименти със съветски затворници, осъдени на смърт. Според ген. Павел Судоплатов лабораторията е участвала в убийството на много политзатворници, вкл. Александър Шумски и архиепископ Теодор Рома.

Започват да се правят опити и в един момент става опасно. Затова през 1937 г. е решено централата на Биотехническия институт да бъде преместена на остров в езерото Селигер. По това време учените тепърва научават какво мощно оръжие могат да са вирусите и бактериите, ако бъдат изпуснати извън лабораторията.

Тогава идват и резултатите, екипът вече изпитва на хора първите живи ваксини срещу чума, за кратко са разработени 47 млн. дози и Червената армия не дава нито

една жертва

на коварното заболяване.

Антидотът срещу бактерията е създаден точно навреме, защото много от военните се бият в Манджурия, където чумата опустошава скорострелно цели градове.

Три години по-късно екипът създава първите ваксини срещу антракс. Това се оказва истински удар точно преди украинските воини да нахлуят в Румъния, където върлува заразата. За всеобща изненада учените, посочени от Сталин, отново са постигнали феноменален резултат - въпреки очакваните многобройни жертви в сблъсъка

няма нито един заразен военен

Екипът не спира дотук. След като организират индустриалното производство на пеницилин, от института разработват и революционния стрептомицин. Той, освен че лекува туберкулоза, се оказва ефективен и при смятаната за нелечима бактериална белодробна чума.

Наред с новите щамове и бактерии се създават и нови ваксини, а това започва да привлича вниманието на западните разузнавания. Затова след Втората световна война Сталин решава да изнесе секретните производства в Свердловск-19 - едно от градчетата, които ги няма на географските и административните карти.

Тъй като САЩ също не изостават, в Москва решават изпитанията на биооръжията да се правят и в Загорск-6.

По неофициална информация там са разработени и се съхраняват чумни щамове, антракс, бруцелоза, ку-треска, шарка, дори ебола през 1990 г.

Военните избират щамове и вируси, за които знаят, че

противникът

няма антидот

В същото време това е едно от основните направления в Загорск-6 - наред със създаването на биологичното оръжие да има и защита за собственото население.

Секретните градчета имат само вход, изход няма - влезеш ли веднъж, оставаш там завинаги. Строго охранявани от военни поделения, в тези вирусологични центрове не може да се промъкне непознат.

Дори учените и лаборантите, когато отиват на ресторант, не могат да хапнат спокойно, защото край тях винаги има охрана. А тя е жизненоважна, защото към работата на тези учени проявяват силен интерес всички големи разузнавания плюс различни терористични организации.

В този момент Япония не изостава по-назад. Два военни отряда - 100 и 731-ви, провеждат активни експерименти в окупиран Китай, като заразяват с различни бактерии и вируси местното население, за да проследят

фазите на заболяванията

и дали разполагат с надежден антидот. Стигат дотам, че обстрелват невинни китайци от въздуха със заразени с чума бълхи. След войната медиците, провели зловещите опити, са отведени в САЩ, където са присъединени към американската програма за бактериологични изследвания.