Поразен от необичайното оръжие, червеният вожд разпорежда спешно изграждане на секретни лаборатории 

Унищожителната сила на бактериологичните оръжия е известна още от Средновековието, когато армиите хвърляли заразени с чума одеяла в градовете на противника.

По време на Първата световна война този ужасяващ прийом не е забравен и отново е приложен. Една от секретните операции на Германия е да пусне заразени с чума плъхове в Петроград. Малко по-късно станало ясно, че патогените могат да бъдат изстрелвани с куршуми и да се постигне същият ефект.

Дори

последната

заповед на Ленин

към акад. Лвов е да изолира вируса на ебола в Африка и да го отгледа в СССР за биологично оръжие, свидетелства анализаторът Сергей Комисаренко.

Всички тези опити така ужасяват света, че през 1925 г. се стига до компромис с Женевската конвенция, която забранява употребата на биологични оръжия. Това, разбира се, изобщо не спира страни като Германия, СССР или САЩ, а безспорният лидер в това отношение са нацистите.

Още през 1930 г.

Хитлер проявява интерес към вирусите

и бактериите. Има документални свидетелства, че е разпоредил такъв изолат да се пусне в чашата на най-големия му враг - Ото Щрасер, който се опитва да разцепи нацистката партия и да изхвърли Фюрера от ръководството й. Усилията му се оказват безуспешни и Щрасер е принуден да бяга в чужбина. Той обаче е доста влиятелен, има подкрепата на много правителства в Европа и Хитлер се притеснява, че макар и в изгнание, изобретателният Щрасер може да го свали от трона. За да осуети този сценарий, Фюрера нарежда на шефа на своето политическо разузнаване Валтер Шеленберг да ликвидира Щрасер. Но не с куршум, защото тогава всички ще научат кой е поръчителят и как подмолно се разправя с политическите си противници, а с тиф.

Шеленберг описва в мемоарите си как по свои канали научава, че Щрасер се крие в Лисабон, и се отправя натам с две колби с вещество, което е точно копие на тифа. Само

една капка

от него е достатъчна поразеният да получи всички признаци на болестта и през следващите 12 часа да умре. Истински късмет е, че Щрасер е предупреден навреме и избягва смъртоносния капан. На Шеленберг не му остава нищо друго, освен да хвърли флакончетата в океана.

Как разузнаването на Сталин е научило за тази провалена операция, не е ясно, но според очевидци Йосиф Висарионович е много впечатлен от факта, че “доктор Щ.” е създал такъв токсин. Информацията, която стига до него, е, че капка от този бактериологичен серум убива човек със сигурност 1000 към 1.

“Да се открие следа от бактериите в организма, е невъзможно - гласи записката на бюрото на Сталин. - Препаратът не губи ефективност и при вдишване. В зависимост от организма,

той убива

човек до 12 часа.”

Много от ужасяващите опити са провеждани в лагери като Бухенвалд, Дахау, Аушвиц и други, където затворници са заразявани с тиф, туберкулоза, различни микроби, за да тестват върху тях разработените препарати.

Никой не знае колко са били успешни и колко хора са загинали. Факт е само, че медиците, участвали в тези експерименти, след войната се озовават не пред съда като изявени садисти, а в американски лаборатории. Също както много ядрени физици и гениалният Ото фон Браун и екипът му, разработил първите балистични ракети.

СССР и САЩ също усилено работят в тази посока и Германия се чувства заплашена. През 1943 г. дори се стига дотам, че фелдмаршал В. Кайтел издава безпрецедентна заповед към армията - всички да са готови за

бактериологично нападение

Но в един момент решава, че атаката ще е най-добрата защита. В Дахау са отгледани специални комари, носители на малария. Нарочно е избран вид, който може да преживее продължителен полет със самолет и да е устойчив на глад. За всеки случай фашистите носят и бактерии

Пускат ги от самолети на определени места в Италия - основно в блатата около районите, където се очакват съюзническите сили.

За щастие, пъкленият план се проваля, защото британските и американските войници се оказват подготвени и навреме вземат медикаменти срещу малария.

Нацистите обаче не се отказват. Когато те вече отстъпват от Березина, предприемат отчаян ход да заразят съветската армия с тиф. Фашистите издирват всички болни и ги закарват в лагер, който е точно на пътя на руснаците.

За късмет лагерът е освободен, но до епидемия не се стига, тъй като военните части на Сталин са предупредени навреме за смъртоносния капан.