Още от идването си на власт нацистите налагат идеологията на тоталната война и световно господство, като се осланят основно на "германското оръжие". Затова веднага стартират амбициозни, но невинаги ефективни проекти за създаване на средства за масово унищожение на хора.

Наред с реалистичните проекти като създаването на ракетите ФАУ-1 и ФАУ-2, атомните бомби и реактивните самолети обаче те имат и множество нереализирани или само частично завършени планове за най-странни оръжия. За тези разработки съществено значение имат и

маниакалните планове

на германския фюрер, който разчита на модерната техника, за да изпълни завоевателните си планове. Дори, подобно на японските камикадзета, създават и бомби, управлявани от хора, наречени Fieseler Fi 103R. Накрая обаче някои от военните съветници на Хитлер го убеждават, че самоубийствените мисии не са част от германската традиция на воините и проектът е отхвърлен.

Но други мегаломански разработки са реализирани. Подобно на положението през Първата световна война, се правят разработки и на огромни артилерийски установки, които "с един замах" да помогнат "за победата".

Така се ражда "Густав" - най-голямото оръдие, строено някога. То се придвижва на релси и тежи цели 1350 тона. С обслужването му е натоварено цяло войсково подразделение от 250 войници, а

снарядите му

тежат по 7 тона!

Първоначално било замислено за блицкрига във Франция, но било готово след превземането й през 1941 г. Затова по-късно го използвали откъслечно на Източния фронт - най-вече за разбиването на укрепленията на Севастопол. Въпреки че вече видели

ниската му ефективност,

тъй като огромните размери затруднявали много движението и използването му, скоро след това е създаден и нов прототип, наречен "Дора". Той също е използван на Източния фронт, преди да бъде изтеглен заради съветското настъпление.

Успоредно с това се произвеждат и гигантски минохвъргачки Karl-Gerat, по-известни с прякорите си Один, Тор и Локи. Гигантското оръжие е с размерите на син кит, но също има малко бойно приложение.

Макар и създадени още през 1941 г., шестте произведени модела са използвани само при потушаването на Варшавското въстание и в битката за Ардените в края на войната.

Друго странно изобретение е "извитата пушка". То представлява приставка, която трябвало да се монтира на обикновена пушка, така че да позволи стрелба зад стена или друго прикритие. Нововъведението

се оказало

пълен провал,

защото често предизвиквало неволно взривяване на пушките при стрелба само след няколкостотин изстрела.

В крайна сметка само моделът с най-малък ъгъл (30 градуса) е влязъл в по-масово производство.

Друго чудато изобретение е "подскачащата бомба". Тя тежала 9 килограма и благодарение на собствения си двигател, след като бъде пусната над воден басейн, трябвало да достигне целта си, като подскача като "жабка" по водната повърхност, и да избухне когато достигне целта - примерно язовирна стена. Всъщност оригиналната разработка е британска, а германците решили да я изкопират, след като я намерили в един самолет RAF още невзривена, но така и не успели.

Един от най-амбициозните, но вероятно заради това и нереализиран проект е за създаването на слънчево оръдие. Предвиждало се то да бъде изведено в Космоса и отразявайки слънчевата енергия,

да унищожава огромни площи

на сушата. Планът, базиран на идеи, описани от физиците столетия преди това, е да се пусне масивен метален отражател на повече от 5000 километра в Космоса и така да може да запали цял град. Вероятно на него се разчитало за реализация на налудничавите планове на Хитлер

"да изгори Ню Йорк"

Германските учени наистина са работили по проекта, но след като са разпитани от американските военни власти след войната, става ясно, че са им били нужни минимум 50 години, за да бъде реализирана мегаломанската идея.

Подобна е съдбата и на друго зловещо оръжие - "лъчите на смъртта". Откакто през 30-те години германците за първи път разработват ускорители на частици, известни като бетатрони, те са в състояние с тази технология да правят и рентгенови оръжия.

Затова нацистките учени ги усъвършенстват в генератори на лъчи, с които да деактивират самолетните двигатели и дори да убиват пилоти чрез насочена радиация. За щастие до 1945 г. те така и остават само прототипи и не са използвани в реални бойни действия.

Едно от най-шокиращите изобретения е танкът кълбо - Kugelpanzer. Всъщност за неговото предназначение се знае твърде малко, защото има само един оцелял прототип. Той е открит от Съветската армия по време на войната срещу японците в Манджурия, но без придружаваща документация и голяма част от вътрешността му остава тайна

и до днес

Предвид размерите и малкия си мотор специалистите предполагат, че той е безпрецедентно лек разузнавателен танк.

Но нацистите произвеждат и най-тежката напълно затворена бронетанкова бойна техника, създавана някога. По ирония танкът се казвал Panzer VIII Maus (мишка) и бил с тегло 188 тона - почти колкото два сини кита.

Въпреки това, само два броя от него са били създадени, преди съветските сили да превземат полигона му за изпитания. Иначе безспорно е бил страховито оръжие, способно да унищожи всяка машина на съюзниците.

Със своите ракетни двигатели като блестяща разработка за военни цели се преценява изтребителят Messerschmitt Me 163 Komet. По време на тестов полет през 1944 г. той чупи всички рекорди за скорост във въздуха. Проблемът бил, че изисквал специално гориво и в условията на война германците се отказали от него, а ресурсите за производството му били пренасочени за други цели.

Заради технически проблеми е изоставен и друг мегапроект на Луфтвафе - Junkers Ju 322, известен като Mammoth. Това е транспортен самолет с гигантски размери на крилата и направен изцяло от дърво, на който се разчитало да прелети океана. Въпреки че има успешен полет, в крайна сметка през 1941 г. проблемите със стабилизацията във въздуха слагат край на плановете на нацистите за производството му.