Има данни, че инкогнито лично е предупредил Сталин за готвения атентат срещу него, Чърчил и Рузвелт в Техеран

Една от историческите загадки от близката ни история са обстоятелствата около смъртта на цар Борис III ІІІ.

Съществуват мнения на съвременници, и то главно на тогавашни политици, придворни служители и други, които са описвали последните дни от живота на царя. Но всички те не са имали пълна информация за този отрязък от време преди смъртта му на 28 август 1943 г. А и царят е бил доста предпазлив човек и не е имал навика да споделя всичко и

особено темите,

по които е

разговарял с Хитлер

Това се отнася в значителнa степен дори и за регентите княз Кирил, проф. Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов. След 9 септември 1944 г. те са отведени в Съветския съюз и продължава да няма информация за техните показания при разпитите им там, защото съответните протоколи все още са засекретени и недостъпни.

Доста от действията и срещите на царя през фаталния август 1943 г. са описани от различни автори, има спомени и други материали в това отношение.

По тази проблематика е писал проф. Янко Янков в книгата си „Кутията на Пандора”, издадена през 2007 г., и други.

Сравнително най-точно това е направено от Стефан Груев в книгата му „Корона от тръни”, издадена през 1991 г. Той е син на началника на личната канцелария на царя Павел Груев, който е имал свои записки за работата си.

В предлагания материал на отделни места са цитирани реплики на царя от тази книга. Авторът Стефан Груев е ползвал много богат набор от информационни източници, включително и лични дневници, документи, писма, спомени и други, които са му помогнали да представи подробно дейността и

живота на царя по дни

до разболяването му

на 23 август

През лятото на 1943 г. почти сигурно се очертава загубата на войната срещу Съветския съюз. Това става особено ясно след Курската битка през юли същата година. Има и други събития в този период, които още по-ярко очертават тази тенденция. В Италия - основен съюзник на Германия от Оста Мусолини е свален от власт и е заменен с маршал Бадолио.

Същевременно на 9 юли 1943 г. англо-американски войски извършват десант на о. Сицилия. Това е практически нов фронт срещу Германия, така че десантът в Нормандия на 6 юни следващата 1944 г. е фактически не втори, а трети фронт.

Тази обстановка принуждава българския политически елит и лично царя да обмислят и

предприемат определени стъпки за скъсване

с Германия

Те са известни и тук няма да се представят. Знае се, че са установявани дискретни дипломатически контакти в Анкара и Берн с представители на западните сили и специално със САЩ. Все още обаче е било много рано за скъсването на отношенията с Германия и българското държавно ръководство и специално царят много ясно е осъзнавал това. Правотата на тази позиция се потвърждава от по-късни събития. Например през пролетта на 1944 г. другият немски съюзник - Унгария, прави опит да развали съюза с Германия, вследствие на което страната е окупирана и стотици хиляди унгарски евреи са откарани в германските концлагери.

Ако информацията, която представя Груев за събитията през това лято и особено през август 1943 г., се подреди хронологично по дни, може да се състави следната интересна логическа причинно-следствена верига:

На 22 юли на път за Атина в София се отбива ръководителят на германското разузнаване и контраразузнаване

адмирал Вилхелм Канарис, който

се среща с царя

и конфиденциално му споделя, че германците готвят щурмови отряд за покушение срещу Сталин, Рузвелт и Чърчил на планираната между 28 ноември и 1 декември среща между тримата в иранската столица Техеран. Вероятно след разговора с Канарис царят е решил да уведоми Сталин за тази операция с цел България да има някакъв актив за съдбата й след войната.

На 9 август чрез германския посланик в София Адолф Бекерле Борис ІІІ получава покана да посети Хитлер на 13-и. Царят отказва да пътува на тази дата, още повече че този ден е бил петък, и съобщава на посланика, че ще пътува на 14-и;

За времето от 10 до 13 август няма информация какво е правил царят. Твърди се, че е казал, че отива на лов.

Вероятно, през

тези дни е посетил

Сталин в Москва

Тук може да се зададе въпросът защо е трябвало лично да направи това. Най-логичното обяснение е, че е знаел за мнителността на съветския ръководител и е предпочел да пътува инкогнито, за да го уведоми в личен разговор.

Може би в съветските архиви има някакъв документ за тази среща, до който обаче няма достъп за потвърждение.

Срещата с Хитлер е насаме на 14 август вечерта. Според това, което царят е споделил мъглявото с Богдан Фило, е била много тежка. Борис е бил доста смазан психически, защото може да се предполага, че Хитлер настоятелно е искал изпращане на български войски на Източния фронт предвид тежката за германците фронтова обстановка. В този смисъл може да се предполага и че

Хитлер му е дал

някакъв срок,

защото загубената

битка при Курск

е усложнила значително положението на германските войски и Червената армия минава в настъпление.