"Мога смело да се похваля, че съм един от малкото български певци, който освен темата за любовта е подчинил творчеството си на патриотизма. Тъжното е, че твърде непатриотично е времето, в което живеем - споделя пред "168 часа" певецът Веселин Маринов. - Вече 20 години създавам песните си в бездуховни, трудни времена. Не мога да си представя, че в света има друга държава като нашата, която да не мисли изобщо за младото си поколение. Порнографията е навсякъде, във всичко. Достига до децата без всякакви ограничения. На рекламните билбордове само актове не могат да се видят. Не мога да си обясня кой ги одобрява. Никой не упражнява никакъв контрол върху лъжата. Измислени вестници изливат помия срещу всеки, който се старае да постигне нещо. През всичките тези години ме крепеше единствено надеждата, че в България ще започнат да функционират ясни правила. Но това така и не се случва. Всичко е побългарено и всичко става по съмнителен начин."

Емблематичният изпълнител е на прага на забележителен юбилей - 30 години на сцената. За разлика от колегите си, залагащи на сръбско-гръцки кавъри, Веселин Маринов прави преди всичко авторски песни. За годините си на сцената изпълнителят на "Горчиво вино" заслужено е взел всички отличия на гилдията - три години подред "Певец на годината" - Годишните награди на телевизия "Планета", "Голямата награда на фестивала "Златният Орфей" през 1994 г., първи награди от международни фестивали в Тбилиси и Скопие и много други. Феновете му пълнят концертните зали при всяко турне. Всичките му изяви имат един общ знаменател, и той е професионализъм.

Въпреки големите си успехи Маринов не крие разочарованието си от случващото се в страната ни в момента. Приема тежко атаките срещу вътрешния министър Цветан Цветанов, с когото го свързва дългогодишно приятелство.

"Всеки народ заслужава съдбата си. Сами сме си виновни. Наскоро си говорих с един приятел, той се беше впечатлил. Каза ми: "Как бързо забравихме какво беше само преди една година. Как всеки един от нас трепереше за собственото си дете, за себе си. Парализирани бяхме от опасността от отвличания, от убийства, от престъпления." Напълно е прав. Сега, когато тези неща почти изчезнаха, всеки приема сигурността като даденост. Пак сме недоволни. Жалваме се, че България е едва ли не полицейска държава. Вместо тотална подкрепа за правителството виждам едно тотално мълчание от народа", обяснява Веселин Маринов. И е категоричен, че тиражираните компромати срещу вътрешния министър са показателни, че в управлението има реална воля за промяна.

"Колко леко щеше да бъде на Цветан Цветанов, ако по примера на предшестващите го правителства покровителстваше и пазеше сивия сектор, вместо да се бори с него. А в момента обира само негативи", категоричен е певецът.

Той не сдържа разочарованието си от нечистотията на времето, в което живеем. Нечистотията е в личните отношения, във възпитанието на децата, в музиката, изкуството и телевизията. Веселин Маринов до ден днешен не си е отговорил на въпроса къде се коренят проблемите ни.

"Наскоро се завърнах от екскурзия в Турция. От свои собствени патриотични мисли съм избягвал да ходя там. Винаги съм си обяснявал неуспехите в България именно от турското робство. Мислил съм си, че тази наша злоба, завист, неистово желание да попречим на другия, идват някъде оттам. И са неизменно заложени у нас. Предполагах, че липсата на общи приоритети в държавата, на които да са подчинени всички политически партии, се корени в петте века робство. Когато за пръв път посетих Турция, бях шокиран каква икономика, каква държавност и какви закони са направили и как се спазват те. Дори на ферибота, където пътувахме, беше забранено да се пушат цигари. И на последния етаж, където брулеше вятър. Никой не си позволяваше да запали", впечатлява се от постиженията на югоизточната ни съседка Веселин Маринов.

Самият той постига всичко в живота си сам, на база много труд и усилия. Още в началото на кариерата си през 1981 година рок група "Импулс" канят Маринов да им стане солист. На 2 декември същата година 20-годишният студент в Консерваторията Веселин Маринов за пръв път стъпва на сцена във Видин. До ден днешен любимецът на поколения българи е категоричен, че рокът е неговата музика.

"В онези години светът беше много добър, такава беше и музиката. Тъкмо тогава се родиха АББА, "Дийп Пърпъл". Създадоха се вечните песни, които до днес пълнят салоните. Отношенията между хората бяха по-чисти. Светът беше пълен само с мечти. Сънищата ми бяха да стъпя на голямата сцена, да завърша Консерваторията. Винаги съм се старал да се запазя точно такъв, какъвто бях като младо момче, когато започнах в рок група "Импулс", обяснява Веселин Маринов. Той е категоричен, че по стойност, смисъл и качество песните от 70-те и 80-те не могат и да бъдат сравнявани със съвременните. Днешните изпълнители се целят единствено към парите и това обрича музиката на по-нискокачествени песни, категоричен е емблематичният изпълнител.
"Сега животът се измени. Изкуство не се прави, целта е единствено бърза печалба. Ставаш страшно талантлив, когато имаш много пари. Музиката стана брутална, клиповете станаха по-еротични, по-невзрачни. Няма я тази светлина, каквато озаряваше песните преди години. Такава е реалността в момента. До ден днешен си мисля, че интернет е едно от лошите неща, които се случиха на човечеството. Станахме прагматични, точни, ако щете цифрови хора. Загуби се личното отношение. Мъчно ми е, че младите дори не познават чувството да чакат пощальон да донесе писмо от любим човек. Този копнеж не може да бъде заместен от стотици електронни съобщения", продължава Веселин Маринов. И обяснява, че в прагматичния днешен свят трудно се намира място за добри, наивни и чисти хора.

"В днешно време не е хубаво да си добър. Добрите хора ги тъпчат. Измени се думата. Синоними на "добър" се считат "наивник" или "неможещ". Сега всичко е интереси, никой не се съобразява с чувствата на останалите. Човек трябва да е прагматик. Тогава болестите ще са по-малко. Тъжно е, но това е реалността. Около мен много приятели се разболяха. Някои от тях си отидоха от този свят. Мислите за това ми навяват различни заключения. Познавам хора, които просто са лоши. А те не се разболяват. Разболяват се добрите хора, тези, на които всичко минава през сърцето. Когато пречупваш стреса през болката, през желанието да се оправят нещата, тогава идват и болестите", продължава Веселин Маринов.

Добрите и честни хора у нас освен болести си навличат и силни неприятели, убеден е уникалният изпълнител.

"С всеки изминал месец се възхищавам на Цветан Цветанов. Атаките срещу него не сломиха духа му, нито го отказаха. Мъчно ми е, като виждам колко е изморен. И то не от работа, а от всичко, с което трябва да се занимава, а не е включено в служебните му задължения", обяснява Веселин Маринов. Покрай близкото си приятелство с министъра на вътрешните работи даровитият певец се запознава и с неговите тъст и тъща - Васил и Стефка Георгиеви. Маринов е бил един-единствен път с тях на празник.

"Знаейки за приятелството ми с Цветан Цветанов, на празници на ВиК дружества мои познати са ми казвали: "Веско, ти знаеш ли, че тъстът на министъра на вътрешните работи е невероятен професионалист. Той дойде на място и беше единственият, който успя да ни реши проблемите.
Доколкото знам, тъстът му има малка, но уникална фирма, която се занимава с корозията на тръбите, причинена от електричеството, което създава течащата вода, и премахването на това електричество. Въпреки че е на много напреднали години като възраст, той все още активно работи и постига неща, които други не могат да направят, и там, където е бил, проблеми от подобно естество не се появяват отново. И това са разкази на ръководители на ВиК дружества, които са имали подобни случаи", обяснява Веселин Маринов.

Приятелството между певеца Веселин Маринов и вътрешния министър Цветан Цветанов ражда и песента "Нашата полиция", станала известна и като химн на МВР. Песента е изпълнена за първи път на 5 юли 2010 в зала 1 на НДК на концерта по повод професионалния празник на Българската полиция. Непосредствено след концерта неочаквана вълна от недоволство застига певеца.

"Тази песен стана интересна единствено заради приятелството ми с министъра на вътрешните работи. Лично аз я приемам като един учебник, урок какъв трябва да бъде животът ни. След концерта, посветен на полицията, ми се обадиха за интервюта. Чувствах го като много хубав миг от живота си. Очаквах да ме похвалят.

Не си и представях подобна вълна на негативизъм, бях като гръмнат. Нямах представа, че такова нещо ще се излее по мой адрес. Натъкнах се по телевизията на специално събиране на личности от нашия бранш и политици. Те изговориха за мен толкова злобни неща. Просто се вкочаних. Не мога да си обясня злонамерените реакции до ден днешен", разочарован е певецът. Въпреки негативните реакции, хората харесват песента "Нашата полиция". Певецът е категоричен, че изобщо не съжалява за създаването є.

"Атаката срещу песента изобщо не беше случайна. Целта е всички хора, близки до Цветан Цветанов, да бъдат уязвени", обяснява Веселин Маринов. След злобните нападки той гледа философски на всичко, случващо се в живота му.

"През тези 30 години на сцена съм имал много препъникамъни, много трудни моменти. Но не съм се променил и съм горд с това. Имал съм много мъчителни преживявания от това, че съм българин. Пет години работих в Германия.
Видях какво е да те третират като човек от Изтока в Германия. Като втора ръка човек. Дори са ми забранявали да пътувам. Поглеждайки назад, съм убеден, че пътят на един творец трябва да бъде точно такъв. Всичко, което съм преживял, ме е направило по-силен. Вярвам, че е намалило уроците ми по-нататък в живота ми. Въпреки това уроците продължават", обяснява Веселин Маринов.

 

30 години на върха

"За пръв път в кариерата си направих троен албум.
В него са включени 50 песни. Подготовката като студийна дейност ми отне не много време, тъй като това са най-големите ми шлагери през годините. Единствено пет песни направихме наново, които са много харесвани от хората, но на мен не ми звучаха актуални. Възможностите на студиата са вече много добри. Това са "Ти си любовта","Жена на балкона", "Ако жена не те признае", "Слънце мое", "Такова чудо".
По този начин се даде възможност да им се удължи животът като песни. Интересното е, че за първи път издавам троен албум. Ще задоволя любопитството на почитателите ми и ще им кажа, че третият диск от този албум включва изцяло патриотични песни. Тези песни ги знаят само моите преки почитатели, които купуват моите дискове или гледат определени телевизии. От радиата и от медиите те не са ухажвани. Пълните зали в тези неясни години ми показват, че съм на правилния път. В този трети диск от албума ще бъдат песните, посветени на българския войник, на летеца, за българския моряк, на полицията - песента, която толкова много разбуни духовете около моето творчество. Там са включени и песните за майката, както и мои изповеди към днешното време."

Най-красивият модел

 

"Хобито ми е фотографията. Занимавам се чисто любителски, а основният ми модел е жена ми. Любимата ми снимка я заснехме на едно езеро в Австрия. Идваше страшен дъжд с вятър. Прииждащата буря беше забележителна. Спрях колата и казах на Цветанка: "Давай сега да те снимам. Можем да извадим късмет и да не завали." Снимката стана уникална. Жена ми е в цялата си прелест, а зад нея се виждат разгневени буреносни облаци."

 

Не съм готов да запиша песен за Япония

 

"В момента не се чувствам готов да създам песен, посветена на трагедията в Япония, защото когато в живота ми са идвали социално-патриотичните ми мелодии, те са били провокирани от моето сърце, от моята потребност да разкажа за болката ми за народа ни, възхищението ми от българските герои. Но да възпея чужда държава, която не познавам, според мен звучи малко популистично и нереално", обяснява Веселин Маринов. Той е впечатлен от реакцията на обикновените японци на огромната трагедия, застигнала земята им.

 

Като самураите

 

"Япония и нейната история преди всичко се свързва със самураите, с онези предани воини, които са изоставяли живота в името на своята страна, народ и император. Моралът на тези хора е различен от на всички останали. Когато са убедени, че са на правилната страна, животът им става второстепенен. Затова и съм убеден, че тези незнайни герои, които с риск за живота охлаждат реакторите във ядрената централа „Фукушима" ще спасят толкова много животи. Прекланям се пред тези личности, които будят в мен само възхищение".

 

Страданието ще роди обединение

 

"Лошите неща винаги идват не навреме. И дори една такава подготвена за бедствия страна беше изненадана не толкова от рекордния трус, а от огромната вълна, надминавала на места 30 метра. Като видях всичко по телевизията, бях толкова шокиран. Струваше ми се, че гледам филм. Все още в мен са картините на бедствието, на корабите, които вълната изхвърля на брега като кибритени кутии. Никога няма да забравя репортажа за кучето, което не е изоставило своя себеподобен приятел и въпреки че е било ранено, с няколко счупвания, е останало дни наред до него и постоянно е търсило хора. Това е един пример именно за това, което ще се случи в Япония. Когато има кауза, когато има страдание, всички се обединяват. Както в България от десетки села хората предлагат своя подслон за хиляди японци, така и всички други държави ще се притекат за безвъзмездна помощ и заедно с икономическия потенциал на тази страна, само до няколко месеца или година всичко ще бъде възстановено, с изключение на хилядите загинали, за които светът ще си спомня на тази дата."