Винченцо Пипино краде шедьоври заради удоволствието да ги върне

Венецианецът Винченцо Пипино е на 76 години и една трета от тях е прекарал в затвора. По “професия” е крадец - със сигурност, ако даваха висше в тази сфера, той щеше да бъде академик.

Зад гърба си има над 3000 кражби в музеи и галерии, 50 кражби в бижутерски магазини, десетки в частни домове и банки. През ръцете му са минали 3000 кг злато, десетки шедьоври на изкуството, сред които на Пикасо, Магрит, Кандински, Клее, Малевич.

“Взел съм ги назаем”, както казва, с цел да иска откупи от собствениците им. За престъпленията си е получил 15 ефективни присъди за общо 25 г.

Пипино е тясно специализиран - единственият обект на неговите кражби са произведения на изкуството, скъпи часовници и бижута. Никога в “кариерата” си не е използвал насилие или оръжие, дори ножче. Заради методите му на крадене само от богати и никога от бедни мнозина го определят като крадеца джентълмен. Винченцо, известен с прякора Енчо, е първият, извършил удар в Двореца на дожите във Венеция. Енчо

успява да

обере дори

Чарли Чаплин

и Кари Грант

Прочува се и с това, че успява да избяга от строго охраняван затвор в Швейцария. Неотдавна за историята на Пипино швейцарската телевизия направи филм. Самият той пък е автор на автобиографичната книга “Да крадеш от богатите не е грях”.

Въпреки че е откраднал предмети с несметна стойност, Пипино е пропилял всичко на комар и в казина, затова днес е беден и живее с жена си в общинско жилище във Венеция. Издържа се благодарение на пенсията на жена си.

Винченцо произхожда от бедно семейство във Венеция и е на 8 г., когато го изключват завинаги от всички училища в града след сбиване с богаташки деца съученици. Майка му Чезира го праща като ратай в погребална агенция – работата му е да облича покойници и да забърсва прах от ковчези. След това става момче за всичко в една сладкарница. Винченцо не се връща никога в клас – улицата става неговото училище и университет.

Няма музей, галерия и историческа сграда във Венеция, включително Дворецът на дожите, които да не са били “посетени” от него. Пипино се разписва два пъти, и то в една и съща година – 1971-а, дори в частната венецианска галерия на Пеги Гугенхайм. Асистират му седмината помощници от неговата банда. Резултатът е 15 картини при първия удар и 17 при втория.

“Нямате си

представа

какво е да си

тръгнеш

с един Пикасо,

един Магрит, един Кандински, два Клее, два Малевич, два Де Кирико, два Мур под ръката”, разказва Пипино пред в. “Джорнале”. И въпреки това нито един шедьовър не е напускал границите на Венеция. “Взетото назаем” просто се погребва за няколко месеца на тайно място в очакване на откупа от собствениците. “Връщал съм винаги всичко, и то напълно здраво и читаво, в замяна на малка сума”, признава венецианецът. Според него с помощта на този метод той и неговите хора преживявали, а полицията също излизала добре от цялата история. Пипино е убеден, че именно благодарение на него и неговите “грижи” културното богатство на Венеция, като се изключи заграбеното от Наполеон, никога не е напускало границите на града. “Крадях картини на Каналето заради удоволствието след това да ги върна.”

Пипино се

научава да

чете и пише

в затвора

“Другари” по килия са му все видни престъпници, сред които от мафиоти, до членове на крайнолявата терористична групировка “Червените бригади”. С много от прочутите престъпници, с които не е търкал заедно затворническия нар, пък другарува извън килията.

През 1968 г. Пипино се жени за Карла. Двамата нямат деца, но за сметка на това се грижат за няколко племенници – единият завършва политология, другият става зам. -директор на банка, третият – шеф на туристическа агенция. Съпругата му на практика прекарва семейния си живот в очакване на Пипино да излезе от затвора. Карла работи навремето като майсторка на стъкло от Мурано – изработва дори лампион за монакската принцеса Грейс, а по-късно става сервитьорка.

Как се става крадец? Според Пипино той е станал такъв от нужда. “Моето поколение винаги е крадяло честно.

Никога не съм

държал в

джоба си дори

бръснарско

ножче”

Първата си кражба Пипино извършва осемгодишен – 50-литров бидон с мляко. Търкаля го до квартала си, където го чакат всички майки, сред които и неговата. Оттогава доставя всекидневно “безплатно” мляко за квартала си – докато не го хващат четирима полицаи, които го пребиват. Пипино има в досието си и трийсетина удара из Европа. Методът обикновено е един и същ - набелязва се някой необитаем апартамент над бижутерски магазин, дълбае се дупка и в обедната почивка, когато обикновено бижутата не се заключват в касата, бандата се спуска в магазина. Пипино се хвали, че е “посещавал” на практика и всички възможни къщи на знатни фамилии и милиардери по Канале Гранде във Венеция. Често остава шокиран от това колко от тях са мръсни.

“Един диамант

беше захвърлен

в биде. Кожени

палта се

въргалят

по земята,

скъпи часовници се търкалят къде ли не”, разказва Пипино. За много от фамилиите , които не познава и чете по табелките на къщите, той отива първо да търси информация в библиотеката, след което планира ударите си. Част от кражбите Пипино извършва по поръчка - като например на Феличе Маниеро, прочутия бос на т.нар. Мала дел Брента, който иска да открадне някакъв шедьовър, за да го върне след това на държавата в замяна на освобождаването на негов братовчед от затвора.

Пипино решава да се пробва в Двореца на дожите, от който никога дотогава не е било отмъквано нищо. Прави оглед и набелязва една “Богородица с дете” от XV век в Залата на цензорите. Скрива се в затворите на двореца, които познава като дланите си. Така през нощта минава обратния маршрут на онзи, изминат навремето от Джакомо Казанова – от Двореца на дожите по Моста на въздишките и после по Кале дели Албанези с мадоната под мишница.

През 1992 г. Пипино получава поръчка от някой си Валерио да открадне всички картини на Джовани Белини от венецианския музей “Корер”. Мисли си, че това е поредният удар с цел откуп, но по време на кражбата все пак пита “За кого работим?”. Съдружникът му отговаря, че е за човек, с когото се запознал в затвора и който бил известен като Аркан. “Аркан, т.е. Желко Ражнатович, когото ООН издирва за престъпления против човечеството, извършени през войната в бивша Югославия? Със сигурност подобен касапин не би върнал картините на Белини на Венеция”, казва си Пипино. Съобщава на съдружника си, че трябва да звънне спешно, излиза навън и от телефонна кабина се обажда на телефона на полицията 113.

От Златната банда на седмината, както наричат хората на Пипино, трима вече са покойници, четвъртият е честен антиквар, петият е пенсионер, а шестият - сервитьор.

Днес Пипино преживява и от консултантски услуги за богатите, които учи как да пазят къщите си. Според него в 9 от всеки 10 случая на кражби са замесени хора, свързани с персонала от къщите. Пипино твърди, че най-трудна е кражбата, която на теория изглежда перфектна, защото не предвижда да се откажеш. “Аз понякога съм се отказвал.”

Винченцо разделя крадците на разрушители и на пазители, като венецианците принадлежат към втората категория. “Много често съм водил при ударите в музеите декоратор на интериор, който след пробиването на дупката трябваше да се погрижи да я замаже. Никога не съм оставял развалини след себе си.”