77 години от спасяването на българските евреи.

Питал съм се що за хора могат да натикат живи човешки същества, дечица, жени във вагони и да ги изпратят към газовата камера.

За жертвите на тоталитарните режими важат общи принципи. Защото и на изток и на запад в един и същи период по сходен варварски начин се случиха събития, които днес се подценяват.

По този повод споделям мисли на Кристиан Таков. Който умееше с малко думи да каже много.

"Относно жертвите на комунизма:

"Когато прекланяме глава пред жертвите в безсилно презрение към убийците им, да не забравяме, че:
1) палачите са родени и формирани преди комунизма;
2) има отвратителни режими, позволяващи на най-злото да се прояви;
3) въпросното зло не е мъртво;
4) то дреме у всекиго от нас;
5) цивилизационната ни черупка е много крехка и може да се пропука на най-нечакано място.

Прочее, да бдим. Първо върху себе си."

Публикувам пост, в който мъж се радва на изчезването на едногодишно дете. "Един по-малко", с радост отбелязва.

Всичко това ме върна към онези събития. С тревога.

Крехка е цивилизационната ни черупка. Злото дреме у всеки. За това да бдим. Първо върху себе си.