БУЙНИ огньове изникват сякаш от вдън земя. Изчезват също така бързо, както са се появили.

Група мъже се впускат в търсене на точното място, където са забелязали пламъците. Намират го по памет.

Наточват ножовете си и произнасят тайни заклинания. След това вземат приготвения кинжал и

прерязват гърлото

на вкочанен от страх заек. Докато тялото на животното се мята във всички посоки, кръвта му попива в сухата пръст. Мъжете се радват и започват да изриват навлажнената земя. Ритуалът се изпълнява един ден в годината - на Благовещение, и е известен на малцина посветени. Мъжете, убили заека, са иманяри. За тази странна практика на търсачите на заровени съкровища разказва пред "168 часа" професор Милена Беновска от Института по етнография към БАН. Оказва се, че обичаят тричане на кучета изобщо не е сред най-странните, изпълнявани по нашите земи.

Лекуване с бой от тояги

и търкаляне на голо тяло по росна земя и нанасяни удари от лик на Божията майка са сред мистериозните ритуали, изпълнявани до ден днешен по нашите земи.
"Обредите на иманярите са по-скоро езотерични. Не може да се каже, че са част от традиция, тъй като всички детайли са пазени в дълбока тайна. В дъното е вярването, че голямото богатство крие голямо нещастие. Представата за заровените пари е, че те са грешни и придобити с престъпление. Когато са закопани в земята, този, който ги е скрил, ги е заклел. И самата клетва вече е създала митологичен стопанин, който добива вид на животно. Най-често е змия. Иманярите поднасят курбан, за да опазят ревнивия пазител", обяснява корените на ритуала проф. Беновска. И прибавя, че който търси заровено имане, се ориентира по блуждаещите огньове. Вярва се, че те изникват върху местата, където има заровени несметни богатства. Могат

да бъдат видени

в един-единствен ден в годината. Иманярите отиват на място и се опитват да отгатнат какъв е митическият пазител. След което му принасят курбан, за да го умилостивят и да се сдобият с несметно съкровище.

"Възможно е това да са по-скоро легенди, отколкото реални практики. За мен е по-логично иманярите да си купуват металотърсач на първо време, а след това да изпълняват подобни ритуали", обяснява проф. Беновска. И споделя още документирани странни практики, използвани за лечение по нашите земи. Захари Стоянов в своите "Записки по българските въстания" иронично характеризира привичките и нравите на котленските овчари, сред които е бил и той самият и които по чудатост надминават дори курбана на иманярите. Ритуалите били изпълнявани от котленски овчари. "Болният

бил изненадван

от другите овчари с тояги. Те го гонели, той тичал с всичка сила, докато накрая не паднел от изтощение. Тогава настъпвало лечението според тогавашните традиции - обяснява проф. Беновска. И дава друг пример за постигане на здраве. - За лечение и очистване от греховете овчарите четели хиляди пъти подред средновековния текст: "Блаженна Теодора" Прочитането на средновековния текст като лечителски обред изобщо не е най-странният ритуал за здраве и очистване от грехове, изпълняван по родните земи. В ивайловградското село Свирачи до ден днешен съществува обичаят бъхтене. Според традицията човек взема в ръцете си икона, която наказва и

"бие" единствено грешниците

Единствената икона с подобни способности на Балканите се съхранява в храма "Св. Димитър". Предполага се, че реликвата е от 1859 г., когато е съградена черквата. Иконата сваля от иконостаса местният свещеник. По червена пътека светинята се пренася до средата на черквата. Вярващ взема в ръцете си изображението на Божията майка, а то започва да го бие. Накланя се към тялото му и го блъска по главата, цапардосва го по раменете, гърба. Дървото кънти от ударите, а греховете се изчистват. Едни от най-интересните обичаи, изпълняващи се до днес по нашите земи, са Герман и Пеперуда, обяснява проф. Беновска.

"Обредите за дъжд са сред най-древните, които до ден днешен се изпълняват по нашите земи. Момиче се окичва от глава до пети в зеленина. Другарките й я водят на въже, защото

не може да вижда

Това е съвсем накратко ритуалът Пеперуда, който се изпълнявал по нашите земи от най-дълбока древност", обяснява проф. Беновска. Символичното погребение на кукла от глина или слама в различните райони - именно обичая Герман, се изпълнява в селата около Северозападна България. Куклата се облича в детски дрешки и дори се погребва с човешка коса в някои от районите. Една от най-свирепите традиции изпълняват в смолянското село Мугла. Местните убиват и ядат кучета. Действията им са продиктувани от вярване, според което кучешкото месо лекувало неизлечими болести.

Шантави обреди от цял свят

 

Може би най-странният ритуал, свързан с раждането, се спазва от мюсюлманите в индийския щат Мафаращра.
Съществува традиция новороденото там да се хвърля от 15-метровата стена на храма върху чаршаф, държан от хора отдолу. Според упражняващите обичая от половин хилядолетие, това е задължително, за да расте детето здраво.
Женихът от Източна Нигерия, който е изпратен на булката, е поздравяван от всичките є роднини с бой с пръчки. По този начин те проверяват дали той е готов да носи тежестта на семейния живот. Подобен ритуал имат и в Йемен.
Гробището на "Уинчестърските гъски" се намира във Великобритания, като в него са били погребвани проститутки, работели в бардаците на Лондон. То е известно още и като "женското гробище" и оградата му е украсявана с цветни ленти, пера, цветя и копринени чорапи при погребение. На грешните жени им е било забранено от църквата да бъдат погребвани в нормални гробища заради грешния живот, който водят.
На Балеарските острови, където булката се смята за собственост на цялото племе, в нощта, предшестваща сватбата, тя е длъжна да удовлетвори всеки гост на тържеството, който пожелае това.
В Намибия, Южна Африка, за да се разведе една жена и да се ожени наново, е необходимо да си отреже палеца.
Преди известно време в Гана синът е получавал в наследство всичките жени на баща си, с изключение на майка си. Той обаче няма право да се докосва до наследството си в продължение на една година след смъртта на баща си.
Племето тидонг от северно Борнео се славят с особено неприятен сватбен обичай. Три дни и три нощи след сватбата както на булката, така и на младоженеца се забранява да използват тоалетната. Според традицията неизменното спазване на мъчителния ритуал осигурява дълъг и щастлив брак с много деца. Младоженците са следени изкъсо от роднините и цялото племе, за да не си позволят да измамят.

И българите купували булки

 

Обичаят да се дава откуп за булката, който е традиционен за ромските фамилии у нас, е бил разпространен из целия полуостров, обяснява проф. Беновска.
У нас обичаят изчезва малко след Първата световна война. "В публичното пространство това, което се знае за ромите, е, че се женят рано и купуват булки. Това е било практика, разпространена из Балканите, включително в България - обяснява специалистът-етнограф. - Последно съм записала разказ за този обичай през 70-те години на миналия век от жена, родена в началото на ХХ век."

 

Голо търкаляне за деца

На Гергьовден някои села в България са запазили любопитна традиция.
Млади булки се събличат от кръста надолу и се търкалят по росна трева на зазоряване. Целта е да родят по-лесно и да имат здрави рожби. "Ритуалът идва от представата за лечебната сила на гергьовденската роса. На места традицията се спазва до днес", обяснява проф. Беновска.

Екзотиката е страшна и ужасна

"Екзотичните традиции не са интересни, а много ужасни и страшни.
Това го разбрах, когато бях в тропическа Африка преди 10 години, в една от най-бедните държави на земята - Буркина Фасо", обяснява проф. Беновска. Тя е категорична, че екзотичните традиции са интересни, но винаги са на нечий гръб.
"Гостувах на мои колеги в столицата Уагадугу. Предложиха да ме заведат в приют за "ядачки на души". Потресох се ужасно. В малко дворче бяха сгъчкани 300 възрастни жени. Според вярванията масовите епидемии и смъртта на млади хора не идват естествено, а след намеса на черни сили. Възрастните жени, които остават живи, биват набелязвани за "ядачки на души" и предизвиквали бедствията. Те са изгонвани от селото, понякога и убивани. Единствено католически ордени приютяват тези жени. Живеят в тесни жилища, където нямат място дори да легнат. Работят много, изтощават се. Тогава видях с очите си грозното лице на екзотичните традиции", обяснява проф. Беновска.