Историята на неаполитански мафиот, убивал в Италия и организирал мрежа от фирми за данъчни измами в Англия

B шкаф в парк с каравани в Северна Англия стоят чифт италиански кожени обувки за танци. От време на време собственикът им ги изважда и ги лъска, преди да започне да танцува на дансинга на Нортън Соул. Трудолюбивият Мик цени тези обувки - те са му подарък от негов бивш италиански съсед.

Дженаро Панзуто отглежда босилек в района на Ланкашър и се сприятелява с местните хора. Италианецът е избрал Парка на караваните, защото животът тук е спокоен и може да се скрие от истината, написана с кръв по улиците на Неапол. Но тя излиза наяве в Англия.

Журналистът Доминик Касиани и тв екип разказват за Би Би Си историята на италианския мафиот, който първоначално се укрива в Англия, а след това сътрудничи на италианското правосъдие и разкрива много тайни на неаполитанската Камора.

45-годишният мафиот посреща журналиста по дънки и дизайнерска риза.

"Какви престъпления сте извършили?" – пита Касиани.

"Моите престъпления варират от убийства, опити за убийства, участие в мафиотски сговор, изнудване, трафик на наркотици, трафик на оръжие и пране на пари", подробно отговаря мафиотът.

"В колко убийства сте участвали? Колко лично сте извършили?"

Панзуто се колебае.

"Повече от 10"?, пита журналистът.

"Не, по-малко." – отговаря Пандузо.

"Повече от пет"?

"Не, чакай ...", казва италианецът, който иска да бъде откровен, но се опасява да не каже нещо повече от това, за което вече е осъден.

Той твърди, че престоят в затвора му е дал време да мисли и иска да разкаже историята си като предупреждение към другите.

Дженаро Панзуто е роден в Неапол през 1974 г.

Отраснал е в Ла Торета, беден квартал, където живеели в мръсотия за разлика от богатия елит близо до брега.

Дженаро иска да избяга от мизерията.

И като много други тийнейджъри там тръгва по пътя на престъпленията. 14-годишен, той краде скъпи часовници направо от китките на нищо неподозиращите богаташи. "Тайната е да си бърз и хитър", спомня си той и показва на журналиста как би откраднал часовник, скачайки от мотопед. Панзуто е толкова добър в занаята, че хората, на които продава часовниците, го карат да се премести в Испания, където има по-богат улов. От понеделник до петък краде часовници, в събота се прибира у дома и купонясва.

"Бях истински известен. Това беше лошият ми късмет." Панзуто е забелязан от мафиотските кланове на Камора в Неапол.

"Във всеки район там има по едно престъпно семейство, което контролира територията", казва д-р Фелия Алум от Университета в Бат, която изследва клановете и техните уникални криминални съюзи в Неапол. За да бъдат силни, те се съюзяват с по-малки.

Панзуто попада в Камората чрез леля си, съпруга на мафиот. Росарио Пичирило ръководи един от клановете в своя бедняшки квартал и управлява безмитната контрабанда на цигари, която носи огромни печалби за неговия съюз. Но Росарио не е добър "мениджър" и разполага с малко помощници. Ясно е, че трябва да обучи чирак, на когото да се довери и да помогне на клана да оцелее.

Панзуто е извикан в Испания за среща, която ще промени живота му. Той се среща с чичо си Росарио на детска площадка. Представен е на старши член на Камората, който излиза с предложение към уличния крадец.

Съперничещи кланове искат да застрелят чичо му Росарио, за да контролират тази част на града.

"Убий човека, който иска да го убие!" - казват на Дженаро. "Трябва да го направиш, защото сте неговото Семейство."

Панзуто се съгласява да стане убиец. Днес той признава, че не е могъл да откаже предложението. "Израснах с правила, според които, ако съм свързан с някого, трябва да съм готов и на убийство."

Първият съперник, когото трябва да ликвидира, се спасява от смъртта само защото е арестуван от полицията. Не след дълго Дженаро прострелва друг член на мафията и става част от нея.

Днес - след 12 години затвор, Панзуто твърди, че осъзнава ужасните неща, които е направил. Преминал е през няколко етапа на психотерапия, чиято цел е да накара насилниците да поемат отговорност за своите действия. Но има спомени, от които не може да избяга.

"Не помня лицата - казва той. - Спомням си тъпия звук от падането на труповете след разстрела. И писъците на децата, жените в ушите ми."

През следващите 10 г. Панзуто играе водеща роля както в изнудването и в трафика на наркотици в родната си Ла Торета. До 2005 г. чичо му Росарио е толкова затънал в проблеми с полицията, че се налага чиракът да поеме дейността и да спре разпада на клана.

Пиетро Йоя, бивш трафикант на наркотици, познава Панзуто от времето на неговия възход. Той казва, че младият мафиот е бил толкова настойчив и бърз в действията си, че други престъпници го нарекли Терамото - Земетресение.

"Панзуто беше уважаван от другите кланове и беше ценен като шеф. Кариерата му в Камората беше интензивна, но кратка" - казва Йоя.

През зимата на 2005-2006 г. избухва нова междукланова война и съюзниците на Панзуто търсят помощта му, за да задържат контрола си над района Ла Санита.

Мишел дел Прете, старши прокурор за борба с мафията, който разследва Дженаро, казва, че младият лидер искал да забележат присъствието му. Искал да излезе от рамките на района си и да контролира и други. През онази зима междуклановата война взема жертви. Полицията е прехванала разговор, в който Панзуто поръчал ликвидирането на гангстера Грациано Борели, и има достатъчно доказателства, за да започнат серия арести. Но Панзуто вече го няма. Той е избягал от Италия.

В първите месеци на 2006 г. е в Престън, Ланкашър. По време на срещата с журналиста Касиани в затвора Панзуто разказва, че Камората има връзки в цяла Европа, за да прави бизнес. Един от най-близките сътрудници на Панзуто в Неапол си сътрудничи с престъпна банда в Северозападна Англия. Групата, главно от британци, печели много пари от износ на обувки за Неапол, без да плаща ДДС, а Камората ги продава и подбива цените на легалните търговци.

След като полицията започва да го издирва за убийството на Борели, британските приятели на Панзуто му предлагат скривалище в Ланкашър.

Когато пристига на летище "Джон Ленън" в Ливърпул, британският домакин му изпраща ролс ройс с шофьор. Отишли директно в кръчмата. Италианецът се запознал с хората около бизнесмена и се заселил в Каравана парк.

Наел част от парка, жена му и децата му пристигнали от Неапол. Сприятелил се с местните.

Служителите на парка си спомнят, че новият им гост си пада по високите скорости, а колите, включително порше, били подарък от неговия британски домакин. Съседите на драго сърце давали на семейството да се обади у дома в Италия по телефона. На никого не му хрумнало да се усъмни защо Панзуто, който има пари, иска чужд.

Един от най-доверчивите комшии е Мик Бъри. Той изобщо не подозира какъв е неговият нов приятел. През лятото се веселят и пият бира заедно на финалите на Световната купа в Германия, когато Италия печели турнира за четвърти път.

След време приятелството им укрепва и Панзуто подарява на Мик, запален танцьор, италиански обувки за танци. Те са изработени от най-меката черна кожа, с кафява ивица отпред. Гладката им подметка е направена да се плъзга.

"Все още ги нося, не бих могъл да си ги позволя. Той беше много щедър", спомня си Мик.

Панзуто си спечелва и други приятели. Ръс, мениджърът по поддръжката, разказва, че неаполитанците черпели хората в социалния клуб на парка. Те харесвали екстравагантния нов наемател.

Но не е време за празник. Британският шеф на бизнесмена, който помогнал на Панзуто да се скрие, искал отплата за услугата. Имало човек, който не си е върнал дълговете. Панзуто организирал фалшива бизнес вечеря с длъжника.

"Заведох го на паркинга. Той помисли, че ще вземем колата. Вместо това... Хванах го и го ударих с глава. Хвърлих го на земята", разказва мафиотът.

Казал му: "Помни какво съм направил. Кажи на всеки накъде духа вятърът".

Накрая отхапал ухото на жертвата Панзуто казва, че британецът поръчител станал свидетел на случилото се. И дългът му бил върнат.

По-късно италианецът също научава нещо от британския си партньор - колко лесно е да се отварят фиктивни компании във Великобритания.

За разлика от Камората британският шеф няма нужда да продава наркотици или да изнудва за пари местния бизнес. Той просто премества стоки от компания в компания, като в същото време избягва плащането на ДДС.

Панзуто казва на журналиста от Би Би Си, че така и не схванал цялата схема. Измамата обикновено включва изпращане на стоки през границите на ЕС - в случая до и от Италия. ДДС, който се дължи, никога не се възстановява, тъй като компаниите са ликвидирани и стоките изчезват.

Панзуто разчита на членове на клана в Неапол. Британският бизнесмен казва, че може да помогне за доставка на повече обувки, части за баня и автомобили, за да покрие разходите на Панзуто. Италианецът започва проучване за създаването на мрежа от магазини и складове в близкия град Престън и вероятно Манчестър, за да има още повече пари за изпращане в Неапол.

Участниците в схемата обаче не преценяват, че в Неапол Панзуто е основен заподозрян от отряда за борба с мафията. Италианските детективи тръгват по следата след пет повторени номера, които започват с 00-44-7 - международния код за мобилни телефонни номера във Великобритания.

Детективите в Италия, които издирват Панзуто за убийство, засичат, че съратниците и семейството в Неапол се свързват с 12 британски мобилни номера. Един от тях е на Мик Бъри в Парка на караваните, който съпругата на Панзуто ползва, за да се обади вкъщи. Детективите търсят съдействие от Скотланд Ярд и Агенцията за борба с организираната престъпност.

През 2007 г. Панзуто вече се е преместил от Парка на караваните в еднофамилна къща в тихо село. Оттам контролира операциите, без да цапа ръцете си с мръсната работа. Дори от Англия той разпорежда на членовете си да изгорят съперник в Неапол.

За да укрепи позициите си, Панзуто достатъчно смело кани всички свои съюзници на “среща на върха” на мафията в Кок Робин Лейн, където живее. Идват около десетина лидери от целия престъпен съюз, включително шефове от три от най-големите неаполиански кланове.

Срещата е маскирана като семейно барбекю, а в дневния ред се обсъждат две точки. Първо - още удари за елиминиране на всички заплахи.

Панзуто призовава да се съсредоточат върху точка втора - лесни пари.

"Разясних им, че тази война доведе до куп арести. Сега беше моментът да се направи пауза и да се обмислят икономическите планове", спомня си той дългия списък със задачи, включително опит да се възползва от ремонта на пристанището в Неапол.

Всичко свършва на 16 май 2007 г., когато почукват на вратата на дома му.

"Спомням си онзи ден, сякаш беше вчера. Отидох да погледна и видях мъже в униформени дрехи... И тогава разбрах. Учтивите британски офицери попитаха дали в къщата има пушки."

Панзуто казва, че няма, и се предава тихо. Никой от съседите му не е разбрал какво се е случило - или наистина кой е той. Дженаро Панзуто не се бори срещу екстрадицията. Той е заподозрян за убийство и няма избор – доживотен затвор или нов живот - след освобождаване от затвора.

Но това би означавало нарушаване на мафиотския код за мълчание - Омерта.

Италианската правосъдна система управлява система за "държавно сътрудничество" повече от 40 години. Мъжете и жените от мафията могат да намалят присъдите си в замяна на доказателства за мафията. Държавен сътрудник разговорно се нарича

“Пентито” – Разкаял се.

Това е изборът на Панзуто. "Избрах семейството си" - казва той. - Моята приятелка ме помоли да призная. В началото не исках да я слушам, но ми липсваше много. И един ден тя отишла в прокуратурата и им каза, че ще ме убеди да сътруднича."

Така и става. "Избрах семейството си." В хода на няколко интервюта с Микеле дел Прете той назовава имена, събития и престъпления; убийства и убийци; наркотрафиканти и банди за изнудване; разбойници и водачи; палежи и крадци. И разказва всичко за британските си сътрудници и измамите им. Дел Прете предава на Обединеното кралство цялата информация за британския бизнесмен и домакин на Панзуто. Връзките му с неаполитанската Камора били новина за службите на Кралството.

Би Би Си научава, че полицията в Ланкашър е започнала разследване - но не е ясен резултатът. Британският бизнесмен, помогнал на Панзуто, все още работи и името му не може да бъде назовано по юридически причини, казва журналистът Доминик Касиани.

Панзуто и признанията му помагат за премахването на редица хора от мафията. В замяна на това Дженаро Панзуто получава дата, когато ще излезе от затвора и ще има шанс за нов живот.

Според Джовани Мелило, главен прокурор на Неапол, за да се победи Камората, държавата трябва да следи парите, а не само убийствата.Той прави среща на върха на мафията в Ланкашър, след което се предава тихо и става сътрудник на правосъдието.