Нормално е българите да са скептично настроени към всяка по-сериозна промяна в живота, която им се налага от държавата, защото във всичките години на прехода бяха непрестанно прецаквани и ощетявани.

Факт е, че обикновените хора платиха от джоба си фалита на банките, катастрофалните финансови последици от управлението на няколко много некадърни правителства, мафиотската приватизация и разграбването на държавата. Пак те платиха с лишения и некачествен живот и всички пропуснати ползи от непоправимо заразената заради партиите с корупция и некомпетентност бюрократична машина.

Българите са нащрек дори когато почиват, защото са с денонощно усещане, че във всяка секунда някой се опитва да ги прецака. И това не е просто усещане, а горчива реалност. Защото в последните 30 години във всяка сфера на живота като от епицентър на коронавирус ни заливаше зараза от тарикати и олигарси, заради които удобно се променяха закони, нарушаваха се правила, затваряха се очите и ушите на службите, купуваха се прокурори и съдии. Деморализира се обществото и ценностната система на масовия зрител се изврати.

Затова масовият зрител днес няма опорна точка и е нормално да не си дава сметка, че в този тъмен и кървав тунел на преход от комунизма Европейският съюз бе нещо като пътеводна светлина за излизане от мрака. Създаваше правила, контролираше, изискваше, пляскаше през ръцете и зад врата правителствата и благодарение на този натиск бавно се връщаше законността и се подобряваше живота у нас.

А приемането на еврото, което днес така плаши масовия зрител, може само да облагодетелства икономиката на страната ни, както и бюджета на всички хора най-вече защото ние сме най-бедната държава в съюза и ще продължим да получаваме повече оттам, отколкото ще влагаме. Първо, още докато сме в “чакалнята”, ще се ревизира и заздрави банковата ни система, с приемането на еврото ще паднат банковите такси и лихви по кредити, няма да се плаща за превалутиране, няма да се обменят пари при пътуването в страни от съюза. Самите чужденци, които посещават страната ни, също няма да влизат в чейнджбюрата, ще плащат със същата валута и ще се чувстват една идея повече у дома.

Страховете от произвол на търговците при закръглянето на цените са силно преувеличени. Обикновено се дават като пример злоупотребите, станали в Германия, но там приеха еврото в далечната 1999 г., когато нямаше защитни механизми в тази насока. При въвеждането на единната валута в Словения, Словакия, Естония, Литва и Латвия колебания в цените има само в първите няколко месеца. Злоупотребите се спират най-вече от естествения механизъм на конкуренцията.

Въпроса – защо тогава Дания и Швеция не приемат еврото? - въобще не бива да си задаваме. Това са икономики, които никога няма да стигнем и които могат да си позволят валутна независимост. Всякакво сравнение с Чехия, Унгария и Полша също е абсолютно неудачно – и трите са с много по-мощни икономики от нашата и положителни възможности от водене на самостоятелна политика на националната банка, от които ние отдавна сме се отказали - преди цели 23 години, когато след краха на правителството на Жан Виденов въведохме валутния борд.

Разбира се, сега всевъзможни сили, които принципно са срещу Европейския съюз, ще се възползват с хибридни атаки и платени кампании и изследвания да мътят още повече мозъците на объркания масов зрител, за да му внушат колко страшно е въвеждането на еврото. Дори самата идея за референдум по темата изглежда опасна като Брекзит, като се има предвид колко неинформиран е масовият зрител и какви последствия може да доведе с глупостта си за себе си, децата си и внуците си.

Затова правителството не трябва да се снишава, плаши и отстъпва, а да информира максимално прозрачно и публично за плюсовете и минусите от въвеждането на еврото, за да се убедят всички, че за бедна България това е правилният път и ползите ще са много повече от щетите.