Ето какво съм написал преди 8 години, което няма как да не споделя днес:

Всяка година отбелязвам по някакъв начин обесването на Васил Левски - на този Левски, който със сигурност не иска да бъде обявен за светец, на този Левски, който си хапва маслини и човек, който е бил значително по-разумен и деен от сънародниците си по неговото време.
Човек, който е виждал далече напред във времето и е бил много по-осъзнат от сънародниците си какво иска за тях, защо го и иска и най-вече как да го постигне.

Представата за Левски като за човек ни дава възможност да разберем, че именно в човешкото е необикновен. Именно в непосилното за другите усилие той се отличава от останалите.

Със сигурност мнозина ще изпишат и изговорят какво ли не за него, без обаче да си спомнят, че преди всичко Васил е човек.

Вероятно е бил смирен и спокоен. Така поне го описват всички негови съвременници. Хладнокръвен е, целенасочен, знае съвсем точно какво иска и как да го постигне. Иска свободата на България, но не подарена, а извоювана. Не доведена, а отгледана от самите българи.

Снимка: Национален музей "Васил Левски", където се съхраняват 7-те безспорно автентични снимки на Апостола на българската свобода.

*Емил Джасим във фейсбук