- Г-н Иванов, от Министерството на културата твърдят, че имат готовност да изнесат и съхранят цялата колекция на Васил Божков. Според вас какви могат да са основанията?

- Това са изказвания. Реално колекцията не може да се конфискува без съдебна заповед. Какви са основанията за тези приказки и отношения, може само да се гадае. Презумпцията може да е, че е придобита със средства с незаконен произход. Примерно, вместо Васил Божков да е платил такса или лиценз, да е спестил пари, за да купува артефакти, но това трябва да се докаже. Големият проблем е в легитимността на колекцията - това не е пиратско съкровище, сандък, в който има купчина от ценни предмети. Колекцията е придобита, реставрирана, консервирана, публикувана в различни каталози, социализирана е чрез публични представяния у нас и в чужбина. Законът за културното наследство от 2009 г. изисква регистриране на частните колекции, което предполага две действия. Първо, колекционерът, който притежава определени ценности, ги декларира пред най-близкия по местопребиваване музей или в друг. В случая с Васил Божков най-близкият е Националният исторически музей. Колекционерът описва предметите и подава молба до музея те да бъдат подложени на експертиза и да бъдат регистрирани като притежание на фондация "Тракия". С това той си е изпълнил задължението по закон. Второто действие е музеят да регистрира тези артефакти и на всеки да издаде паспорт. Той представлява бланка А4 с две страни, където се поставя снимка и се описва предметът по 15-20 показателя. Отдолу се подписва тричленна комисия, която се състои от три хабилитирани лица - те може да са професор, доцент, доктор, и до подписите им се поставя печатът на музея.

За тази услуга колекционерът дължи определена такса - тя се плаща след усугата. Няма как да се плати таксата преди това, защото в процеса на регистрацията може да стане ясно, че някой предмет е фалшификат, че е копие, и т.н. 

След тази процедура регистрацията се издава в три екземпляра - един за колекционера, един за музея и третият отива в Инспектората по опазване на културно-историческото наследство в Министерството на културата. Лицензът на Васил Божков е на базата на това, че е декларирал всички предмети и определена част от тях ги е регистрирал. За да се стигне до изземване на колекцията, това трябва да бъде инкриминирано - тоест да има данни, че е обект на престъпна дейност. След това е необходимо съдебно решение, защото това е частна собственост. Как ще се конфискува частна колекция без решение на съда? В случая прокуратурата най-вероятно желае да постави артефактите под запор, докато установи легитимен ли е техният произход.

- Как се борави с културно-исторически ценности от античния период?

- Всички антични предмети отпреди новата ера до IV-V век са на особен режим на съхранение и опазване, защото поради старостта си те са лесно разрушими. На това е посветена науката за реставрация, консервация и съхранение на такива ценности.

При опазването им има редица изисквания - да се пазят от удар, от натиск, от пипане, необходимо е да се поддържа определена температура, влажност на въздуха, да няма запрашаване в помещенията, светлината също не може да е каквато и да е, в сградата не трябва да има трептения. Това е причината на ул. "Граф Игнатиев" да няма музей. Там на всеки 5 минути минава трамвай и прозорците и витрините вибрират, което може да е пагубно за артефактите. Освен това те са застрашени от корозия, от химически, физически и биологични вреди. Въобще опазването е цяла наука и затова с ценни предмети се занимават само хабилитирани учени и хора с богата музейна практика. Неслучайно с колекцията на Васил Божков работеха такива експерти като акад. Светлин Русев, проф. Иван Маразов, доц. Гергана Кабакчиева, а лабораторията за реставриране се оглавява от проф. Веселина Инкова, дългогодишен преподавател в Националната художествена академия. Извън тази категория хора никой не би трябвало да пипа нищо в тази колекция, нито да описва, мести или транспортира, защото това е високоспециализирана дейност, за която са необходими специализирани контейнери.

Има още нещо - при транспорта тези предмети трябва да се застраховат, като цената е изключително висока и тази услуга се предоставя само от определени застрахователни компании. Дори когато колекцията трябва да се премести от офиса на Божков на 500 м - примерно до “Квадрат 500”, тя трябва да бъде застрахована, а за това е необходима огромна сума. Ето защо смятам, че местенето й е абсолютно безсмислено. Като човек, който се занимава професионално с тази тематика, мога да кажа, че е най-добре тези ценности да се оставят в офиса на Васил Божков, където са създадени най-подходящите условия. Условия, каквито няма дори в НИМ. Може да се остави там на отговорно пазене, като главният прокурор избере прокурор, който да наблюдава съхранението, спецслужбите могат да излъчат един оперативен работник от сектор "Опазване на културно-историческото наследство", необходими са още 2-3-ма специалисти, които да се грижат за колекцията под ръководството на прокуратурата.

Дали колекцията ще остане собственост на Васил Божков, или държавата ще намери причина или основание да я одържави, това и в двата случая представлява национална културна ценност. Артефактите могат да са три категории - от местно, от национално и от световно значение, което се посочва и при паспортизацията. Лично аз мога да кажа, че огромната част от колекцията на Васил Божков е с национално значение, но има и много предмети от световно значение и всеки, който увреди това културно-историческо наследство умишлено или неумишлено, носи отговорност.

Самата колекция е уникална. Тя е показвана в Брюксел, в Бон и в Москва. Водят се преговори с Лувъра, с най-големия частен музей в света "Пол Гети" в Лос Анджелис, обект е на контакти с учени от гръцки музеи, арабски музеи - Обединените арабски емирства строят филиал на Лувъра. Така че с тази колекция всички трябва да са много внимателни. Очаквам научната общност в България активно да се включи с компетентно мнение при решаването на проблема.

Още по темата, четете тук.