В миналия брой ви представихме журналистическо разследване на в. "Ню Йорк таймс" - "11 септември - саудитската връзка, която раздели ФБР", позоваващо се на бившия следовател от ФБР Даниел Гонсалес за атентатите в САЩ. Той заема страната на жертвите и тръгва по следите на терористите. Намира изпуснати свидетели и разпитва хора, които ги срещнали "случайно". В този брой ви предлагаме продължение с разкритието как Гонсалес убеждава ключовия свидетел, който е бил арестуван, но впоследствие пуснат да си замине в Йемен, да говори. Четете и подробности за операция "Бис".

l Бившият следовател му залага капан със снимка на “дъщеря му”

l Така вместо уговорените 2 минути той разказва в продължение на три часа за терористите

Защо ФБР не успява да открие никакви следи от тях в хотелите на Лос Анджелис

Бившият следовател Даниел Гонсалес се чуди как да разпита Мохдар Абдула, който е пуснат от ФБР да си замине за Йемен, но се предполага, че знае много. Мъжът е познат на двама от атентаторите. Докато е бил в ареста, той споделил пред съкилийник, че предварително е знаел за атентатите на 11 септември.

Бившият следовател успява да примами Абдула в Йордания с помощта на канадски разузнавач. Така е било по-безопасно, отколкото самият американец да отиде в Йемен. На заподозрения му предложили безплатен самолетен билет и среща за преглед на заявлението му за канадска виза. Той се съгласява, но условието му е да говори за 11 септември само в рамките на 2 минути.

Докато Гонсалес лети към йорданската столица Аман през октомври 2006 г., той обмисля

как да оползотвори пълноценно отпуснатите му 120 секунди

Използва фалшива снимка на 5-годишно дете, уж на Абдула и 16-годишната жена, за която се оженил набързо преди атентатите. На мястото на срещата гъмжи от агенти на ФБР, ЦРУ и йордански разузнавачи. Когато Гонсалес показва на Абдула изфабрикуваната снимка на детето му, поведението на Абдула се променя веднага.

"Знаех си, че имам дете!", казва той развълнуван. И условието за двете минути вече не важи. В продължение на три дни Абдула разказва за атентаторите, включително за пътуване в кола, за посещението им в джамията "Крал Фахд", където на вечерна молитва се срещнали с имам на име Тумайри. Как Хазми и Михдхар разговарят с други двама младежи в джамията. Той не си спомня имената им, но казва, че единият е бил

йеменски студент, а другият - еритреец

Агенти на ФБР от Лос Анджелис се хващат за тази информация и идентифицират двамата млади мъже.

Йеменецът е бил приятел на Тумайри и снабдявал саудитското консулство с компютри. Еритреецът е бил близък с йеменеца и чест посетител на джамията.

Абдула казва, че забелязвал Тумайри с атентаторите няколко пъти, като срещите започват през януари 2000 г. Имамът помолил еритрееца да помогне да се грижи за саудитците, защото били много важни посетители. Така според йеменеца еритреецът поканил двамата млади саудитци да отседнат в апартамента на сестра му, която живеела в сградата близо до джамията.

Сестрата и съпругът й явно били извън града

Михдхар и Хазми са останали в апартамента през неизвестно колко дни от двете седмици, в които са били в Лос Анджелис, преди да отпътуват за Сан Диего. Когато агентите отиват да разпитат еритрееца през 2007 г., той изглежда шокиран, че са го намерили. Работи на добра позиция в голяма компания, надявайки се да остави бившите си контакти с атентаторите в далечното минало.

Показанията на еритрееца се различават от тези на йеменеца - той казва, че Тумайри не го е помолил да се грижи за Михдхар и Хазми, а представил двамата саудитци на имама извън джамията. Еритреецът признава, че е помогнал на новодошлите да се аклиматизират, насочил ги към близките мотели и че саудитците останали в апартамента на сестра му, но за кратко, били там на 1 февруари, в деня, когато се срещат с Баюми. Той е тайнствен свидетел, приятел на двама от атентаторите.

По-късно еритреецът променя показанията си. В писмени отговори на въпроси на "Ню Йорк таймс", получени чрез адвоката му, омаловажава срещите си с Хазми и Михдхар. "Просто така се случи, че този ден

бях първият, който напусна джамията,

и тези момчета започнаха разговор с мен", пише той.

"Опитах се да им помогна на първо време като млади хора, нови в тази страна, и това беше. Поглеждайки назад, бих искал никога да не съм ги срещал, но по онова време нямах представа кои са или какво ще правят."

Следователите от ФБР смятат, че показанията на йеменеца са по-достоверни. Той всъщност обяснява на бюрото защо ФБР не успява да открие никакви следи от атентаторите в хотелите на Лос Анджелис след тяхното пристигане в САЩ.

В изявление в подкрепа на семействата на загиналите бившият помощник-специален агент в Лос Анджелис Стивън К. Мур цитира констатация на ФБР, че "Тумайри е основната точка за контакт на Хазми и Mихдхар в Лос Анджелис". Mур който ръководи през първите месеци разследването за 11 септември от офиса на Лос Анджелис, добавя, че "Тумайри е бил наясно преди пристигането им и

чрез джамията “Крал Фахд” вече

са им осигурили настаняване в Лос Анджелис

Други агенти заявяват, че твърденията на Мур не почиват на доказателства. Разследващите никога не са доказали убедително, че Тумайри е знаел за атентаторите преди пристигането им или че е уредил предварително тяхното настаняване, казват те. Агентите също така отбелязват, че Мохамед, главният "мозък" на заговора, казал на разпитващите, че е посъветвал Хазми и Михдхар да търсят помощ от местните мюсюлмани в Калифорния, тъй като не били подготвени.

Въпреки че тази информация е пробив и може да стане

повратна точка в разследването,

пред Гонсалес има нови предизвикателства. Сблъсква се с висш агент в Лос Анджелис, който настоява, че само той и неговите хора могат да разпитват новите свидетели там. Докато двамата се карат, никой от ФБР не разпитва един от потенциално важните източници: сестрата и зетят на еритрееца.

Зетят можело да бъде особено ценен свидетел,

тъй като той е бил дългогодишен служител на американската Пощенска служба. По-късно той казва пред журналистите, че не е бил в апартамента си, когато в него са се настанили саудитците, и не знае какво се е случило.

След няколко интензивни години на разследване Гонсалес разбира, че работи почти сам, на пръв поглед забравен от централата. Официално той се занимава с това, което се смята за "подразследване", продължение на "Петбом". Изглежда, че на някои от неговите ръководители им е омръзнало от неговата мания.

През 2007 г. Гонсалес намира нов енергичен сътрудник - Томи Смит, упорит нюйоркски полицейски детектив, който работи заедно с ФБР. Смит започва систематично да преглежда някои стари доказателства, включително телефонните записи в Калифорния, и въвежда нови модели. Въпреки че анализът му остава секретен, служители, които са го прегледали, казват, че той осветява отношенията между някои важни субекти на разследването и разкрива някои неидентифицирани досега контакти между атентаторите и техните сътрудници.

Разследващите знаели, например, че има многобройни

телефонни разговори между имама Тумайри и заподозрения шпионин Баюми

Новият анализ обаче посочва мрежа от разговори, срещи и пътувания, започнали през декември 1999 г., по-малко от месец преди пристигането на атентаторите. Тези съобщения включват Тумайри и Баюми, както и гостуващ религиозен служител на саудитското правителство, който набързо получил виза и след това прекарва известно време в Калифорния с Баюми през седмиците преди похитителите да отлетят за Лос Анджелис.

Друга фигура в мрежата е йеменско-американският духовник Аулаки, когото някои агенти подозират, че е действал като духовен съветник на терористите и им помагал в логистиката. Агентите си задават отново въпроса: имало ли е мрежа за подкрепа, мобилизирала се за пристигането на терористите в Калифорния?

Вече е известно например, че

Баюми и Аулаки са си разменили четири обаждания

при пристигането на атентаторите в Сан Диего на 4 февруари 2000 г. Някои разследващи предположиха, че Михдхар и Хазми може да са използвали телефона на Баюми, за да се обадят на Аулаки. Но други доказателства показват, че Баюми вероятно се е обадил на Аулаки веднага след като излиза от банковия клон, където той им помага да се регистрират за кредитна карта.

Дали се е обадил на Аулаки, за да му съобщи, че се грижи за техните логистични нужди? Докато няколко свидетели от Сан Диего разказват пред ФБР, че Аулаки, изглежда, е имал връзка с двамата атентатори, той отрича и казва, че едва забелязвал саудитците.

Сега обаче свидетели и телефонни записи насочват към по-силна връзка. Баюми е представил Аулаки на атентаторите, разказват свидетели. Аулаки също прекарал доста време с терористите в апартамента на улица "Саранак", съобщават Абдула и други източници. Аулаки се свързва отново с Хазми през 2001 г. в предградието на Вашингтон на Фолс Чърч, Вашингтон.