Пенсиониран следовател застава на страната на жертвите и смята, че големите въпроси от заговора все още са неизяснени

Малък екип от агенти години наред разследва дали един от най-близките съюзници на Вашингтон - Саудитска Арабия, не е замесен в най-голямата терористична атака в историята на САЩ - 11 септември 2001 г.

В. "Ню Йорк таймс" публикува журналистическо разследване на Тим Голдън и Себастиан Ротела, което разкрива дълбоки противоречия във ФБР и дори намеква за редактирани "от горе" изводи, за да се омаловажи "саудитската връзка" в атентатите.

На 11 септември миналата година

20-ина близки на загиналите са на посещение при Доналд Тръмп. Едно по едно всички семейства разменят по няколко думи и се снимат с президента и първата дама Мелания Тръмп. Молят милиардера да разсекрети документите от разследването на ФБР за заговора на 9/11, които Министерството на правосъдието отдавна се бори да запази в тайна.

Посетителите не споменават, че се надяват да използват документите в настоящото съдебно дело, в което обвиняват Кралство Саудитска Арабия в съучастие в атентатите. Тръмп обещава да помогне. По-късно ищците разбират, че президентът е наредил на главния прокурор Уилям П. Бар

да разсекрети името на саудитски дипломат,

който според доклади на ФБР е свързан със заговора за 11 септември. Кой е той обаче, могат да прочетат само адвокатите на ищците. Но Бар попари надеждите им. В изявление до съда на 12 септември м.г. той настоява други документи по случая да останат държавна тайна.

Разкриването им, пише той, рискува да причини "значителни вреди за националната сигурност". Опечалените са смаяни. Те са убедени, че успехът на делото им зависи от достъпа до разследването на ФБР за възможно участие на Саудитска Арабия в заговора на "Ал Кайда" за 11 септември.

Даниел Гонсалес, пенсиониран следовател, който се е съгласил да помага на близките на жертвите, не е изненадан от твърдата линия, пише в. "Ню Йорк таймс". Той е бивш уличен агент в полевия офис на ФБР в Сан Диего. Последните 15 години от кариерата си е посветил да разбере връзките на Саудитска Арабия с атентатите на 11 септември. Но дори и отвътре, Гонсалес често се чувства така, сякаш

правителството

не иска да

каже истината

А според него следата сякаш води към Саудитска Арабия. Подобно на Осама бин Ладен, 15 от 19-те атентатори в САЩ са саудитци. Първите двама идват в Лос Анджелис през януари 2000 г. и бързо се отправят към известна саудитска джамия. Когато няколко седмици по-късно се преместват в Сан Диего, търсят помощ от саудитски студент на средна възраст, когото ФБР подозира в шпионаж. Но през годините нишката за евентуално участие на Саудитска Арабия се измества.

Официални представители от ФБР съобщават, че няма категорично доказателство в тази посока. Бюрото признава, че саудитци на ниско ниво с правителствени връзки са помогнали на двамата атентатори в Калифорния, отвлекли самолета на "Американ Еърлайнс" и блъснали го в сграда на Пентагона, но няма индикации, че са знаели, че мъжете са терористи.

Гонсалес казва, че не е видял всички доказателства, но е убеден, че има много неясноти. Американските разузнавателни агенции със сигурност държат парчета от саудитския пъзел, с които дори старши служителите във ФБР може да не са наясно.

С малка група съмишленици в Ню Йорк и Калифорния Гонсалес преследва свидетели, които са се измъкнали, и

се връща обратно към пропуснати улики

Почти всички доказателства, които намира за "саудитската връзка" в атентатите, са косвени.

Бивши и настоящи представители на ФБР оспорват твърденията, че дипломатическите съображения са повлияли значително на разследването. Има обаче служители, които са убедени в обратното.

Без отговор остава въпросът как може да се установи баланс между интересите на САЩ и

помощта, която Рияд оказва на Вашингтон

в борбата с тероризма, от една страна, и призивите на роднините на жертвите от 11 септември за по-пълен преглед на случилото се.

През декември, след като офицер от военновъздушните сили на Саудитска Арабия уби трима американци и рани осем други във военноморска база във Флорида, Тръмп писа в туитър, че получил уверение от крал Салман, че "този човек по никакъв начин не представлява чувствата на саудитския народ." По-рано миналата година по повод убийството на саудитския дисидент Джамал Хашоги Тръмп заяви, че подобни престъпления трябва да се разглеждат в по-широк контекст. "Не съм като глупака, който казва: "Не искаме да правим бизнес с тях", каза той пред Ен Би Си Нюз.

Усилията на Вашингтон да

запази тайни

относно възможни саудитски връзки до 11 септември също се активизираха, се казва в разследването на двамата автори. Бившите агенти на ФБР, изказали се пред съда в подкрепа на семействата от 11 септември, били предупредени от бюрото, че нарушават законите за секретност.

Пенсионираният агент Кенет Уилямс още преди 11 септември написал доклад за радикализирани арабски студенти, които вземат уроци по летене като част от евентуална подготовка за отвличания. Под клетвена декларация по време на делото той казва, че е получил информация от ФБР, че администрацията на Тръмп не иска той да им помага, защото това може да наруши "добрите отношения със Саудитска Арабия". ФБР отказва коментар пред медиите.

Пълната история на разследването на ФБР за връзките на Саудитска Арабия с атентата на 11 септември остава до голяма степен неразказана. Дори кодовото име на разследването "Операция бис" (Operation Encore) досега не е публикувано. То се основава на интервюта с над 50 разследващи служители на разузнаването и свидетели по делото. Взети се предвид и други секретни документи, както и обемните, обществено достъпни досиета на двустранната комисия 9/11.

“Операция бис” разкрива остър разрив във ФБР

по отношение на "саудитската връзка". Ричард Ламбърт, ръководил първоначалното разследване на ФБР за 11 септември в Сан Диего като помощник специален агент, смята, че доказателствата трябва да бъдат разкрити изцяло. Дори и да не са категорични.

Едно от тях е в излъчваните и днес по телевизиите кадри от атентата, когато е открита синя Тойота Корола от 1988 г. Тя е регистрирана на един от заподозрените терористи на самолета на "Американ Еърлайнс", излетял предишната сутрин за Лос Анджелис с полет 77, преди да се блъсне в Пентагона, при което загинаха 64-ма души на борда и 125-има в сградата.

Един от двамата терористи - Науаф ал Хазми, е регистриран на адрес в Сан Диего. Агент Гонсалес тръгва по следите му. Адресът го отвежда до обикновена бяла двуетажна къща в предградието на работническата класа "Лемън Гроув". Собственик на къщата е 65-годишният индийски имигрант Абдусатар Шейх, преподавател по английски като втори език, който помогнал за създаването на най-голямата джамия в Сан Диего.

Гонсалес бърза да подготви заповед за обиск във ФБР и

снайперисти заемат позиции на покрива

"Беше хаос", спомня си Уилям Д. Гор, който тогава е специалният агент, отговарящ за атентатите в Сан Диего.

"Никой не знаеше къде ще бъде следващата атака." На другия ден Гонсалез идва пред къщата на "Лемън Гроув" с екип за събиране на доказателства, компютърни експерти и екип по взривяване със защитна екипировка. Преди да успеят да стигнат до вратата обаче, собственикът й учтиво я отваря. Едва след седмица някой каза на Гонсалес, че д-р Шейх, както той обича да бъде наричан, всъщност е дългогодишен информатор за местния полеви офис на ФБР.

По-късно агентът съобщава на разследващите от Министерството на правосъдието, че д-р Шейх казал, че двамата атентатори са част от многото млади мюсюлмани, наемали стая в къщата. На този етап агентът може би не е знаел, че имената на Халид ал Михдхар и Науаф ал Хазми са били в базите данни и на ЦРУ и Агенцията за национална сигурност.

Двамата мъже са били под наблюдение от страна на ЦРУ в Куала Лумпур, Малайзия,

в началото на януари 2000 г. Научават, че поне единият е отлетял за Лос Анджелис, но агенцията не е сигнализирала ФБР за присъствието му до август 2001 г.

Гонсалес разговаря с един от новите наематели на Шейх, който се е запознал с Хазми на бензиностанция, където Хазми за кратко работил като мияч на коли. Но агентът търси друг млад емигрант, който бил особено близък със саудитците. Името му е Мохдар Абдула.

Гонсалес организира денонощно наблюдение на станцията и открива Абдула. Заедно с друг агент канят Абдула на закуска в заведение, в което той ходел с двамата атентатори. Точно до бистрото се намира апартамент с две спални, който те наемат и където се срещат с млади мъже мюсюлмани.

Наблизо има малка джамия, в която тримата се молят под ръководството на Ануар ал Аулаки, йеменско-американски имам, който е важен лидер на "Ал Кайда". Убит е по-късно в Йемен при удар с американски дрон. През следващите три дни Абдула прави снимка на похитителите, отнели живота на калифорнийците – всеки ден молитва в джамията, пица в местна пицария, футбол на малки вратички.

Абдула превежда на двамата саудитци и ги записва в курсове по английски. Той също така се опитва да ги запише и за пилоти. На летище в Сан Диего през май 2000 г. те казват на инструктора, че искат директно

да се научат да управляват “Боинг”

Инструкторът прекъсва обучението им след втория урок и ги съветва да се върнат, когато могат да говорят по-добре английски.

24-годишният Михдхар заминава за Йемен през юни 2000 г., за да види жена си и новородената си дъщеря. 23-годишният Хазми моли Абдула да му намери съпруга.

Въпреки че саудитците са подозрителни към непознати, става ясно, че са срещу подкрепата на САЩ за корумпираните и марионетни според тях режими по целия Арабски свят, както и срещу Израел и потисничеството му над палестинците.

Михдхар също признал пред Абдула, че е участвал в група, свързана с "Ал Кайда" в Йемен. По-късно Абдула свидетелства, че се е запознал с Михдхар и Хазми чрез Омар Ахмед ал Баюми - друг саудитец, когото Абдула познава от местните джамии. Баюми го дръпнал настрана и го помолил да помогне на двамата новодошли да се установят в Южна Калифорния.

След няколко дълги интервюта Гонсалес е сигурен, че

Абдула казва на ФБР по-малко,

отколкото знае

Саудитецът твърди, че се ужасява от това, което са извършили похитителите, и че нямал представа, че са замесени в нещо толкова злокобно. Но също така изглежда съпричастен към идеологията на саудитците, смята Гонсалес.

Агентът е скептичен, че ангажираният Абдула би направил толкова много, за да помогне на атентаторите мюсюлмани само от "братско" чувство. Става ясно, че той е излъгал в молбата си за виза в САЩ, като е казал, че е бежанец от войната в Сомалия, когато всъщност е роден в Йемен италианец, пристигнал в САЩ от Канада.

Абдула е арестуван пред голям магазин за електроника и го отвеждат с белезници. Той обаче не е бил обвинен във връзка с атентатите. Срещу него е повдигнато обвинение за измама около имигрантския му статут и е преместен във федерален затвор. Връзката на Гонсалес със свидетеля приключва.