Древни паметници, храмове и градини правят Персия рай за пътешественици

Иран е една от най-впечатляващите дестинации за пътешествия и туризъм, затова милиони хора по света с право се обезпокоиха, когато американският президент Доналд Тръмп обяви в туитър, че е възможно да разруши 52 ирански културни обекта в случай на война.
Засега като че ли войната се отлага, затова, ако все още не сте ходили в Иран, ето част от нещата, които трябва да побързате да видите, преди на някого във Вашингтон да му е хрумнало да ги избомби.

Персеполис,

на 70 км от Шираз,

вероятно е най-известната за чужденците забележителност, останала от древността в земите на днешен Иран.
В дните на своя разцвет бляскавата столица на Ахеменидската династия е била смятана за най-богатия град в света. В центъра се издигал императорския палат – архитектурно чудо, обсипано със злато, сребро, слонова кост и скъпоценни камъни. Стотици 20-метрови колони крепели покрива на тронната зала, която можела да побере 10 хиляди души. От това място легендарният Ксеркс планирал войната с гърците. През 330 г. преди новата ера обаче Персеполис бил превзет от Александър Македонски. И така всичко приключило. Преди да напусне града, Александър заповядал Персеполис да бъде изпепелен. 

Днес дори оскъдните руини, оцелели след погрома, са толкова впечатляващи, че само можем да си представим величието на това място. Парадоксално е, че дори обсъждаме вариант, при който американците бомбардират това място, още повече че

през 30-те години на

миналия век

именно американска

археологическа

експедиция намира

останките

от монументалното стълбище на двореца под 8-метров пласт от пепел. След това с помощта на снимки от самолет се откриват контурите на двореца и започват разкопките, които изваждат на повърхността това, което милиони туристи днес наричат с право едно от чудесата на света. 

За тези българи, които се сещат за “Опълченците на Шипка” и израза на Вазов “кат шепа спартанци под сганта на Ксеркса...”, може да е интересно да видят къде и как “сганта” е погребала въпросния Ксеркс.

Накше Рустам -

некрополът на

персийските царе,

е само на

5-6 километра

северно от прословутия Персеполис, но обикновено изглежда подозрително неглижиран от туристическите тълпи. По някаква причина там никога няма струпани толкова хора, колкото в Персеполис. Този впечатляващ комплекс обаче заслужава да бъде видян. Представлява четири гробници, изсечени високо в скалите и украсени с релефи, за които през Средновековието местните жители приемат легендите, че са дело на митичния герой Рустам. От там мястото получава названието Накше Рустам – Картините на Рустам. 

Благодарение на запазения надпис на една от гробниците се знае с точност, че тя е принадлежала на прочутия цар Дарий I (522 – 486 г. пр.н.е.). Останалите три гробници се предполага, че принадлежат на Ксеркс I, Артаксеркс I и Дарий II. Съществува и пета гробница, която обаче е незавършена. Вероятно е била предназначена за Артаксеркс III или за Дарий III. В Накше Рустам има и няколко по-късни релефа със сцени от делата на царете от Сасанидската империя (III – IV век).

Руините на Персеполис и некропола в близост са една от причините чужденците да ходят в Шираз, но този град сам по себе си е достатъчен резон да тръгнете към Иран. На практика много българи избират точно Шираз като начало на пътуванията си из персийските земи по простата причина, че е най-удобен заради полетите на турските авиолинии и връзките през Истанбул. 

Градът е вечен дом на безсмъртните персийски поети Хафез и Саади, както и на прекрасните градини Ерам. Но освен това тук се намира и т.нар.

Розова джамия -

може би

най-популярната

инстаграм

забележителност

в Иран напоследък

Официалното име на джамията е “Насир ал Мулк” и е от времето на Каджарите. Строена е между 1876 и 1888 г. В определени часове на деня слънчевата светлина, процеждаща се през цветните витражи, се отразява в шарените плочки, с които е украсена вътрешността, и това създава впечатлението, че всички цветове на дъгата са се събрали на това място, за да сключат омагьосващ окото съюз. 

Ако Тръмп бомбардира това място, със сигурност ще избие стотици инфлуенсърки, които с часове позират вътре, опитвайки се да уловят най-добрия кадър за инстаграм профилите си.

Впечатляваща феерия на светлината е и джамията “Шах Чераг”. Цар на светлината. Така се превежда от фарси името на джамията, която, погледната отвън, не дава вид на нещо повече от стотиците други подобни религиозни места по тия земи. Вътрешността обаче е покрита до сантиметър с безброй стъкълца и огледалца, които пречупват светлината от всеки ъгъл.

Представете си огромна дискотопка, която е експлодирала със страшна сила и е обгърнала пространството, така че самите вие сте вътре в нея. Освен милионите бляскави късчета, с които са покрити стените, декорацията на “Шах Чераг” включва и многобройни надписи и орнаменти, както и сребърни панели на вратите. 

Всичко това кара човешкото възприятие да поддържа илюзията за един нереален свят. Джамията е всъщност мавзолей на Амир Ахмад ибн Муса ал Кадим, брат на имам Реза.

Историята на мястото ни връща векове назад към забравени времена и легенди, според които гробът на светията е преоткрит случайно заради силна светлина, забелязваща се отдалече. Храмът е реновиран по времето на династията на Сефевидите, а куполът, останал до наши дни, е от времето на Каджарската династия.

От религиозна гледна точка тя е най-важната джамия на Шираз. Но също може да се нарече и

най-бляскавият

храм на Персия

Въпреки земетресенията и нестихващия човешки поток от богомолци, блясъкът на този храм е невероятен.

В Шираз има още доста забележителности, които заслужават да се видят, но обикновено никой няма време да обиколи всичките, особено ако му предстои посещение след това в Исфахан. Това е според мнозина най-красивият град на Персия и един от най-привлекателните ислямски градове на света. 

Архитектурният замисъл на Исфахан се гради върху “Образа на света” - централния площад, заобиколен от четирите посоки - дълги аркади, дворци и храмове. На юг е “Имам”, а на изток “Шейх Лутфулла” - това са две от най-красивите джамии в шиитския ислям. 

На запад е дворецът на шах Абас Велики (1587 - 1629), а от северната страна е големият, покрит със сводове пазар, който се простира на повече от километър. Зад него се вижда куполът на джамията “Джаме”, вдигната още през XI век.

Мостовете в Исфахан

не са за пропускане,

те също са туристически забележителности заради архитектурата си и многобройните си арки, които нощем са осветени. Когато слънцето залезе, мостът “Хаджу” се превръща в притегателно място за млади и стари, влюбени и безделници, музиканти, певци и продавачи. 

Тъй като арките имат звучен акустичен резонанс, мостът е като сцена на открито.

Скрит в самия център на Иран, заобиколен от планини и пустини, се намира Язд - един от най-удивителните стари градове на света.
Като крепост, зад чиито стени в неразгадаема плетеница от тесни улици се крият тайните реликви на зороастризма. Въздух, земя, вода и огън – това са четирите сили на мирозданието според древните перси. 

Движението на въздуха е живот, когато то спре, идва смъртта. Така вярват зороастрийците, а това сигурно е свързано и с простия факт, че Язд е насред пустинята и често слънцето превръща въздуха в огън. Затова има ловци на вятър. Бадгир. Така ги наричат. Комбинация от персийските думи за вятър и лов. Викат им също вятърни кули. Има ги във всяка къща. Понякога стърчат заплашително, друг път са като странни издатъци в най-различни форми.

Покривите на Язд

са като гора от

вятърни ловци

Бадгирите имат отвори от всички страни и ако не знаеш за какво служат, може да си помислиш, че са гълъбарници. Но без значение как изглеждат и как ги наричат, те са всъщност древни климатици. Улавят и най-лекия повей на вятъра и го запращат по вертикални отвори към вътрешността на сградата. Това са прадядовците на днешните еркандишъни. 

Най-високият бадгир в Язд е повече от 33 метра и в света няма по-високо подобно съоръжение от кал и дърво.
В Язд могат да се видят и прототипи на архаични хладилници. Абанбар е словосъчетание от думите аб и амбар. Това са персийските думи за вода и склад. Абанбарите са огромни подземни резервоари, в които се събират водните запаси на града.  Към темелите им се слиза по дълбоки мрачни стълбища, които са сякаш стръмни тунели към друг свят. И колкото по-надолу слизаш, толкова по-студено става. В подобни подземни помещения през летните месеци дори съхраняват лед, събран още през зимата. 

Канат пък е система от канали, по която идва прясна вода от планината Мехриз. Един от тези виадукти, дълъг 65 км, може да се види и днес, а е строен още през ХII в.

Земя, примесена с вода. Това е основният строителен материал, с който е вдигнат Язд – един от най-големите и най-добре запазени градове от кирпич на планетата.

В Иран има много повече от 52 места, които да бъдат “бомбардирани”, но не с оръжия, а от неспирния интерес на хората към красотата и културното величие на този свят.