Всъщност интернет и Фейсбук включително, разреши и позволи безмерна популаризация на глупостта. Така да се каже глупостта излезе наяве, излезе изпод долните гащи на човечеството, стана напълно безсрамна и получи възможността да се самопубликува. Глупостта, особено на онези, които по природа така или иначе са по-шумни и нахални, се превърна в демократична и всеобща възможност да бъдеш глупав публично, без да се страхуваш, че някой ще се взре в клавиатурата до която имаш достъп, ще сложи рука върху нея и осъдително ще те смъмри:

“Човеко, та ти си монументален глупак! Защо си мислиш, че мястото ти е в сферата на разсъдъчната дейност и на споделената интелектуална територия?”

Това няма как да се случи. Нарушава правото да бъдеш глупав.

Но, може би, в процеса на еволюция, като всички неща, както например чалгата ще доведе един ден до музиката фламенко, така и тази днешна компютърна активност ще произведе някога шедьоври на изящната словесност, за която днес не подозираме. Дали трябва да се възмущаваме или да оставим нещата да следват своята естествена природа, която да доведе до човечество, където всички хора са писатели, философи, поети и единствени читатели на собствените си произведения? Производители и консуматори на собствената си естетика? Това, макар и смътно, ми напомня за идеите на ранният Ленин, но и той е в крайна сметка е само един грандиозен писател, какъвто впрочем беше и Маркс, написали неща не по-малко стойностни от това, което всеки среден жител на Люлин днес може да напише. А в сегашните времена почти всеки гражданин е Ленин, а всеки втори е Маркс на нехартиен носител. Ай, чиститу!

*От фейсбук!