Нова хипотеза обяснява откъде идва впечатлението за шок и обърканост на Тодор Живков на кадрите от историческия пленум на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г.

Причината била прозаична - сложил погрешните очила и не можел да фокусира добре случващото се в залата в "Бояна". По предписание на лекарите бившият комунистически лидер ползвал три чифта очила. Първият бил за гледане надалече. Вторият бил с бифокални стъкла (разделени на две) - за четене и виждане на близко разстояние. А третият - само за четене.

Тодор Живков

имал навика да

носи трите чифта

в джобовете си,

без да ги държи в калъфи. "Постоянно ги прехвърляше и сменяше според случая. Понякога се случваше да се разсее и да остане с тези очила, с които е чел - разказа Пламен Николов, който е контактувал с него редовно след 10 ноември. - Беше преуморен.

Четеше непрекъснато всякакви служебни материали - бюлетини, сводки, доклади на разузнаването и от стопанските организации. На пленума сигурно е станало точно така. Дали е влязъл в залата с очилата за четене, защото

до последно

е чел нещо,

или там ги е сложил, изваждайки погрешния чифт, не знам."

Според Николов на 10 ноември бившият Първи се опитвал да види какво става, усилието да приспособи очите си към неправилните за гледане надалече очила довело до усещането за обърканост.

Тази версия е само една от многото. Другата е, че според режима си, предписан от лекари от Правителствена болница, следобедно той винаги подремвал. Затова бил сънлив и объркан. Третата е, че поради напредналата си възраст недочувал и се опитвал да разбере какво се говори на пленума.

Четвъртата е, че не знаел, че го свалят не само като генерален секретар на ЦК на БКП, но и като председател на Държавния съвет на България.

Пред "168 часа" Пламен Николов изложи пета, която му споделял Тодор Живков. Бил потресен, че останалите не разбират, че не само сменят Първия, но

приключва социализмът като обществен строй,

както и тяхната собствена политическа кариера.

В последните две години е обсъждано на високо ниво в БКП, че този обществен строй си отива и трябва да се търси нов път за България. "На пленума на 10 ноември става ясно, че за да си спасят кожицата, някои са готови на компромис против страната. Споразумели се с Москва и се опитват да разиграят една сценка, в която него го отстраняват, но всичко останало си остава същото", коментира Николов.

Според самия Тодор Живков смисълът на 10 ноември не бил просто той да бъде свален, а всички заедно да си отидат, след което да се тръгне към реформи.

Очаквал поне десетина души от състава на ЦК, с които се уговорил предишните дни, да го подкрепят и да кажат, че въпросът не е да се благодари на другаря Тодор Живков и да се отстрани. Трябвало да кажат, че въпросът се състои в това

България да тръгне по различен път.

Тази своя теза Тато защитава само няколко дни преди фаталния пленум, когато вече е бил наясно, че няма как да се задържи на върха. На 1 ноември генералният секретар на БКП говори пред главни редактори на медии и казва, че социализмът е едно недоносче и даже обвинява СССР заради изоставането спрямо Япония в научно-техническия прогрес.

Тъй като е знаел, че в партийната върхушка не разполага с достатъчно подкрепа, тръгва да търси в по-странични кръгове. Да се задържи, като се опре на по-широки слоеве. Но и това в крайна сметка не го спасява.